Решение № 3869 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12965/2017 г.

Решение № 3869 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12965/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 4.10.2017 г. по адм. д. № 95/2017 г. Силистренският административен съд е отменил заповед № РД-04-433/06.04.2017 г. на кмета на община Тутракан в частта относно масивна стопанска постройка (курник) с преграждащи стени от тухла с размери 2,60/3,62 м. Отхвърлил е жалбата на Г. С. К. срещу заповедта в останалата част. Решението се обжалва с касационна жалба от Г. С. К. в частта, с която е отхвърлена жалбата й. Жалбоподателката моли решението в обжалваната часта да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът кметът на община Тутракан оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Силистренския административен съд заповед на кмета на община Тутракан е разпоредено премахване на незаконни строежи: пристройка към северроизточната страна на съществуваща жилищна сграда, подробно индивидуализирана в мотивите на заповедта. Масивна сторанска постройка (курник), масивна тоалетна, вградена в плътна ограда. С решението си Силистренският административен съд е отхвърлил жалбата по отношение на пристройката към жилищната сграда, масивната тоалетна и плътната ограда. За да постанови този резултат, Силистренският административен съд е приел, че това са незаконни строежи, изградени без строителни книжа. С оглед времето на изграждането им те не са търпими и подлежат на премахване. При постановяване на решението Силистренският административен съд не е допуснал нарушение на закона. По делото е установено, че плътната ограда и масивната тоалетна са изградени след 1991 . За строителството са използвани материали, които са в производство след посочената година . В този смисъл е заключението на експертизата, която не е оспорена от страните. Това заключение кореспондира с признанията на жалбоподателката, че старата ограда и тоалетна са премахнати и на тяхо място е са изградени нови. Строежът е завършен през 2016 г. тези факти са били обсъдени от Силистренския административен съд и изводът му, че посочените строежи не са търпими е законосъобразен и обоснован. Съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, строежи, извършени от 8 юни 1987 г. до 30 юни 1998 г. следва да бъдат декларирани от собствениците им в срок до 31 декември 1998. Това е една от трите кумулативно предвидени в закона предпоставки за търпимост на строежа и липсата й го определя като нетърпим и подлежащ на премахване. По отношение на пристройката към жилищната сграда Силистренският административен съд законосъобрано и обосновано е приел, че е незаконен строеж и не е търпим по правилата на § 16 ПР ЗУТ. За този строеж, подробно описан по вид размери и предназначение няма издадени строителни книжа и той е незаконен по силата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По деклрация на жалбоподателката пристройката е изградена през 1990 г. Не е търпим строеж по силата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Както беше посочено по-горе, този строеж, за да е търпим е следвало да бъде деклариран от собственика в срок до 31 декември 1998. Липсва една от трите кумулативно предвидени предпоставки на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, за да се приеме търмимост на строежа. § 127 ПРЗ ЗИДЗУТ в случая не е приложим с оглед декларираното от жалбоподателката време на изграждането на строежа. Решението на Силистренския административен съд е законосъобразцно и следва да бъде оставено в сила. Г. С. К. следва да бъде осъдена да заплати на община Тутракан разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд