Решение № 257 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2009 г.

Решение № 257 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ютилитис" ЕООД моли да бъде отменено решение № 439/24.4.2009 г. по адм. д. № 1350/2008 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 200800064/17.6.2008 г. на ТД - Сливен в частта за начислен ДДС с лихви за м. 4 и 7.2007 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Ютилитис" ЕООД против РА № 200800064/17.6.2008 г. на ТД-Сливен. В мотивите си съдът е приел, че РА е съставен от надлежно овластен орган по приходите. Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 800064/21.2.2008 г. - след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г., поради което издаденият АПВ № 1943/17.10.2007 г., касаещ процесния период не е пречка за провеждане на ревизията и същата е възложена от редовно овластен орган по чл. 112, ал. 2 ДОПК по заповед № 46/19.5.2006 г. на директора на ТД - Сливен, поради което издаденият РА не е нищожен. С РА е начислен ДДС 12 666, 67 лв. за м. 4.2007 г. на основание чл. 86, ал. 2 и 3 ЗДДС за авансово платен наем 76 000 лв. по договор от 12.4.2007 г. между касатора и Петко и Боряна Петкови, в който се договорили Петкови да предоставят 76 000 лв. за изграждане на Център за енергия, енергийни източници, околна среда и нови технологии, срещу задължение на касатора след окончателно завършване на сградата да предостави за ползване 60 кв. м търговска площ за срок от 6 години. С РА е начислен ДДС 5 666, 67 лв. с лихви за м. 7.2007 г. на основание чл. 86, ал. 2 и 3 ЗДДС за авансово платен наем 34 000 лв. от Симеон Стоянов по договор за съвместна дейност от 20.7.2007 г. с касатора, по който последният се задължил след окончателно завършване на сградата да предостави 30кв. м. офис за ползване на Стоянов за срок от 6 години. С възражението по ревизионния доклад са представени анекси към двата договора за съвместна дейност, с които задължението на касатора да предостави офисна площ за ползване на физическите лица се променя в задължение да предостави обезпечение за кредитите на физическите лица, които да обслужват кредитите до края на 2007 г., а след това кредитите да се обслужват от касатора. С анекс № 2 към договора от 12.4.2007 г. е променено задължените на Петкови да обслужват кредита до м. 9.2007 г., а след това се поема от касатора. Съдът е приел, че договорите за съвместна дейност представляват договори за наем с уговорено авансово плащане на наема за офис площите. Приел е също, че анексите са частни документи и нямат достоверна дата, и не освобождават касатора от задължението да начисли данък за получените авансови плащания по договор за наем на основание чл. 25, ал. 6 ЗДДС. Назначена е счетоводна експертиза, която е проверила начинът на изплащане на кредита и съдът е приел, че плащания от касатора по кредитите са извършени едва през 2008 г., а не както е договорено в анекс № 2 към двата договора. Приел е също, че със съставените анекси е очевидно намерението на страните да заобиколят задължението по ЗДДС на доставчика да начисли ДДС за извършените облагаеми доставки и е отхвърлил жалбата против РА в тази част. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Изводът на съда, че анексите нямат достоверна дата е правилен и се подкрепя от факта, че са представени едва с възражението по ревизионния доклад. Обосновано съдът е приел, че изпълнение на задълженията по анекс № 2 не е налице, предвид заключението на вещото лице, от което е видно, че първата вноска от касатора по кредита на Петкова е от 27.2.2008 г., а по кредита на Стоянов е от 27.6.2008 г. при заповед за възлагане на ревизията от 21.2.2008 г., връчена на 22.2.2008 г. Изводът се потвърждава и от обясненията на Петкова, че парите не са върнати. Обезпеченията по кредитите са дадени преди съставянето на анексите, в които касаторът се задължил да направи това. Обосновано съдът и органите по приходите са приели, че договорите за съвместна дейност представляват договори за наем, с уговорено авансово плащане на целият наем. Законосъобразен е изводът на съда, че с плащането на авансите по наемните договори са налице условията на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, данъкът става изискуем при получаване на плащането и се счита включен в него. Законосъобразно по чл. 86, ал. 2 и 3 ЗДДС с РА е начислен данък за осъществените авансови плащания по наемните договори. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,