Решение № 121 от 5.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 48/2011 г.

Решение № 121 от 5.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 48/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 164/2010 г. на Апелативен съд-гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия Е. Р. Н. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата частично основателна, досежно оплакването за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради липса на мотиви за специалната цел, поради което решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.12.2010 г. постановено по внохд. № 164/2010 г. на Апелативен съд[населено място] е потвърдена присъда по нохд. № 350/2010 г. на Софийски градски съд. С посочената присъда подсъдимия Е. Р. Н. е признат за виновен в това, на 22.05.2008 г. в района на[населено място], като орган на властта, в качеството си на районен прокурор-административен ръководител на Районна Прокуратура - гр. Омуртаг, осуетил наказателно преследване, с цел да избави другиго -пет лица от наказание, което им се следва по закон - чл. 235 НК, поради което и на основание чл. 288 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от пет години. На основание чл. 288 НК и чл. 37, ал. 1, т. 6 НК подсъдимия е лишен от право да заема държавна длъжност в органите на съдебната власт, както и длъжността разследващ полицай за срок от три години. ПО ЖАЛБАТА на подс. Н.: Доводите за съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателствата по делото, при пропуски на която останало неустановено: -в какви отношения /нерегламентирани/ е подсъдимия с петте лица за които са твърди, че е следвало да се осуети наказателно преследване -установено било, че има отношения с лицето Х., който не е извършил престъпление -не отговорено на доводи на защитата, относно оспорени показания на св. В. -не взети предвид влошените отношения на подсъдимия и тази свидетелка -не съобразено обстоятелството, че правилно е отказал /разпоредил /да не се извършва оглед на местопроизшествие, преди извършване на предварителна проверка Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимият и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и дори детайлно са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа. В тази връзка изключително подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия, отчетена е и двойнствената им характеристика. Доказателствената дейност на инстанционните съдилища е осъществена при спазване на разпоредбите на процесуалния закон/тук съществени възражения няма/, което е дало възможност за формиране на решение по фактите основано на цялостен анализ и при спазване на правилата на формалната логика. Не вярно е твърдението, че изводите по фактите на инстанционните съдилища са изградени единствено на показанията на св. В., които били оспорени. В подкрепа на казаното от св. В. са и показанията на св. Б., св. А. и А., както и частично на св. Н.. Не намира опора в доказателствата и твърдението, че не е установени в какви "отношения" е подсъдимия с лицата за които е обвинен, че е целял да се избегне наказателно преследване. Категорично установено е по делото, че на инкриминираната дата и място е сечена дървесина, която не е маркирана, по която имало зелени листа и че за тази сеч няма разрешение-а не че се товари сечена предишната година дървесина и става въпрос само за извозване от временен склад, както твърди защитата. Установено е, че намерените на място работници и отговорника им св. С. С., както и двата камиона Т. с ремарке са на фирмата "Алтранс" на Х. Х./ това не се и спори /. Друг е въпроса защо срещу собственика на фирмата, разпоредил незаконната сеч няма повдигнато обвинение, а такова е повдигнато само на преките извършители. Този въпрос обаче е извън предмета на доказване в настоящото делото и единствено в компетенциите на обвинението. След пристигането си на място заедно с дознателя, подсъдимия бил запознат с посочените по горе факти, заявил на св. В. че "поема " случая и дал разпореждане да не се извършва оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване, изземване и разпит, с оглед запазване на доказателствата съобразно чл. 212, ал. 2 НПК. Не е разпоредил и изземване и задържане на дървесината, както с оглед осигуряване приложението на чл. 235, ал. 7 НК, така и с оглед възможността за установяване кога е отсечена. В тази връзка затрудненията по разследване на престъплението по чл. 235 НК подробно посочва в показанията си св. А.. Действията му /на подсъдимия /, са не само в грубо нарушение на процесуалните правила визирани в НПК, а и на Методическите указания за разследване на престъпления по горите/съвместно на Главния прокурор на РБ, М. и Д./-където в неотложни действия са посочени в детайли задълженията на прокурора и органите по разследването, които включват - "оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване, изземване и разпит " . При правилно установени факти и закона е приложен правилно. Престъплението по чл. 288 НК е такова срещу правосъдието, наподобява престъплението по служба, но обективно възпрепятства вземането на законосъобразни /правилни/решения от съответния орган в случая прокурора. Неотноснимо е в случая позоваване на "вътрешното убеждение" на базата на което подсъдимия е взел решение да не се образува досъдебно производство, а да се извърши"проверка". Вътрешното убеждение се изгражда на основание обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи съответния орган от закона. Подсъдимия не само не е допуснал обективно всестранно и пълно изследване на фактите по делото, а е възпрепятствал това да се случи, като се има предвид, че още същия ден дървесината е извозена до Р Г.. Неоснователно е и позоваването на чл. 132 от Конституцията на РБ. След изменението на разпоредбата ДВ бр. 12/2007 г. от текста отпаднаха ал. 2 до ал. 4 и се запази ал. 1, по силата на която "при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, осен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер ", т. е. имунитета е само функционален и важи за законосъобразната служебна дейност, а не за извършени от тях във връзка с изпълнение на функциите им престъпления, както е в случая. Неоснователно е и оплакването, за липса на мотивите в частта относно "специалната цел "от обективния състав на престъплението по чл. 388 НК. На л. 15-20 от мотивите на присъдата и на л. 12 и 13 от въззивното решение са изложените подробни съображения, които Върховният касационен съд изцяло споделя, поради което не ги преповтаря. В тази връзка подробно са обсъдени всички доводи на защитата по претендираната несъставомерност на извършеното от подсъдимия. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия са взети предвид всички обстоятелства от значение. Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение