Решение № 108 от 10.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 79/2012 г.

Решение № 108 от 10.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 79/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитникът на подсъдимия К. Г. е обжалвал по касационен ред решението на Софийския апелативен съд, потвърждаващо осъдителната присъда на Софийския градски съд. Първоинстанционната присъда е от 16.ХI.2010 г. по нохд № 4914/2009 г. и по обвинението в подкуп по чл. 301, ал. 1 НК: на 25.VIII.2009 г. подсъдимият Г. като длъжностно лице (инспектор по приходите в териториалното поделение на НАП в София) поискал и приел от А. Д. 70 лева, защото не му е извършил данъчна проверка и съставил акт за установяване на административно нарушение във връзка с нея за неправомерно извършване на търговска дейност на тържище. По това обвинение подсъдимият е и наказан 6 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за 3 години и 1000 лева глоба, както и със съответно лишаване от право да заема и да упражнява определени длъжност и професия за 1-годишен срок. Второинстанционното (въззивно) решение - № 363 от 29.ХI.2011 г. по внохд № 841/2011 г., е постановено по жалба също от името на подсъдимия. В подадената сега (касационна) жалба е оспорена само доказаността на обвинението - смята се, че това е трябвало да стане по друг, убедителен начин, но въпреки конкретиката на довода, позоваването е на трите основания по чл. 348 НПК, а искането по изхода на делото - оправдаване на подсъдимия още в тази инстанция. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът от Върховната касационна прокуратура е за нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. При неговото оспорване жалбоподателят и без друго не е намерил самостоятелни аргументи, че при постановяването му е нарушен законът (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) или наложеното наказание е явно несправедливо (т. 3 от цитираната разпоредба). Неоснователно обаче е оспорването във връзка с доказаността на обвинението. Доколкото доказването е подчинено на процесуални правила, такива не са били нарушени нито съществено (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК), нито несъществено. Претенцията, по-конкретно, за използването на специални разузнавателни средства не държи сметка за инцидентното разкриване на престъплението, а и за лесното и причисляване към процесуално недопустимите искания (в случая - поради предполагаемата му връзка с отречената в чл. 14, ал. 2 НПК теория за формалните доказателства). Що се отнася до някои проблеми с доказателственото значение на казаното от свидетеля, от когото е бил поискан подкупът, и от свидетеля, който го е придружавал, то, първо, не разкрива нищо особено, и, второ, проблемите са преодоляни от съдилищата дори с повече усилия, отколкото заслужават. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение