Решение № 12289 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7660/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Рурк от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Джонева, срещу решение 173 от 08.06.2021 г., постановено по адм. дело 109/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД22-281/09.02.2021 г. на кмета на Община Велико Търново и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се изцяло доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Според касатора първоинстанционният съд не е взел под внимание факта, че уведомлението на Община Велико Търново от 23.06.2020 г. е дадено в противоречие с изискването на чл. 83 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът кмета на Община Велико Търново, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. Владимирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на П. Рурк срещу заповед РД22-281/09.02.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на П. Рурк, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж Основен ремонт на двуетажна жилищна сграда със съществуващ приземен етаж, находящ се в поземлен имот 916, кв. 280 по плана на гр. Велико Търново /имот с идентификатор 10447.511.235/. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът, започнат след месец юни 2020 г.,представлява основен ремонт на двуетажна паянтова жилищна сграда със статут на недвижима културна ценност с категорията Ансамбъл, вписана под 368 от обобщения списък на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ към Министерство на културата и попадаща в зона на групова недвижима културна ценност Архитектурно-строителна зона Гурко в Историческо селище Велико Търново паметник на урбанизма и културния пейзаж. Административният орган е приел, че е налице строеж пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. г във връзка с б. е от ЗУТ, изграден без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, както и не е проведена съгласувателна процедура с Министерство на културата. С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот 125, том II, рег. 6097, дело 273/2019 г. жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 10447.511.235, заедно със сградата в него, която е със застроена площ от 27 квадратни метра, двуетажна. С молба вх. 94ИИ-7149-1/08.06.2020 г. жалбоподателят, чрез пълномощник, е поискал от органите на Община Велико Търново да му се разреши да извърши частична подмяна на греди и ребра на съществуваща покривна конструкция на двуетажната сграда, като запази съществуващия наклон и турските керемиди. С писмо изх. 94ИИ-7149-1/23.06.2020 г. главният архитект на Община Велико Търново уведомява жалбоподателя, че исканите строителни работи представляват текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и че за дейности извън посочените следва да се извърши инвестиционно проектиране издаде разрешение за строеж, като инвестиционният проект следва да е съгласуван с НИНКН, като на 12.10.2020 г. главният архитект на Община Велико Търново е издал на жалбоподателя виза за проектиране, като е допуснал изработването на инвестиционен проект за ремонт и реконструкция на съществуващата сграда, указвайки на инвеститора, че този проект следва да се съгласува с НИНКН. На 26.11.2020 г. от двама експерти в отдел Устройство на територията при Община Велико Търново е била извършена проверка на място и по документи, за която е изготвен констативен акт ВТ-3214-479, въз основа на който е издадена и процесната заповед. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от административния съд, че процедурата по чл. 72 чл. 74 от ЗКН е приложима досежно недвижимата културна ценност, която е застрашена по смисъла на ЗКН и то в резултат на някое от посочените в разпоредбата на чл. 49 от ЗКН обективни обстоятелства, а не в резултат на действия, предприети от собственика или ползвателя на тази културна ценност, като доколкото този специален закон не предвижда процесуални механизми и процедури за премахване на незаконни строежи, които са извършени в границите на недвижими културни ценности или самите те представляват незаконни преустройства или ремонти/реконструкции на такива ценности, то по аргумент от разпоредбите на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ следва да се приеме, че правоотношенията по премахването на такива незаконни строежи са предмет на регулиране от ЗУТ. Според административния съд, предвид безспорните като вид, характер и обем констатирани строителни работи по процесната сграда недвижима културна ценност, не е налице текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като коментираните строителни работи са довели до засягане на конструкцията на сградата, като същите не попадат и в хипотезите на чл. 151, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗУТ - извършените строителни и монтажни работи не представляват теренна консервация на недвижими културни ценности /по разума на § 4, т. 11 от ДР на ЗКН/, нито са консервация и реставрация на фасади и на художествени елементи и стенописи в интериор на архитектурно-строителни и художествени културни ценности или консервация на археологически недвижими културни ценности. С оглед на това съдът приема, че извършените строително-монтажни работи представляват по своите параметри строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който се състои в основното ремонтиране/реконструиране на първия и втория етаж на сградата, подробно описани в констативния акт, като доколкото няма спор, че за тази реконструкция/ремонт липсва разрешение за строеж, то очевидно е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът е обосновал извод, че издаването на процесната заповед не противоречи на целта на специалния ЗКН, тъй като когато неблагоприятното въздействие върху недвижимата културна ценност се състои в незаконосъобразна реконструкция на същата, постигането на целта, която преследват разпоредбите на чл. 71 от ЗКН неминуемо е опосреднено от прилагането на института на премахването на незаконно строителство, тъй като иначе няма как чисто технически задължените лица да възстановят недвижимата културна ценност в автентичният и вид. Прието е също така от първоинстанционният съд, че е неприложим института на търпимост в процесния случай както поради характера и параметрите на незаконното строителство, така и с оглед на годината на извършване на строителството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. От приетите по делото доказателства безспорно се установява, а и това обстоятелство не се оспорва от касационния жалбоподател, че сграда с идентификатор 10447.511.235.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, представляваща двуетажна жилищна сграда, притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория ансамблово значение, попадаща в обхвата на групова недвижима културна ценност Архитектурно-строителна зона Гурко в Историческо селище Велико Търново паметник на урбанизма и културния пейзаж. Това обстоятелство обаче не обоснова извод за нищожност на процесната заповед, поради неприложимост в случая на процедурата по чл. 225а от ЗУТ и приложимост на чл. 72 чл. 74 от ЗКН, каквито доводи излага касаторът в първоинстанционната си жалба, преповторени изцяло и в последващата касационна жалба. В тази връзка правилен е извода на първоинстанционния съд, че процедурата по чл. 72 чл. 74 от ЗКН е приложима по отношение на недвижима културна ценност, която е застрашена по смисъла на ЗКН и то в резултат на някое от посочените в разпоредбата на чл. 49 от ЗКН обективни обстоятелства, а не в резултат на действия, предприети от собственика или ползвателя на тази културна ценност, каквито в случая са извършените строително-монтажни работи по основен ремонт и реконструкция на сградата. Специалният закон не предвижда различни процесуални механизми и процедури за премахване на незаконни строежи, които са извършени в границите на недвижими културни ценности или самите те представляват незаконни преустройства или ремонти/реконструкции на такива ценности, поради и което премахването на такива незаконни строежи са предмет на регулиране от ЗУТ. Доводите на касационния жалбоподател, че е бил подведен от Община Велико Търново, че действа законосъобразно започвайки ремонтни действия в жилищната сграда, от една страна не съответстват на събраните по делото писмени доказателства, а от друга страна не обосновават извод за допуснати нарушения на административно-производствените правила. Това е така, тъй като видно от съдържанието на молба вх. 94ИИ-7149-1/08.06.2020 г., пълномощникът на П. Рурк е поискал разрешение за извършване на текущ ремонт частична подмяна на греди и ребра на съществуващата покривна конструкция на къщата, които строително-монтажни дейности по обем и вид не съответстват на констатираното от административния орган строителство, определено като основен ремонт на двуетажната жилищна сграда. Именно във връзка с това искане главният архитект на Община Велико Търново е уведомил с писмо изх. 94ИИ-7149-1/23.06.2020 г. жалбоподателя, че за тези строително-ремонтни дейности не се изисква разрешение за строеж, като изрично е указал, че при извършване на други строително-монтажни действия, извън обхвата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, следва да се одобри инвестиционен проект, съгласуван с НИНКН гр. София, и издаде разрешение за строеж. Самото изискване за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН е приложимо в случаите когато от собственика на недвижимата културна ценност е внесен за съгласуване и одобрение пред компетентния орган инвестиционен проект, какъвто безспорно в конкретния случай не е бил внесен нито към датата на извършване на строителните дейности, описани в оспорената заповед, нито към датата на издаването й, доколкото за изготвянето му жалбоподателят е задължен с наложената на 02.03.2021 г. принудителна административна мярка на основание чл. 192, ал. 2 от ЗКН. Действително, в съответствие с чл. 147, ал. 3, изр. второ от ЗУТ съгласуването с НИНКН се извършва служебно по искане на главния архитект на общината, но само при условие, че последният е сезиран с писмено заявление от възложителя, каквото не се установява по делото да е направено преди започване на процесния строеж. Правилен е и извода на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че процесният основен ремонт и реконструиране на първи и втори етаж от двуетажната жилищна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. г във връзка с б. е от ЗУТ, който е изграден без необходимите строителни книжа и като такъв представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. В съответствие с чл. 147, ал. 3 от ЗУТ за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони строежите се разрешават и след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗКН, каквито документи както се установи също липсват по делото за процесния строеж. Обстоятелството, че след издаване на оспорената заповед от касационния жалбоподател са предприети действия по изготвяне на инвестиционен проект и съгласуване с НИНКН не води до обратен извод относно законосъобразността на заповедта за премахване на незаконен строеж. В тази връзка обоснован и правилен е извода на съда, че процесната заповед не противоречи на целта на специалния ЗКН, доколкото една от целите му е създаването на условия за запазването на културното наследство арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗКН. Правилно съдът е приел също така, че процесният строеж не попада и в изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, обстоятелства, които, ведно с наличието на строеж, представляващ основен ремонт и не се оспорват от касационния жалбоподател. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че съдебните решения, на които се позовава касаторът в жалбите си, не касаят правни спорове, идентични на настоящия. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, както и при разглеждане от съда на доводите и възраженията на страните. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Велико Търново е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,