Решение № 15750 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2013 г.

Решение № 15750 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5782/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 1367 от 27.02.2013 г., постановено от Административен съд София - град, второ отделение, 37 състав по адм. д. № 4518/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспореният административен акт. Ответникът Добромир Цонев Монев, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1155 от 1.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "З.", в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН 11/170510/21606 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 17079,79 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП и по Плащанията за земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР2) в размер на 6585,57 лв. на основание чл. 1, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Първият и основен довод на съда за незаконосъобразност на оспореното писмо е за неспазване на предвидената в чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК форма на административния акт, а именно липсата на мотиви. Съдът е приел, че за да постанови отказ за подпомагане по СЕПП, административният орган е посочил, като правни основания чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, без обаче да индивидуализира площите отказани за подпомагане по съответните точки - т. 1 и 4. Същия извод съдът е направил и по отношение на таблицата, съдържаща основание за отказ за плащане по мярка 211 - плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони. Съдът приема, че отново не може да бъде установено по отношение на кои имоти се установява основанието по чл. 12, ал. 1, т. 1 и по отношение на кои по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., като не е посочено и дали и защо се приема, че имотите на жалбоподателя не се намират в необлагодетелствани райони съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Съдът приема, че уведомителното писмо като цялост не съдържа мотиви, а само и единствено описание на съдържанието в изготвените в него три таблици, от които обаче не могат да бъдат извлечени аргументите на административния орган за постановяване на отказите за финансиране. Липсата на фактически обстоятелства и мотиви и посочването на критериите, по които е постановен отказа прави невъзможен съдебния контрол. В тази връзка съдът е приел, че е недопустимо установяване на фактическите обстоятелства за издаването на оспореното писмо със заключение на съдебно-техническа експертиза, която е ангажирана от административния орган в хода на производството по оспорване. Поради тази причина, съдът е приел, че експертизата не следва да бъде ценена като доказателство по делото, поради това, че с нея се добавят фактическите основания за издаването на уведомителното писмо, което е процесуално недопустимо, тъй като е недопустимо санирането на нередовности в административния акт във фазата на съдебното производство. Това нарушава правото на защита на лицата, адресати на акта. По тези доводи съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно нарушение както на чл. 35, така и на чл. 36 от АПК - не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случай, не са събрани и служебно доказателства във връзка с твърденията. Съдът приема, че от оспореното писмо или от представената административна преписка не става ясно въз основа на какви фактически основания е издаден административния акт, както и не са представени доказателства. Все в тази връзка съдът е приел, че административния орган, който носи доказателствената тежест, не е представил доказателства, които да удостоверят извършване на дистанционни проверки, посредством фотоинтерпретация на сателитни снимки относими към релевантния период. Съдът е приел, че след като картният материал, върху който са извършени кръстосаните проверки, не доказано, че е актуален към датата на подаване на заявлението, а от предходни години, административният орган е следвало да извърши в допълнение и проверка на място, за да установи дали наистина са налице условия за подпомагане. При липса на доказателства и изложени фактически основания за издаване на оспореното писмо, съдът е приел, че актът е издаден и в нарушение на материалния закон, който определя критериите за недопустимост на подпомагането по отношение на различни по характеристика площи. Всички тези доводи са мотивирали решаващия съд да стигне до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, поради което уведомителното писмо е отменено и преписката върната за ново разглеждане. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. От доказателствата по делото се установява, че ответника в това производство, оспорващ в производството пред административния съд, е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по СЕПП и по НР2 е заявил искане за подпомагане по 21 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 93,36 ха, С оспореното уведомително писмо е прието, че е налице наддеклариране /недопустима площ/ по СЕПП и НР2 за 15,87 ха., което съставлява процент на наддеклариране съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. 20,48 % и е основание за отказ за оторизация. Необосновани са правните изводи на решаващия съд, че оспореното уведомително писмо е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна. Допускането на нарушение на административнопроизводствените правила не винаги и безусловно обосновава наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Процесуалната норма предвижда, че само същественото нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административен акт. Съществени административнопроизводствени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК са тези, които поставят под съмнение истинността на правно или доказателствено значимите факти в конкретния случай или тези нарушения, които водят до компрометиране на фактическата обстановка, приета от административния орган при постановяване на оспорения акт. В хода на производството по делото административния орган е ангажирал доказателства, в това число и заключение на съдебно-техническа експертиза, които са потвърдили установяванията, направени в хода на административната процедура, но това доказателство не е обсъдено от решаващия съд с мотива, че е недопустимо саниране на порок на административния акт със събиране и обсъждане на доказателства в хода на производството по оспорване. Настоящият състав не споделя тези изводи. За осъществяване на функциите си като единствена акредитирана разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС, ДФ "Земеделие" - РА създава и поддържа Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) - комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по съответните схеми и мерки или се намалява или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане, като например късно деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи. Самата Интегрирана система за администриране и контрол, създадена на основание чл. 30 ЗПЗП, за осъществяване на функциите на Разплащателната агенция, се състои от няколко подсистеми. Две от тях - системата за регистрацията на кандидатите и на заявленията за подпомагане и интегрираната система за контрол се изграждат и поддържат от Разплащателната агенция, а системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ и системата за идентификация и регистрация на животните - от МЗХ. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/2009 г., заявлението за подпомагане съдържа и данни за идентификацията на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане, включително местонахождението на парцела, определено върху картен материал от ИСАК. Специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" представлява геореферирана графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изграден на база ортофото и сателитни изображения за територията на страната за съответната година. Тази електронна база данни е част от СИЗП и ИСАК. Слоят се състои от площите, за които се счита, че отговарят на изискванията за подпомагане. Този слой се актуализира основно с използване на сателитни или самолетни изображения, от които е изготвена цифрова ортофото карта, а също така и чрез отразяване на резултати от теренни проверки на характеристики на физически блокове. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ по чл. 24 от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Оспореното уведомително писмо представлява генериран административен акт, обоснован на фактически установявания при извършената кръстосана административна проверка. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, с което е установено, че площите недопустими за подпомагане са в резултат на установени необработвани и неподдържани в добро земеделско и екологично състояние части или парцели. Установяването на недопустим за подпомагане слой е извършено след дешифриране на сателитна снимка от септември 2010 г. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържа мотиви. Настоящият състав приема, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - уведомителното писмо да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците БЗС, посочената площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което в случая не е сторено от решаващия съдебен състав. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е счел, че не следва да обсъжда заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Заключението на експертизата е годно доказателствено средство, което установява относими към спора факти и в съответствие с разпределената доказателствена тежест установява наличие на фактическите основания за издаване на оспорения акт, съдържащи се в таблиците и разясненията към тях. Обсъждането на това доказателство не допълва по недопустим начин фактическите основания, посочени в оспореното писмо, а установява наличие на посоченото правно основание за намаляване на допустимата за подпомагане площ. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд и обсъдени в обжалваното решение. По изложените съображения, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил релевантни доказателства и не е обсъдил изложени в оспорения акт фактически установявания при извършени административни проверки. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд при спазване на дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,