Решение № 60096 от 26.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2020 г.

Решение № 60096 от 26.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Г. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. К. от САК, против въззивното решение № 1011 от 6.02.2020 г. по гр. д. № 11196/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 6.12.2016 г. и решение от 23.01.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, двете постановени по гр. д. № 14790/2007 г. на Софийския районен съд. С първото са изнесени на публична продан подробно описаните четири земеделски имота в землището на [населено място]: нива от 0. 270 дка, м. "Я. ", представляваща имот № * по плана за земеразделяне, нива от 2. 900 дка, м. "Т. ", представляваща имот № * по плана за земеразделяне, нива от 5. 520 дка, м. "Г. гьол", представляваща имот № * по плана за земеразделяне и нива от 3 дка в м. "С. ", представляваща имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], при подробно посочените граници на всеки от имотите. Постановено е получената от проданта сума да се разпредели между съделителите, съобразно посочените квоти в съсобствеността, а именно: 2/3 ид. ч. за Ц. П. Г., по 1/24 ид. ч. за С. Д. С., за В. Д. Б., за Н. Н. П., починал в хода на производството и заместен от наследниците му по закон – Д. Й. П. и Г. Н. Т., и последната починала и заместена от наследниците й Й. Н. Т., И. В. Ч. и А. Й. Т., за М. Н. П., починала в хода на производството и заместена от наследниците й К. З. Т. и Т. З. Т., 2/24 ид. ч. за В. Г. Б., по 1/72 ид. ч. за Н. Г. Г., за П. Г. П., за Е. Г. С., по 1/108 ид. ч. за Р. Д. М., за П. П. Г. и за Н. П. К., по 1/144 ид. ч. за Г. К. Г. и за Р. К. Г., като всеки от съделителите е осъден да заплати съответната държавна такса. С второто решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в собственото име на една от съделителките. Подадената срещу горното въззивно решение от съделителката Ц. П. Г. касационна жалба е върната с влязло в сила определение № 86 от 18.05.2021 г. по настоящето дело, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът П. Г. П. поддържа становище за неправилност, евентуално недопустимост на въззивното решение, като иска неговата отмяна. Ответниците по касация не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора в подадената касационна жалба и въз основа данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 129 от 29.03.2021 г. на настоящия състав на ВКС за проверка на допустимостта му с оглед постановяването му по отношение на починала страна. Въз основа на данните по делото се установява следното: С влязло в сила решение от 26.10.2009 г., поправено с решение от 12.06.2012 г., постановени по гр. д. № 14790/2007 г. СРС, е допусната съдебна делба на четирите земеделски имота в землището на [населено място] между Ц. П. Г., Н. Н. П., М. Н. П., Ф. П. Г., Н. П. К., В. Г. Б., В. Г. Б., С. Д. С., П. Г. П., Е. Г. С., Н. Г. Г., Г. К. Г., Р. К. Г., В. Д. Б. и П. П. Г.. След допускане на делбата в хода на производството са починали Ф. П. Г., заместена от наследника й Р. Д. М., В. Г. Б., заместена от В. Г. Б., Н. Н. П., заместен от наследниците му по закон – Д. Й. П. и Г. Н. Т., и последната починала и заместена от наследниците й Й. Н. Т., И. В. Ч. и А. Й. Т.; на мястото на починалата М. Н. П. са конституирани наследниците й К. З. Т. и Т. З. Т., а на мястото на починалата на 7.02.2017 г. съделителка Е. Г. С. са конституирани наследниците й по закон – П. Д. Т. и Т. Д. Т.. Определението за конституирането им е от 11.08.2020 г., т. е. след провеждането на устните състезания в откритото заседание пред въззивния съд на 9.12.2019 г. и след постановяване на въззивното решение на 6.02.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК в случай на смърт на някоя от страните /ал. 1, т. 2/, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. В този смисъл е и константната практика на ВКС – когато страната е починала след приключване на устните състезания не е налице пречка да се постанови решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Решението по делото ще е недопустимо в случай, че е постановено по отношение на страна, починала преди края на устните състезания, тъй като със смъртта същата е загубила своята процесуална правоспособност. В този смисъл са: решение № 23 от 16.02.21 г. по гр. д. № 2564/2019 г., ІІ г. о. на ВКС, решение № 9 от 21.01.11 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о. ВКС, решение № 16 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о. ВКС, както и определение № 37 от 18.01.18 г. по гр. д. № 3011/17 г., ІІ г. о. на ВКС. Съдът следи служебно за процесуалната правоспособност на страните, тъй като същата е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по същество на спора. Съделителката Е. Г. С. е починала преди приключване на устните състезания пред въззивния съд, въззивното решение е постановено спрямо починалата страна, а не спрямо наследниците й по закон – нейните деца, конституирани в по-късен момент. Тъй като процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или страните, то е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда по време на висящността на делото. С оглед на това, че решението е постановено без участието на правоприемниците на починалата съделителка, същото е недопустимо и следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав при участие на всички страни. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав