Решение № 15729 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3930/2018 г.

Решение № 15729 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3930/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано по касационната жалба на РПК "Младост" гр. София подадена чрез упълномощен адв. Банковски, против решение № 186 от 8.01.2018 г., постановено по адм. д. № 8557/2016 г. на Административен съд - София град. Макар и конкретно да не са посочени касационните основания от изложеното в обстоятелствената част на жалбата е видно, че се поддържат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане или да се постанови решение по съществона спора с уважаване на жалбата. Твърди се още, че неправилно съдът е приел за предмет на делото претенция за заплащане на обезщетение за съборен магазин въз основа на Заповед №РД -20-66/3.06.2010 г. на комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ. Изводите на съда са в противоречие и в несъотвествие със събраните доказателства, не са обсъдени и преценени в съвкупност. Не е взето предвид, че исковата претенция е във връзка с незаконното събаряне на индивидуализиран в исковата молба обект - магазин за хранителни стоки, търговски обект № 34, представляващ едноетажна сграда, павильонен тип, метална конструкция, с две помещения с обща площ 89,80 кв.м., а не тази която е предмет на Заповед № РД-20-66 от 3.06.2010 г. и Протокол № 4/28.04.2010 г. От друга страна, не основателно, не посочвайки никакви законови разпоредби, съдът е приел, че в настоящото производство по ЗОДОВ не може да се произнася по установяване на собствеността по давностно владение, каквито доводи са правили. Изложените от съда аргументи, че се касае до обект с "неустановена собственост " са необосновани, като съдът следва да се произнесе по въпроса за собствеността, който е включен в предмета на спора, с оглед характера на производството, което е исково. Ответникът по касационната жалба Столична община в писмено становище представено по делото, и чрез юриск. Андреев оспорва основателността на касацонната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като решението е правилследнотоно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е било образувано по искова молба на РПК "Младост" подадена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК срещу Столична община за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева имуществени вреди равняващи се на стойността на съборения магазин вследствие на незаконосъобразни действия на служители при ответника, както и същата сума представляваща пропуснати ползи за периода от от 25.10.2010 г. до 22.10.2015 г., които се изразяват неполучаването на доходи от магазина. С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло иска, като неоснователен и недоказан. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че по силата на заповед № РД–20–66/03.06.2010 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" в Столична община е бил одобрен Протокол № 4/28.04.2010 г. на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-20-36/25.03.09 г. на Директор Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, за обследване на състоянието на обект: "Едноетажна постройка", в кв. 92, м. "Горубляне " по плана на гр. София, съгласно акт за общинска собственост № 595/2.08.1999 г. на район "Младост". Със същата заповед е разпоредено на Столична община - район "Младост", като собственик по смисъла на чл. 195, ал. 1 на ЗУТ, на строеж "Едноетажна масивна постройка", разположен в УПИ XXІ за жилищни сгради и магазини, в терен частна общинска собственост да премахне строежа, който е застрашен от самосрутване. Определен е бил двумесечен срок от връчване на заповедта за доброволно изпълнение. Съдът е приел за безпорен факт, че сградата е съборена от служители на общината и че предмет на съдебното производство е претендираното обезщетение равняващо се на стойността на съборената сграда, както и пропуснати ползи за посочения в исковата молба период. Установено е, че с влязло в сила решение на 20.04.2017 г., постановено по адм. д. № 339/2014 г. на АССГ, потвърдено с решение по адм. д. № 8716/2014 г. по описа на Върховния административен съд е отхвърлен иска на РПК " Младост " срещу Столична община за вреди във връзка със събарянето на същата сграда, причинени от нищожен административен акт - Заповед № РД-20-66/3.06.2010 г. В настоящото производство искът е предявен на друго основание, като вредите се претендират от незаконосъобразни действия на служители от администрацията на ответника. След подробен анализ на доказателствата по делото първоинстанциония съд е прил, че сградата е съборена въз основа на законосъобразен административен акт - Заповед № 20-66/3.06.2010 г., който е влезнал законна сила т. е. не са установени незаконсъобразни действия по събарянето на сградата, които да доведат до вреди за ищеца. За недоказана е приета и претенцията за пропуснати ползи за периода от 25. 10. до 22.10.2015 г., още повече че е установено по делото периода на обитаване на сградата до 1.02.2000 г. (виж. споразумение приложено на стр. 34 от адм. д. № 9531/2011 г.)до когато е отдавана под наем. Решението на Адимнистративен съд - София град е валидно, допустимо и правилно. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти по делото, обсъдил ги е в съвкупност и в съответствие приложимата правна уредба, за което е изложил подробни мотиви. Правилни са изводите на съда, че не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините относно претендираните от касационния жалбоподател имуществени вреди. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на Столична община относно присъждане на обезщетение на касатора - РПК "Младост" за имуществени вреди във връзка със събарянето по заповед на служител на общината на магазин с обща площ от 89. 90 кв.м, разположен в УПИ ХХІ от кв. 92 по плана на гр. София. Предвид липсата на установени незаконосъобразни действия или бездействия от органи или длъжностни лица при общината, не са налице и основания водещи до ангажиране на безвиновната отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е преценено от съда, че издадената Заповед № РД-20-66/03.06.2010 г. на директора на дирекция "Контрол по строителството" за премахване на строежа е валидна – издадена от компетентен орган при условията на делегирани правомощия по § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Не е установена по безспорен начин, че ищецът е собственик на премахнатата по реда на чл. 195 и сл. от ЗУТ постройка предвид прехвърлянето на предприятието в неговата цялост на "Младосткооп-06" АД ( Протокол от 4.07.2006 г. приложен на л. 19 адм. д. № 85557/2016 г. на АССГ). При тези данни по делото обосновано е прието от съда, че Столична община не е причинила вреда на РПК "Младост", която да е резултат при и по повод изпълнение на административната дейност по ЗУТ, поради което предявения иск правилно е преценен като неоснователен. Неоснователни са доводите на касатора, че липсва идентичност между посочената в Заповед №РД -20-66/3.06.2010 г. постройка и тази за която ищеца твърди, че е собственост на кооперацията. Още в исковата молба подадена до СРС изрично е описан имота с инв. № 34, променен по-късно на 209 и на 56, както и че е с обща площ 89.80 кв.м, две помещения складово и магазинно помещение. Уточнен е, конкретния обект и в подадените молби чрез адв. Банковски във връзка с указания дадени от съда в хода на процеса т. е. установена е сградата от събарянето на която касатора претендира вреди. Несъстоятелни са и доводите изложени в касационната жалба относно задължението на съда в исковото производство по ЗОДОВ да се произнесе и по искане за установяване на собственост върху процесната сграда поради изтекла придобивна давност. Да, производството по иск предявен по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е исково, но то не е типичното производство което се развива по правилата на ГПК, който се прилага субсидиарно с оглед разпоредбата на чл. 144 АПК. Производството по ЗОДОВ по чл. 1, ал. 1 се развива по правилата на чл. 203 и сл. от АПК. За разлика от възможността, която разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК дава на гражданските съдилища, инцидентно да се произнасят по валидността на административни актове, които имат преюдициално значение за гражданското право, то законът (АПК) не предоставя възможност на административните съдилища инцидентно да се произнасят по граждански правоотношения, каквото несъмнено е възникването на правото на собственост. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд