Решение № 15994 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2020 г.

Решение № 15994 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" София, представлявана от Председателя на УС Г. Терзийски срещу решение № 4279/30.07.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 79/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу решение № ФК-18/6.12.2019 г., на Директор дирекция "Координация на програми и проекти" и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020, с което на агенцията е определена финансова корекция по договор № 164/30.12.2015 г., с изпълнител ДЗЗД "СН АМ Струма Лот 3. 1" в размер на 140 556 лв. без ДДС, представляваща разликата между допълнително договорената в Допълнително споразумение № 1 към Договор № 164/30.12.2015 г. стойност в размер на 1 835 805 лв. без ДДС и максимално допустимото възнаграждение по договор № 164/30.12.2015 г. на стойност 1 695 249 лв., за допуснато нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за липса на допуснато от страна на агенцията нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, а така също, че не е налице нередност по смисъла на т. 23 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като не са изпълнени кумулативните предпоставки за това, а именно стойността на изменението на договора е под праговете, определени в чл. 20, ал. 1 от ЗОП и промяната не засяга цялостния характер на поръчката. Подробно в жалбата се излагат доводи. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания акт. Претендира направените разноки за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че последната е неоснователна по доводи подробно изложени в писмения отговор. Моли съда да потвърди решението на АССГ и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че Агенция "Пътна инфраструктура" има качеството на бенефициер по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" във връзка с реализиране на инфраструктурен проект "Автомагистрала Струма" Лот 3. 1, 3. 3 и тунел "Железница". Агенцията е възложител по договор № 164/30.12.2015 г., с предмет "Супервизия на проектиране и строителство на автомагистрала Струма" Лот 3. 1". Сключено е допълнително споразумение № 1/30.08.2019 г., като по силата му предварително уговорения срок за извършване на услугата от 60 месеца е изменен на 64 месеца; максимално допустимото възнаграждение на изпълнителя в размер на 1 695 249 лв. без ДДС е променено на 1 835 805 лв.; изменена е и таблица от т. 1. 1 към т. 1 "Формиране на възнаграждението" по етапи. Установено е, че споразумението е сключено поради извънредно възникнали обстоятелства – откриване на археологически разкопки, довели до временно преустановяване на дейностите по изграждане на Лот 3. 1, до приключване преместването и теренната консервация на археологическите ценности. УО е започнал процедура по администриране на нередност, на основание чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като е установил незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, доколкото с допълнителното споразумение № 1 се променя срока и крайната цена по договора. Органа е намерил, че не става ясно по какъв начин е определен размера на удължаването на срока със 120 дни, като за меродавни са приети само 22 дни поради закъснение в представянето на техническия проект от изпълнителя. На второ място, УО е приел за недопустимо изменението на клаузите, свързани с максимално допустимото възнаграждение, тъй като видно от клауза 1. 6 от Приложение № 3 към договора, всички посочени стойности, формиращи възнаграждението на изпълнителя са окончателни. Въз основа на горното УО на ОП "ТТИ" 2014-2020 г. е издал оспорения акт. Първоинстанционния съд за да постанови своето решение е приел, че акта е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в съответната форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че оспорения акт не противоречи и на материалноправната норма, визирана в чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП т. е. съдът е приел, че е налице незаконосъобразно изменение на договора, както по отношение на срока, така и по отношение на допълнително уговореното възнаграждение. Обжалваното съдебно решение е валидно, но недопустимо - постановено е с участието на ненадлежна страна и без участието на органа, издал оспорения акт. За да бъде съдебната защита ефективна и за да постигне своята цел – да реши със сила на пресъдено нещо правния спор, тя трябва да бъде дадена в съдебно производство с участието на надлежните страни. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" София срещу решение за определяне на финансова корекция № ФК-18/6.12.2019 г., издадено от г. в. – директор на Дирекция "Координация на програми и проекти" и Ръководител на УО на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г., с което решение е наложена на агенцията финансова корекция, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, поради незаконосъобразно изменение на договор на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, представляващо нередност по т. 23, бук. "а" от Наредба за посочване на нередности. Жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура" е юридическият факт, от който е възникнало административнопроцесуално правоотношение между жалбоподателя и съда. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК при разглеждането на жалбите и протестите се призовават органът, който е издал обжалвания акт, жалбоподателят и другите заинтересувани граждани и организации, участващи в административното производство. Следователно надлежни страни в процеса са субектите, които са заинтересовани от неговия изход - жалбоподателят; органът, издал обжалвания акт и заинтересованите от делото правни субекти, ако в случая има такива. Водещ критерий за преценката по чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е административната правосубектност на издателя на акта, респ. обхвата на нормативно определената му компетентност. В проведеното пред АССГ първоинстанционно производство макар и правилно да е определен индивидуалния административен акт, предмет на оспорване, съдът неправилно е конституирал ответника в производството. Последния се определя съдът на базата на посочения в жалбата оспорен административен акт – чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК. Съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ Финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. По смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е посочено, че Органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. В ал. 5 от с. з. е прието, че Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. По първоинстанционното дело /л. 205 е представена Заповед № РД-08-415/4.10.2018 г., издадена от министъра на транспорта, с която Г. Василева – директор на дирекция "Координация на програми и проекти" в министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е определена за Управляващ орган по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. Безспорно се установява, че оспорения административен акт е издаден именно от Г. Василева, като ръководител на УО на ОП "ТТИ" 2014-2020 г. и тя се явява административния орган, който по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК се явява страна по делото т. е. ответник по оспорване на процесния индивидуален административен акт. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в чиято структура се намира специализираната администрация, не е издател на оспорения акт и по този начин не е ответна страна в съдебното производство по проверка законосъобразността на акта. АССГ като не е конституирал като ответник, именно издателят на оспорвания акт е нарушил разпоредбите на чл. 154, вр. с чл. чл. 153, ал. 1 АПК. Допуснато процесуално нарушение е съществено и след като в производството е участвувала ненадлежна страна /която не притежава пасивна процесуална легитимация/, постановеното решение е недопустимо. Предвид горното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за конституирането и при участието на надлежния ответник по спора – ръководителя на УО на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе за разноските пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,