Решение № 11508 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. С. от гр. София, чрез адвокат А. Владимиров, против Решение 523 от 23.04.2024 г., постановено по адм. дело 416/2024 г. по описа на Административен съд - София област. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да постанови друго по съществото на правния спор, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът - директорът на Дирекция Социално подпомагане - Ихтиман, чрез старши юрисконсулт Х. Николова Йошева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът Й. И. С. не изразява становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 от АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София област, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. С Решение 523 от 23.04.2024 г. по адм. дело 416/2024 г. Административен съд - София област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. П. С. срещу заповед ЗД/Д-СО-ИХ-023/18.03.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Ихтиман. Съдът е приел, че от фактите по делото е установено неполагането на родителски грижи спрямо двете деца и издадената заповед за настаняване на детето Й. И. С. в професионално приемно семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ е изцяло в интерес на детето. От фактическа страна е установено, че проверката по случая с детето Й. И. С. с майка Д. П. С. и баща И. С. С. е започнала след сигнал от 17.05.2022 г. Сигналът е подаден за това, че детето се отглежда в изключително лоши санитарно-битови условия. Съгласно доклад за оценка от 27.05.2022 г. по постъпил сигнал с вх. СИГ/Д-СО-ИХ/91/17.05.2022 г., в жилището живеят детето Й., детето П., брат на Й., майката, бабата и дядото на децата. Жилището е с две стаи, кухня, баня и санитарен възел. При проверката е установено, че недвижимият имот е неподдържан, мръсен и разхвърлян. Спрямо детето Й. са констатирани рискове, изразяващи се в неподходящи за отглеждане санитарно-битови условия, родителите на детето са разделени, като бащата твърди, че не е биологичен баща и е припознал детето, за да направи услуга на майката, не се интересува и отказва да поеме каквато и да е отговорност за детето, риск за здравословното израстване и развитие на детето. В резултат на установеното е дадено предложение в ОЗД към ДСП Ихтиман да се започне работа по случая относно детето с предприемане на мерки за закрила в семейна среда съгласно чл. 23 от ЗЗДет и срок на наблюдение от 6 месеца. В тази връзка е изискана информация от ДСП Белоградчик, ДСП Хасково, ДСП - Сердика относно готовността и желанието на близки роднини лелята и вуйчовците по майчина линия на децата да полагат грижи за тях. Същите са декларирали, че нямат възможност и не са съгласни децата да бъдат настанени в техните семейства. Проведени са срещи с майката, видно от протокол за проведена среща и протокол за социална анкета. Изискана е и информация от личния лекар. Съставен е план за действие, в който са набелязани краткосрочни и дългосрочни цели за наблюдение на детето и за работа с родителя, консултирането му относно необходимостта от сътрудничество на ОЗД. Проведени са срещи с майката, както и посещения в дома, в който се отглежда детето. Съставен е и доклад за оценка на родителски капацитет. В срока за наблюдение периодично са изготвяни протоколи от преглед на оценката на случая и плана за действие. Постъпило е и писмо от д-р Атанасов относно жилищните условия и основните проблемни зони и нужди на детето. Изготвен е заключителен доклад относно предоставена краткосрочна социална услуга Информиране и консултиране по програма за превенция на изоставянето/разделянето на деца от биологичното им семейство и настаняването им в алтернативна грижа на 18.01.2024 г. от социалния работник, водещ управлението на случая. На 18.03.2024 г. в ДСП Ихтиман е проведен координационен механизъм във връзка с работата по случая на отдел Закрила на детето към ДСП Ихтиман относно децата Й. и П. във връзка с постъпил в ОЗД към ДСП Ихтиман на 08.03.2024 г. сигнал от д-р П. Бекова/педиатър от МБАЛ Ихтиман, касаещ животозастрашаващо състояние на физическото здраве на малолетния П. С.. Взето е решение от всички присъстващи, че с оглед опазване и защита на живота и здравето на детето Й. С. е необходимо спрямо същото да бъдат предприети мерки за закрила по реда на чл. 26 от ЗЗДет. и детето да бъде настанено за отглеждане в професионално приемно семейство. Със заповед ЗД/Д-СО-ИХ-023/18. 03. 2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Ихтиман въз основа на социалния доклад, на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗД и на основание чл. 33, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закон за закрила на детето /ППЗЗДет/ на директора на ДСП Ихтиман детето е настанено в професионално приемно семейство. Настаняването е до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. В производството пред Административен съд София област са приети писмени доказателства. Трудов договор 33/22.07.2022 г., удостоверение за настоящ адрес и удостоверение за постоянен адрес от 11.04.2024 г., удостоверение за брутен доход от 28.03.2024 г. и договор за наем на недвижим имот от 26.03.2024 г. Разпитани са и свидетели. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. 3аконосъобразно административният съд е приел, че в случая е налице фактическият състав на хипотезата на посочената правна норма. Правилни са изводите на съда, че заплахата за физическото състояние и живота на детето квалифицират положението му като "дете в риск". На 13.11.2023 г. отново е подаден сигнал, в който се описва, че след посещение в дома служителите са установили, че детето Й. е било в креватчето, вързано през кръста за решетката, не умее да ходи самостоятелно, въпреки че е на 2 години и 6 месеца и не формира реч, а детето П. се отглежда все още в бебешка кошница. Детето е имало вид на недохранено и състоянието му съответствало на дете в 5-6-месечна възраст. В тази насока са данните в социалния доклад, изготвен за целите на производството по чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. От съвкупния анализ на доказателствата, събрани при осъщественото системно наблюдение на случая от социалните работници, обосновано е прието от административния орган, че спрямо детето Й. С. следва да се наложи временна мярка за настаняването му в приемно семейството. Безспорно е, че в случая се касае за малолетно дете в риск по смисъла на параграф 1, т. 11, б. "а" последен абзац от ДР на ЗЗДет, по отношение на което правилно са приложени административните мерки за закрила. От друга страна е направена преценка за качествата на лицата, при които ще бъде настанено детето, както и възможностите им да го отглеждат и възпитават. Мярката по чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет е с временен характер с точно определени материални предпоставки, които в случая са били налице и правилно съдът е приел, че не са налице пороци на акта при неговото издаване. Констатациите в социалния доклад са възприети от административния орган при издаване на процесната заповед, същите се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, тъй като докладът представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс. Налице са основанията на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗДет за настаняване на детето извън семейството. Аргументиран е изведеният извод за наличие на фактическото основание, както и за предприемане на мярката в "най-добър интерес" на детето, по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Наличието на риск за сигурността на детето в средата, в която живее, е установено от административния орган, а това обстоятелство налага то спешно да бъде изведено от тази среда. Като е достигнал до извод за доказаност на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, относно спешната необходимост детето временно да бъде настанено извън семейството до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет, първоинстанционният съд е постановил обосновано и съответно на материалния закон решение. Съдът е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящия съдебен състав. На основание съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както и при извършения им прецизен анализ във връзка с приложимата нормативна уредба, е изведен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразността на акта. Изложеното обуславя извод за законосъобразност на оспорената заповед. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от страна на ответника следва да бъде уважена, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер, определен от съда на 100,00 /сто/ лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,