Решение № 7422 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2020 г.

Решение № 7422 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2336/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба М. Апостолова, действаща чрез пълномощника си адв. А. Йотова срещу Решение № 2682/17.12.2019 г. постановено по адм. д. № 986/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда относно категорията на процесния строеж като се сочи, че същия е трета категория, което от своя страна води до некомпетентност на органа издал удостоверението за въвеждане в експлоатация/УВЕ/ респ. нищожност на същото. Твърди се, че при издаването на УВЕ не са представени всички изискуеми документи по чл. 177, ал. 1 Закона за устройство на територията/ЗУТ/, както и че са били налице предпоставките на чл. 178, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ. Нарушени са изискванията на Наредба №РД-02-2/27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни зони. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени и оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационната жалбоподателката редовно призована не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалният й представител, с което поддържа изцяло касационната жалба. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Гл. архитект на Община Пловдив редовно призован не се явява и не се представлява в с. з. Представя писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на жалбата, като сочи че решението на административния съд не страда от касационни пороци водещи до отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Отметната страна Е. Апостолов се представлява от процесуалният си представител адв. Харизанов, който оспорва изцяло касационната жалба. Представя и писмен отговор, в който развива подробни съображения. Останалите ответници редовно и своевременно призовани не се явяват, не се представляват в с. з. и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбите на Е. Коева, М. Апостолова и Р. Апостолов, всички от [населено място] против Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 138/20.12.2017 г., издадено от Гл. архитект на Община Пловдив за обект "Жилищна сграда" първи етап в УПИ Х-304, 305 в кв. 27/стар/, нов кв. 8 по плана на [квартал], [населено място], с административен адрес: [улица]. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, тъй като строежа е такъв от четвърта категория, установено безспорно както от заключението на в. л., така и с влязло в сила решение по адм. д. № 1922/2016 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Приел е и че удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. От изложеното е извел правния извод за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът, съобразявайки оплакванията в жалбата и изискванията на чл. 168 АПК е извършил цялостна проверка на оспореното удостоверение. За целта е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички относими към спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата и при анализа им във връзка с приложимата към казуса нормативна уредба е направил правилен краен извод за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт, като убедително е опровергал направените възражения, които се поддържат и пред касационната инстанция. Решението се основава на обоснована оценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите към случая материалноправни норми и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Правните изводи на първоинстанционния съд относно компетентността на издателя на административния акт са обосновани и съобразени с влязло в сила решение на съда, поради което се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са твърденията, че процесния строеж съставлява такъв трета категория. Съгласно влязлото в сила решение по адм. д. № 1922/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив е прието, че в случая се касае до строеж от IV категория и са дадени указания на административния орган- с Гл. архитект на Община Пловдив при разглеждане на заявлението на Е. Николов за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на собствения му строеж-Сграда I-Б да съобрази изискванията за издаване на УВЕ за строежи от IV категория, визирани в чл. 177 и чл. 178 ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове протоколи по време на строителството. В тази насока е и заключението на в. л. което като обективно и компетентно правилно е прието от съда. В одобрения идеен и технически проект височината на Сграда I-Б определена на 14. 50/кота корниз/ по нормите и правилата действали към 1994 г. и 1995 г. когато са се одобрявали проектите и издавано разрешението за строеж. Нещо повече като строеж от четвърта категория е определена с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 3213/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив и Сграда I-А, собственост на жалбоподателите. По делото е безспорно, че двете сгради, заедно с предвидената и Сграда I-В по идеен проект съставляват три отделни тела на една сграда, с възможност за отделно изпълнение на всяко едно от тях. Т. е. Сграда I-А и Сграда I –Б са еднакви. При това положение правилно Административен съд-Пловдив е приел че компетентен за издаване на процесното удостоверение съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ е Гл. архитект на Община Пловдив, като орган издал разрешението за строеж. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и относно законосъобразността на оспорения административен акт. Контрола за законосъобразност по чл. 146 от АПК на процесното Удостоверение за въвеждане в експлоатация обхваща наличието на изискуемите документи по чл. 177, ал. 1 ЗУТ и липсата на пречки по чл. 178, ал. 3 ЗУТ за въвеждане в експлоатация. Това е така тъй като в случая на административния орган е вменено единствено задължението за проверка на окомплектоването на изискуемите документи, но не е валидността и правилността на същите. Завършените строежи от четвърта и пета категория подлежат на регистриране чрез издаване на УВЕ от органа и по реда на чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към заявлението по което е отпочнала административната процедура са представени изискуемите документи по чл. 177, ал. 1 ЗУТ, описани като приложение. В. л. е посочило изрично в заключението си че за строежа са съставени необходимите актове и протоколи по време на строителството. Представен е Констативен акт/образец 15 за установяване годността за приемане на строежа "Жилищна сграда-Подобект-първи етап мезонет на кота +3. 00 м. +5. 79, с площ 104. 92 кв. м. ". С него е удостоверено, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията на строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Вярно е, че липсват изрично сключени договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, но са представени фискални бонове за заплатени разходи към "В и К" ЕООД и "ЕВН България Електроразпределение"ЕАД, които съставляват доказателства за открити партиди за обекта в съответните експлоатационни дружества. Липсва и протокол за определяне на строителна линия и ниво, но това е така тъй като в случая се извършва надстройка на съществуваща сграда. От изложеното следва, че са изпълнени формалните изисквания на регламентирания на чл. 177, ал. 3 ЗУТ регистрационен режим, което обстоятелство правилно е отчетено от административния орган, възприето и от административния съд, като основание за въвеждане на строежа в експлоатация. По делото не е установено да е налице наличието на някое от посочените от жалбоподателката М. Апостолова основания по чл. 178, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ. Констатираните от СТЕ недовършени или неточно изпълнени СМР не покриват основанията за отказ по т. 1 на ал. 3 на чл. 178 ЗУТ. В тази част касационната инстанция споделя по реда на чл. 221, ал. 2 изр. 2 АПК мотивите на административния съд, като сочи и следното. Закона за устройство на територията диференцира етапите на инвестиционния процес –от проектирането до въвеждането в експлоатация и конкретните изисквания за всеки един от тях, които в същност определят законосъобразността на съответния акт, завършващ определена част от процеса. С влизането му в сила същия се стабилизира и последиците му следва да бъдат зачетени и последваща инцидентна проверка върху него е недопустима. При това положение в настоящото производство не подлежат на оценка инвестиционните проекти в каквато насока са част от възраженията на жалбоподателката/обща стълбищна клетка за трите сгради, непълнота на проектната документация- на част"строителна конструкция, липса на част "вертикална планировка" и част "Озеленяване", нарушение разпоредби на чл. 47, ал. 2 и чл. 72, ал. 2 от Наредба №РД-02-2/2012 г. за проектиране на сгради и съоръженията в земетръсни зони/. Съответствието на проектите с основните изисквания към строежите, което обхваща съответствието с предвижданията на ПУП и изискванията на влезли в сила административни актове, които са необходимо условия за извършване на строителството се извършва с одобряването на РС. Оценката на това съответствие е елемент от фактическия състав на РС. При влязло в сила РС, както е в настоящия случай, съответствието му с ПУП, както и с останалите условия за законосъобразността му, следва да се приеме за окончателно установено. Целта на производството по чл. 177 ЗУТ е да се установи изпълнението на строежа и функционалната му пригодност съобразно издаденото РС, одобрените проекти или заверената екзекутивна документация и действащата нормативна уредба по изпълнението и приемането на строителството. Т. е. в процедурата по въвеждане в експлоатация не биха могли да се прилагат правилата които биха могли да се предявят към предишен и вече завършен етап от инвестиционния процес. Процедурата по въвеждане в експлоатация не е средство за отстраняване на нарушения в производството по разрешаване на строежа, а е с предназначение да провери тъждеството между разрешения и осъществения строеж. Освен това следва да се посочи, че в конкретния случай въпреки липсата в изготвената проектна документация на час "Вертикална планировка" и част "Озеленяване" то на място такива мероприятия са изпълнени. При това положение не е налице отрицателния юридически факт по чл. 178, ал. 3, т. 2 ЗУТ, което съставлява пречка за въвеждане на строежа в експлоатация. Предвид на изложеното, съдът намира че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд-Пловдив следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, касационната жалбоподателка дължи на ответната страна Община Пловдив-Район"Южен" разноски съставляващи юрисконсулско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение