Решение № 1356 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2013 г.

Решение № 1356 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби от: 1) Стефанка Георгиева Стоичкова, чрез своя процесуален представител адв. Павлов 2) Недялка Тодорова Тодоринова и Милен Милушев Тодоринов срещу решение № 1615/08.03.2013 г., постановено по адм. дело № 9227/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на Стефанка Георгиева Стоичкова срещу заповед № РД - 18 - 40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. В касационните жалби се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Живка Тодорова Николова, чрез своя процесуален представител адв. Симеонов оспорва жалбите и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на АГКК не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Стефанка Георгиева Стоичкова против заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Волуяк, район Връбница, Столична община, област София, по отношение на имоти с идентификатори 12084.2700.697, 12084.2700.1133 и 12084.2700.1132. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и при издаването и административният орган не е допуснал нарушения по смисъла на чл. 146 АПК. Така постановеното решение е неправилно в частта, с която съдът е приел за законосъобразно определени имотните граници на процесните имоти. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1-6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /преди изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имота се нанася по т. 2, а именно: по съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1. В конкретния случай не е спорно между страни отсъствието на първия източник на данни - означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или посочени от собствениците гранични точки. От назначената по делото СТЕ, която настоящата инстанция кредитира напълно, е видно, че границите на процесните имоти отразени в КККР, не съвпадат със съществуващите на място материализирани граници. Съгласно посочения по-горе приоритетен ред за отразяване на границите на имотите в кадастралната карта, административният орган е следвало при издаване на заповедта да се съобрази с материализираните на място граници, а не с предвижданията на кадастралния план. С оглед гореизложеното решението на Административен съд - София - град като неправилно в тази му част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър да бъде отменена в частта с която са определени границите на имоти с идентификатори 12084.2700.697, 12084.2700.1133 и 12084.2700.1132. В останалата част решение № 1615/08.03.2013 г., постановено по адм. дело № 9227/2011 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на Стефанка Георгиева Стоичкова срещу заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър по отношение на вписването на жалбоподателката като собственик на сграда 12084.2700.1132.1, решението е правилни и следва да бъде оставено в сила. Данните за кадастралните регистри на недвижимите имоти се получават от източниците по чл. 41, ал. 2 ЗКИР - регистрите към картите и плановете; представените от собственика, съответно носителя на друго вещно право актове, удостоверяващи права върху имотите и регистрите на общинската и областна администрация. Данните в КР относно собствениците и актовете, с които те удостоверяват правата си са факултативни и се отразяват в КР само доколкото са налице данни за това. Видно от приложената административна преписка жалбоподателката пред първата инстанция не е представила титул за собственост в хода на административното производство и правилно органът не я е отразил като собственик на процесната сграда. Вписването на собствеността на процесната сграда би могло да се извърши в последващо производство по изменение на КККР от началника на съответната Служба по геодезия, картография и кадастър. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,