Решение № 1825 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2012 г.

Решение № 1825 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14003/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светлан Георгиев Генчев, срещу Решение № 7353 от 23.05.2012 г. по адм. дело № 8092/2011 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед на министъра на вътрешните работи № К-3987/26.04.2011 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съда е извършил преценка по целесъобразност атакуваната заповед тъй като друго лице е управлявало автомобила. Счита още, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилно приетото от съда, че дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на вярно установено фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР. Посочва за безспорно установено, че същият е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на настоящия касатор срещу Заповед № К-3987/26.04.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността разузнавач IV степен в група 02 на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР - София (ОДМВР), считано от датата на връчване на заповедта. Възраженията в първоинстанционната жалба са били за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган - не е подписана от министъра и от мотивите на същата не става ясно за нарушението по повод на което му е наложено наказанието. С обжалваното решение съда е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържаща посочените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити и при спазване на всички административнопроизводствени правила и материалния закон за издаването й. При определяне вида на наказанието е приел, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Приел е също, че квалификацията на нарушението и определяне на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност са правилни, доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко, предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност и са били основание за започнало административно-наказателно производство. Мотивирано се е произнесъл по възражението на жалбоподателя, че не е управлявал автомобилът, причинил ПТП, като е приел същото за недоказано. Обсъдил е и твърдението на Генчев, че към момента на уволнението му се е намирал в отпуск по болест. В тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР установяваща, че служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено по време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 7, буква "а" и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Така постановеното решение е правилно. Изложената по делото фактическа обстановка се потвърждава от материалите по административната преписка. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита за правилна преценката на тричленния състав на ВАС, че обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при наличие на материална и персонална компетентност и противно на твърденията е подписана лично от министъра. Същата е в предвидената от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, спазена е нормативно регламентираната дисциплинарна процедура, както и материалноправните разпоредби на закона. Правилно съдът е посочил, че съгласно трайно установената съдебна практика, е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт в съпътстващи го документи, подготвящи неговото издаване, като в случая това са цитираните в обжалваната заповед обобщена справка рег. № 4613/08.03.2011 г. и становище рег. № 4663/09.03.2011 г. Възражението на касатора, че той не е управлявал автомобила е неотносимо към процесния случай. Видно от обстоятелствената част на оспорената заповед, дисциплинарното наказание на Генчев е наложено за това, че на 29.01.2011 г. в гр. Ботевград е присъствал при възникнало ПТП с неговия автомобил, управляван от Маргарита Йованович и друго моторно превозно средство, като не е предприел действие за осуетяване напускането на местопроизшествието от страна на водача Йовович, нито за своевременното уведомяване в качеството му на служител органите на МВР за станалото ПТП. При наличието на свидетелски показания, че жалбоподателят е управлявал автомобила, същият е отказал да изпълни разпореждане на служител на районно управление на МВР да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство а след като му е бил връчен талон за медицинско изследване, не се е явил в болнично заведение за даване на кръв за извършване на химически анализ за употреба на алкохол. В съответствие с разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения. Предвид изложеното правилно съда е възприел приетия от наказващия орган извод за извършено от касатора тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. За неоснователно се възприема и възражението на касатора за извършена по целесъобразност преценка на процесната заповед. Видно от мотивите на обжалваното решение при постановяването му тричленният състав на ВАС е изложил съображения относно законосъобразността на атакувания административен акт. От изложеното следва, че тричленния състав на Върховния административен съд по безспорен начин е установил извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, като мотивите на съда в тази посока се възприемат от настоящата инстанция. Приема се изцяло тезата на тричленния състав за правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства от административния орган и прилагане на съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. При постановяване на обжалвания акт съдът се е съобразил с приложимия материален закон, като мотивирано е изложил аргументи за приемане на решението си, поради което счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, Светлан Георгиев Генчев следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен в съответствие с разпоредбата на чл. 8 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд