Решение № 14768 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10399/2013 г.

Решение № 14768 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10399/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Василка Николова Спирова, чрез процесуалния представител адв. Башлиева срещу решение № 1029 от 7.06.2013 г., постановено по адм. дело № 77/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно положеният от Спирова труд за периода от 1.08.1974 г. до 1.01.1986 г. не е приет за такъв от втора категория. Касационният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което оспорените административни актове да бъдат отменени или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Василка Николова Спирова против решение № 52/2.01.2013 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 5611240072/11.09.2012 г. за отказ да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) при условията на втора категория труд. По делото е спорен въпроса относно категорията труд, положен от касационната жалбоподателка за времето от 1.08.1974 г. до 1.01.1986 г. Установено е по делото, че трудът за посочения период е положен в "Кавалер" АД, гр. София (правоприемник на Обувен завод "9 - ти септември"), в цех - гр. Петрич. От удостоверение обр. УП - 13 № 00А-02-13407/4.02.2011 г., издадено от архивохранилище към ТП на НОИ - Кюстендил е видно, че в разплащателните ведомости липсва наименованието на длъжността, заемана от Спирова. В трудовата й книжка за този период е записано, че лицето е било работник. Стажът като шивачка на саи за следващите периоди: от 1.01.1986 г. до 16.06.1997 г. и от 1.11.1999 г. до 31.12.1999 г. е зачетен при условията на втора категория труд. Трудовата книжка, с която се удостоверяват факти относно длъжността на лицето, е официален документ, издаден по установения ред и форма. В случая трудовата книжка е правилно оформена съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и не са налице съмнения за достоверността на направените вписвания. Трудовата книжка се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. В случая във ведомостите не е отразена длъжността на жалбоподателката, поради което трудовата книжка е доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманите от нея длъжности, които служат за определяне категорията на труда. От направеното в трудовата книжка на жалбоподателката вписване - работник в ОЗ "9-ти септември" не може да се направи извод, че длъжността й попада в приложното поле на чл. 31б от ПКТП (отм.), съгласно който втора категория труд е този на работници в обувната и кожено-галантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери - ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли. Условията на труд, конкретната длъжност в VI бригада и мястото на работа на жалбоподателката в цеха в гр. Петрич не се установяват и от заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, което е извършило проверка и на съхраняваните в архивохранилището - с. Невестино документи относно Обувен завод "9-ти септември". Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти. След анализ на събраните по делото доказателства правилно е посочил, че положеният от жалбоподателката труд в "Кавалер" АД (бивш ОЗ "9 - ти септември") не може да се отнесе в периода от 1.08.1974 г. до 1.01.1986 г. към втора категория. Няма доказателства за това, че през посочения период жалбоподателката е работила с лепила на база органични разтворители, както и че е изпълнявала някоя от изброените в чл. 31б от ПКТП (отм.) длъжности. Съгласно чл. 104, ал. 10 (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) от КСО категорията труд, както и дейността по чл. 69 и чл. 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. Въпреки законовата забрана за това, съдът е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели относно характера и условията на положения от Спирова труд. Признаването на права на други служители на същото предприятие, но изпълнявали други длъжности (саяджия и бригадир) не обосновава извод, че положеният от жалбоподателката за посочения период труд следва да се определи като такъв от втора категория. При така установените факти по делото и въз основа на данните от експертизата, се налага изводът, че жалбоподателката е навършила изискуемата възраст от 52 г. преди 1 януари 2012 г., но няма призната втора категория труд от 15 години, поради което не са налице материално - правните предпоставки за пенсионирането й при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Оспореният в първоинстанционното производство административен акт е законосъобразен и правилно съдът е отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,