Решение № 1062 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2018 г.

Решение № 1062 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационните жалби на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника и юрисконсулт Панайотова и Й. Джогански, чрез адвокат Апостолова, срещу решение № 3230 от 16.05.2018 година, постановено по адм. д. № 4099/2017 година по описа на Административен съд София град. Столична дирекция на вътрешните работи обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Й. Джогански обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, като се постанови решение по съществото на спора, с което предявеният от него иск се уважи изцяло. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение в обжалваните му части. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София град се е развило по предявените от Й. Джогански против Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и имуществени такива, произтичащи от бездействие на длъжностни лица на ответника, довело до несвоевременното му възстановяване на работа след отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от отмяната на акта, съответно от прекратяване на бездействието. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 9 000 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 18 000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на действие на отменената заповед ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на причинено психическо страдание, като е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Частично уважен е и предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди за периода, в който ищецът поради бездействие на длъжностно лице на ответника ищеца не е възстановен на работа. Решението е валидно и допустимо но частично неправилно в частта му, с която е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страните с изводите на съда не означава необоснованост на обжалваното решение. В съответствие с установената по делото фактическа обстановка е приета частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на СДВР, че ищецът не е доказал твърдението си, че е подал заявление за възстановяване на работа на посочената от него дата, в законоустановения срок. Това заявление се съхранява при него, изрично е изискано от съда с определение от 16.11.2017 г., като при неизпълнение на вмененото задължение правилно са приети за доказани твърдените в исковата молба обстоятелства, на които този иск се основава, в съответствие с разпоредбата на чл. 161 ГПК. Правилно административният съд е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразния административен акт, с оглед характеристиката на акта и въздействието му върху психическото състояние на ищеца. При установената по делото фактическа обстановка е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основателни са доводите в касационната жалба на СДВР за частична неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение. Настоящата инстанция счита, че съдът е определил обезщетението в силно завишен размер. С оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания при конкретните обстоятелства от които произтичат, негативно въздействие върху състоянието на ищеца в същия период, произтичащо от обстоятелства различни от сочените в исковата молба и периода в който са търпени, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 3 000 лева отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена СДВР да заплати на Й. Джогански обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 3000 лева до присъдения от 9 000 лева, както и разноски по делото над 247 лева до присъдения размер от 566 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и в тази му част. В останалата му обжалвана част като правилно решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Джогански за присъждане на разноски по настоящето дело е неоснователно. Неоснователно е и искането на СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Приложимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в относимата им редакция, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение