Решение № 15104 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2009 г.

Решение № 15104 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Столична РДНСК срещу решение № 7 от 30.04.2009 г. по адм. д. № 1814/2008 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците Иван Станев и Станимира Станева, чрез процесуалният си представител адв. Радкова, оспорват касационната жалба, с подробни съображения, изложени в писмено възражение. Претендират разноски. Ответникът Явор Манев, чрез адв. Маврова излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ДК-02-СО-20/21.02.2008 г. на началника на Столична РДНСК , с които на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъдат премахнат незаконен строеж, съставляващ "сградно водопроводно и канално откронение", находящ се в УПИ IV-865, V-1038 и VI-1039, кв. 23А, м. "Овча купел" по плана на гр. София. Прието е, че не е налице безспорно доказан незаконен строеж, тъй като от приетата по делото експертиза е установено, че процесния строеж е изграден при надлежно издадени строителни книжа- одобрени проекти ВИК и разрешение за строеж, т. е. не е налице хипотезата по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ и строежа не подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, т което следва незаконосъобразност на процесната заповед. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 47 от 30.03.2006 г. са оборени в съдебното производство, с представените одобрени проекти, разрешение за строеж и заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза. Установено е по безспорен начин, че процесното "сградно водопроводно и канално откронение" не попада в хипотезата на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на което правно основание е издадена оспорената в процеса заповед. При тези данни, както правилно е приел административният съд не се установява наличие на незаконен строеж, поради което издадената по реда на реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ заповед за неговото премахване е незаконосъобразна. Неотносими са твърденията по касационната жалба за нарушена настилка и монтиран водомер, тъй като, освен, че са недоказани, същите касаят фактически твърдения, неотносими към визираното в заповедта правно основание по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изричната претенция на ответниците Явор Манев, Иван Станев и Станимира Станева за присъждане на разноски, изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, касаторът дължи реално направените в касационната инстанция разноски, а именно:500лв, договорен и надлежно внесен адв. хонорар по договора за правна защита и съдействие - в полза на Явор Манев и 500 лв, договорен и надлежно внесен адв. хонорар по договора за правна защита и съдействие - в полза на Иван Станев и Станимира Станева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение