Решение № 288 от 9.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 904/2012 г.

Решение № 288 от 9.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 904/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 2043/2009 г. на Районен съд гр. София и внохд. № 1783/2011 г. на Софийски градски съд, образувано по искане на осъдения П. А. М. В съдебно заседание искането се поддържа от защитник с доводи за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането основателно, като счита, че са налице съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и липсва на отговор на въззивния съд на направени пред него възражения. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 25.11.2011 г. постановено по внохд. № 1783/2011 г. на Софийски градски съд е потвърдена присъда по нохд. № 2043/2009 г. на Софийски районен съд. С посочената присъда подсъдимия /тогава/ е признат за невинен на 14.02.2005 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 НК вр. с ал. 1 НК и е оправдан по това обвинение, признат е за невинен на 28.03.2005 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл. 296, ал. 1 НК и е оправдан, признат е за невиновен на 23.03.2005 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл. 142а НК и е оправдан по това обвинение. Признат е за виновен, че в периода от 21 ч. на 25.03.2005 г. до 1 часа на 26.03.2005 г. в [населено място] в жилището си, противозаконно лишил Б. Ч. от свобода, като го държал в същото жилище против волята му и не му дал възможност да провежда телефонни разговори, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице, поради което и на основание чл. 142а, ал. 3 вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения П. М.: Основното оплакване в искането е за съществено процесуално нарушение, допуснато при постановяване на присъдата, тъй като подсъдимия бил осъден по "непредявено" обвинение за престъпление по чл. 142а НК. Датата посочена в обвинителния акт била 23.03.2005 г., а в присъдата 25/26.03.2005 г., с което съществено било нарушено правото на защита. Поддържат се и оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Доводите са неоснователни. Подсъдимият е оправдан за извършено престъпление по чл. 142а НК, на 23.03.2005 г. и е признат за виновен да е извършил такова на 25 срещу 26 03.2005 г. Фактическото обвинение в обвинителния акт е за това, че /като се изключи датата/ месец март 2005 г. в жилището си в [населено място], [жк], бл. 87, вх. 7, ал. 76 противозаконно лишил Б. Ч. от свобода, като го държал против волята му, не му позволявал да напусне жилището и не му давал възможност да провежда телефонни разговори, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице. Това са фактите, по които М. се е защитавал по време на инстанционното разглеждане на делото. При първоинстанционното разглеждане на делото датата, на която е било извършено престъплението, е била на особено внимание, установявана е с множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства /показанията на св. Л. Ч. и Б. Ч., показанията на св. Т., сигнал на св. Л. Ч. до СДВР VII РПУ на л. 32 /, като голяма част от доказателствата в тази връзка са посочени от защитата на подсъдимия и приети още в първото по делото заседание по реда на чл. 275 НПК. Следвало е прокурора да повдигне обвинение за престъпление по чл. 142а НК, извършено на 25 срещу 26.03.2005 г. по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, тъй като е установено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението - времето на извършване на деянието, което той не е направил, нарушение на процесуалните правила има, но то не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и това е така, защото правото на защита на под. М. е осъществено в пълнота. Подсъдимият е бил със защитник по време на всички съдебни заседания, удовлетворени са всичките му доказателствени искания, дори и неотносимите такива, а и в самото искане за възобновяване не се претендират конкретни нарушения на правота на защита. Изводите на инстанционните съдилища по фактите са направени след внимателен и задълбочен анализ на събраните по предвидения в НПК ред. Категорично е установено по делото, че отношенията на семейството на подсъдимия и това на сестра му са силно влошени, особено след новата 2005 г., за което сочат голяма част от представените от защитата на подсъдимия писмени доказателства. Установено е, че на посочената по горе дата Б. Ч. /непълнолетен към този момент/ е имал уговорка да се види с баща си, тъй като майка му е постъпила за лечение на 24.03.2005 г., че баща му го е търсил няколкократно на неговия и телефона на майка му, но не се е свързал, че от съпругата на подсъдимия разбрал - Б. е при тях, но няма да му разрешат да говори, а следва да му предадат каквото има. Установено е също, че по искане за съдействие на Л. Ч., в дома на подсъдимия са дошли двама служители на МВР, които са търсили Б. и че около един часа на 26.03.2005 г. Б. е излязъл от входа на жилището на подсъдимия и е казал на баща си, че бил през цялото време там, като не са му разрешавали да излезе и да ползва телефоните си. При правилно установени факти и законът е приложен правилно. Подсъдимият е лишил от свобода непълнолетния си племенник и по този закон е осъден. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието са взети предвид всички обстоятелства от значение. Наказанието е в предвидения от закона минимум, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение