Решение № 569 от 29.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 618/2010 г.

Решение № 569 от 29.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 618/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Ц. А. Д. против решение № 176 от 13.07.2010 г. по внохд № 178/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. Касационната жалба на подсъдимия Д. съдържа оплакване само за явна несправедливост на наказанието. Намира, че с оглед изключително ниската стойност на предмета на подкупа, макар и с приложението на чл. 55 НК, размера на пробационните мерки в тяхната съвкупност е завишен. Представени са доказателства, че е назначен по договор като управител на фирма и редовен студент във Варненския свободен университет, затова удачната пробационна мярка е "поправителен труд". Освен това оспорва и размера на присъдената глоба, като се иска да бъде намалена на 100.00 лв. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 32 от 10.05.2010 г. по нохд № 273/2010 г., Р. окръжен е признал подсъдимия Ц. А. Д. за виновен в извършено престъпление по чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 58а , вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2, б. "б" НК и го осъдил на пробация както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично за срок от една година и шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в продължение на една година, както и глоба в размер на 1 000.00 лв. С обжалваното решение присъдата е изменена, като е намален срока на задължителните пробационни мерки на една година, намален е и размера на пробационната мярка "безвъзмезден труд в полза на обществото на 100 часа, както и на глобата на 200.00 лв. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Посочените в касационната жалба обстоятелства, като основание за намаляване на посочените глоба и замяна на "безвъзмезден труд в полза на обществото" с "поправителен труд", за били предмет на обсъждане във мотивите на въззивното решение и основание съдът да намали значително срока на задължителните пробационни мерки, на "безвъзмездния труд в полза на обществото" и на глобата. Други извън тях не са изложени, за да бъдат отчетени и евентуално смекчат в по-голяма степен отговорността на подсъдимия. Определените пробационни мерки от въззивния съд, с оглед характера и завишената обществена опасност на деянието, макар и предмета на подкупа да е с ниска стойност / 20.00 лв./ са справедливи и достатъчни, за да бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Представеното удостоверение пред въззивната инстанция от 25.09.2006 г. за промяна наименованието на фирма не може да послужи за налагане на пробационна мярка "поправителен труд", след като не е посочена местоработата и длъжността на подсъдимото лице, за да може бъде изпълнена. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,