Решение № 306 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2009 г.

Решение № 306 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 54/18.01.2010 г., по касационна жалба на Н. ч. "Христо С." от гр. С. е допуснато касационно обжалване на решение от 09.06.2009 г. по гр. д. № 2555/2008 г. на СГС, II В с-в, с което е отменено решението на СРС -71 състав по гр. д. № 8607/2003 г. частта, в която е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. З във вр. чл. 225, ал. 1 КТ и вместо него е постановено ново решение, с което Ч. е осъдено да заплати на Л. Д. Г. сумата от 1022 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 28.06.2003 г. до 28.11.2003 г. Оставено е в сила решението на СРС, с което са уважени исковете на Л. Г. с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и в частта за разноските. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос за разграничаване на основанията за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и дисциплинарното уволнение като наказание за нарушаване на трудовата дисциплина на осн. чл. 280, ал. 1, т. З КТ. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответницата по касационната жалба - Л. Д. Г., не взема становище по нея. В отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на решението Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. приема следното: Основната разлика между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение по чл. 190 КТ като най- тежко дисциплинарно наказание, се изразява в това, че първото основание е безвиновно . Става въпрос за обективна липса на качества, която може да се дължи на недостатъчна образованост / но не и на липса на необходимото образование, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /, опит или природни дадености - като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора или клиенти за определени професии. Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно частично своите трудови задължения. Дисциплинарното уволнение представлява най- тежкото дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което представлява тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения. От обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение може да става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. В първия случай работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че същият не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът може да има съответните качества, но отрицателния или неудовлетворителен резултат е последица на умисъл или небрежност. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че данните относно неизпълнението или непълното или лошо изпълнение на трудовите задължения на ответницата по касация могат за бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение, но не могат да обосноват визираното в уволнителната заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. По тази причина съдът е счел, че уволнението е незаконно и го е отменил. Тези изводи не могат да бъдат споделени. По делото липсват данни, а и самия работодател не навежда твърдения, че отразените в протокол от 15.03.2003 г. и писмото на методиста по библиотечно дело изх. № 78/26.05.2003 г. пропуски в работата на ответницата са резултат на нейно виновно поведение, което да представлява основание за работодателя да ангажира нейната дисциплинарна отговорност. Независимо от това, крайните изводи на въззивният съд за незаконосъобразност на уволнението, са правилни. Съображенията за това са следните: С процесната заповед трудовото правоотношение на Л. Д. Г. с Ч. "Христо С." е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и във вр. т. 11 - промяна на длъжностната характеристика. В мотивите към заповедта работодателят препраща към констативни протоколи на Проверителна комисия на настоятелството на читалището и на методист - читалищни библиотеки. Независимо, че документите към които заповедта препраща не са индивидуализирани в достатъчна степен, между страните няма спор, че се касае за констативен протокол от 15.05.2003 г. и препоръки на методиста - читалищни библиотеки, дадени в писмо изх. № 78/26.05.2003 г., които са известни и на ищцата / обстоятелство, което се установява от текста на исковата й молба/. Теорията и практиката приема, че заповедта за уволнение следва да съдържа конкретните липсващи качества, които са необходими на работника и служителя за изпълнение на възложената му работа. Няма пречка, както в настоящия случай, заповедта да препраща към документи, които са извън заповедта, но същите следва да съдържат изводи относно тези липсващи качества . В противен случай за работника ще бъде трудно да организира своята защита срещу предприетото уволнение. В настоящата хипотеза констативния протокол от 15.05.2003 г. и писмото на методиста № 78/26.05.2003 г. съдържат единствено констатации относно допуснати неточности при организацията на библиотеката и нейният книжен фонд, но няма никакви данни на какви причини се дължат тези неточности или недостатъци, още по малко се визират качества или липса на такива качества на ответницата, в резултат на които се е стигнало до тези недостатъци. На това основание заповедта се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна. По делото не е установено наличието и на второто посочено в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ - промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. От представения по делото протокол № 5 от 20.05.2003 г. от заседание на настоятелството на Ч. "Христо С." се установява, че е взето решение, за приемане на нова длъжностна характеристика за библиотекар на читалищната библиотека, но такава характеристика, при това съдържаща нови изисквания за заемане на длъжността, която да е била връчена на ищцата по делото, не е представена . ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и иска по чл. 344, ал. 1, т. З във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, но за не повече от шест месеца. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не се дължи такова обезщетение за времето от 28.05.2003 г. до 05.08.2003 г., доколкото видно от заключението на в. л. за този период на ищцата са начислени и изплатени суми за трудово възнаграждение, платен отпуск и болнично обезщетение. Съгласно уволнителната заповед трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 28.05.2003 г., поради което тя е останала без работа от тази дата. Ако по погрешка работодателят за посочения период е изплатил трудово възнаграждение, и извършил други плащания, които според него не се дължат, същият е следвало да ги претендира в това или друго производство по съответния процесуален ред като недължимо платени. Доколкото тава не е сторено, приспадането на изплатените суми не следва да се обсъжда и извършва в настоящото производство. Тъй като изводите на касационната инстанция съвпадат с тези на въззивната инстанция, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд