Решение № 16072 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2012 г.

Решение № 16072 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Голяма Добруджанска мелница" ЕООД срещу Решение № 561 от 05.03.2012 г. по адм. д. № 3698/2011 г. по описа на АС - Варна, с което е отхвърлена жалбата против РА № 0311001714/07.07.2011 г. потвърден решение № 587/21.09.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 09.2008 г. и м. 02.2009 г. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - директор дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ НАП моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, а касационната жалба - отхвърлена, като неоснователна. Претендира направените в настоящето производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав, осмо отделение счита постъпилата жалба за допустима - като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, който извод настоящият състав мотивира, както следва: С касационната жалба се твърди допуснато нарушение на изискванията за форма на РД (погрешно в касационната жалба е записано РА), изразяващо се в това, че същият е подписан само от едно от ревизиращите лица Емил Игнатов, вместо от двете ревизиращи лица. По отношение на РА настоящият състав счита твърдението за неоснователно, тъй като съобразно валидната към настоящия момент редакция на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК, ревизионният акт следва да бъде подписан само от издалия го орган по приходите. Същото това обстоятелство, видно от самия РА е налице. Неподписването на РД от двете ревизиращи лица действително е процесуално нарушение, но както правилно е приел първоинстанционният съд, то не е съществено и не се е отразило на правото на защита на ревизираното лице. Съдът е установил, че към датата на изготвянето му и връчване на ДЗЛ вторият член на ревизиращия екип Мариана Михайлова Димитрова на длъжност главен инспектор по приходите е била в отпуск. Освен това, следва да се отбележи, че ревизионният доклад е подготвящ акт и неразделна част от ревизионния доклад, който е предмет на обжалване. След като РА е издаден от Мариана Михайлова Димитрова, на която е възложено издаването на РА със заповед за определяне на компетентен орган № К 11001714/06.06.20 на директора на дирекция "ОУИ" Варна, то тя е приела и одобрила записаното в РД. Освен това, не е спорно, че във фазата на обжалване тя е подписала и РД. На следващо място, се твърди допуснато нарушение на общностните принципи на ефективност и равностойност, изразяващо се в противоречието на нормата на чл. 72, ал. 1 ЗДДС /преди редакцията с бр. 95 на ДВ от 2009 г./ с прецитираните общностни принципи. Не са изложени конкретни съображения в тази връзка, нито с кои конкретно разпоредби на общностното право се изразява противоречието, нито в какво се изразява то - било с оглед формалното приложение на конкретни разпоредби, било с оглед правните последици, настъпили в резултат на приложението на дадена норма. Въпреки това и в интерес на правото, настоящият състав счита за необходимо да посочи на страните, че този въпрос вече е бил обект на съдебен анализ от страна на Съдът на европейският съюз. В своето решение по дело С-284/11 от 12.07.2012 г., общностната юрисдикция отговоря на отправеното преюдициално запитване, че чл. 179, § 1 и членове 180 и 273 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок като този в главното производство, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по ЗДДС, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане. С оглед така анализираното действие на цитираните разпоредби и преценката, която националният съдия следва да установи в контекста на приложението им, ВАС вече се е произнасял нееднократно, че ако лицето е пропуснало срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, то правото на данъчен кредит се погасява. (В този смисъл виж решение № 3285 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10974/2008 г., решение № 4237 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2009 г., и други). Поради изложеното, не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Като следствие от извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 156 и сл. ДОПК проверка, настоящият състав счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. С оглед изхода от спора и претендираните от касационния ответник разноски, настоящият състав счита, че не следва да се присъждат такива за производството пред касационна инстанция. В разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК изрично е посочено, че на жалбоподателите - търговци или физически лица се присъждат разноските за всяка една от съдебните инстанции, включително и за адвокатското възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение е предвидено да се присъжда съобразно изхода на делото, но за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Като се има предвид, че юрисконсултско възнаграждение в процесния случай е присъдено от първоинстанционния съд и с оглед изхода на делото в касационната инстанция, не следва да се присъжда повторно такова възнаграждение. Не на последно място от значение е и факта, че касационният ответник не е осъществявал процесуално представителство при проведените по делото заседания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение