Решение № 13208 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1253/2011 г.

Решение № 13208 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1253/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба подадена от началника на Районно управление "Транспортна полиция"-София против решение № 3420/2.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4953/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № 130/15.06.2010 г. за наложено на Данаил Стефанов Мъндев от гр. София дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Данаил Стефанов Мъндев оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Тончев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилно постановен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното: С решение № 3420/02.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4953/2010 г. на Административен съд София-град, е отменена заповед рег. № 130/15.06.2010 г., издадена от началника на Районно управление "Транспортна полиция"-София с която на Данаил Стефанов Мъндев-полицай (дежурен) в ОДЧ на РУ "ТП"-София е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) за проявено поведение, което е в разрез с етичните правила на дърлжавните служители в МВР. За да постанови обжалвания резултат съдът приема, че административният акт е незаконосъобразен, като постановен без да са налице материалноправните предпоставки за това. По същество първоинстанционният съд констатира, че оспорената в образуваното пред него производство заповед е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, но при неспазване на предвидената от закона форма, тъй като видно от съдържанието на заповедта, тя не съдържа законовите разпоредби, които са нарушени, доказателствата въз основа на които е установено нарушението, в какво се изразява то. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се установява по несъмнен начин Данаил Стефанов Мъндев да нарушава етичните правила на държавните служители в МВР. Нито в заповедта, нито от данните по административната преписка може да се извлече поведение, изразено в употреба на груби и нецензурни думи по време на изпълнение на служебните си задължения в присъствие на свои колеги. Субективната преценка на служителите от МВР на поведението на Мъндев като невъздържано и необуздано не обективира изводи за нарушаване на етичните правила, тя не може да бъде преценена при липсата на конкретните изрази и действия от страна на наказания служител, а в Глава II, Раздел V на Етичния кодекс на служителите от Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия са разписани правила за взаимоотношенията между служителите в полицейската институция, като неясното и неконкретизирано поведение, описано в оспорената пред административния съд заповед не може да бъде формулирано като нарушение на етичните норми и правила в този раздел. Предвид установеното от фактическа страна, правилен е направеният от съда извод, че след като по делото не се установява осъществяване на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание "порицание", при условията на чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), заповедта, като издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби следва да бъде отменена. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не се установяват релевираниге касационни основания, нито други такива при проверка на решението в изпълнение на изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,