Решение № 3304 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2019 г.

Решение № 3304 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7783/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. З. по електронна поща, наречена заявление по европейските стандарти, неподписана с валиден електронен подпис, подадена в два екземпляра - до Върховния административен съд (ВАС) и до Административен съд - В. (АС - В.), последвана от лично подписана касационна жалба, също подадена до ВАС и АС - В., която след оставянето й без движение с разпореждане на председателя на Пето отделение на ВАС от 20.05.2019 г. е уточнена с писмено изложение от пълномощника на касатора адв. К. Татарска, против решение № 122 от 02.04.2019 г., постановено по адм. дело № 32/2019 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 441 от 09.11.2018 г., по преписка № 127/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и жалбата да бъде уважена. Претендират се разноски за производството. Представена е писмена защита. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Главчев, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание, като счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. Събков - кмет на община М., оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Стоев и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производството, по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, както и извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение, Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против решение № 441 от 09.11.2018 г., по преписка № 127/2017 г. на КЗД, с което петчленен разширен заседателен състав на КЗД е приел за установено, с отделни диспозитиви, че по отношение на С. З. не е осъществена дискриминация по признаците "образование", "убеждения", "политическа принадлежност", "лично положение", "обществено положение", "увреждане", "възраст", "сексуална ориентация", "семейно положение" и "имуществено състояние" от ответника Г. Събков - кмет на община М. и е оставена без уважение жалбата му. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр., в предписаната от закона форма съобразно изискванията на чл. 66 от ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението КЗД не е допуснала съществени нарушения на административно производствените правила, установени в чл. 50 – чл. 70 от ЗЗДискр. Определен е докладчик, изпълнена е процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства. В хода на производството са представени писмени становища от страните, както и печатни материали, представени от жалбоподателя С. З.. Страните са поканени и са се запознали с представените по преписката материали. Изготвено е заключение на докладчика, насрочено е заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били редовно уведомени. Проведени са две открити заседания, за които страните са били надлежно призовани, като в първото от тях е предложено сключване на споразумение. Решението е взето единодушно. Законосъобразен е и изводът на съда, че КЗД правилно е приложила Закона за защита от дискриминация (ЗЗдискр.), приемайки че твърдените факти за дискриминационно поведение на кмета на община М., не сочат извършването на такова спрямо жалбоподателя, на основата на твърдените от него признаци по чл. 4 от ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. определяща разпределението на доказателствената тежест, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическите състави на посочените разпоредби, съответно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая по всеки един от твърдените признаци - "образование", "убеждения", "политическа принадлежност", "лично положение", "обществено положение", "увреждане", "възраст", "сексуална ориентация", "семейно положение" и "имуществено състояние". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата пред КЗД не са посочени такива факти. Твърденията за уволнения на служители от страна на Г. Събков при избирането му за кмет на община М., неподкрепата на усилията на жалбоподателя за установяване на побратимство и културен обмен с други градове в Украйна и Чехия, отказ за допечатка на книги от цитираните автори, непредприемане на действия за засаждане на рози на желаното от жалбоподателя място, "провалена" идея за изграждане на "Алея на помирението с Чехия" по повод събитията от 1968 година, както и други идеи на жалбоподателя и други подобни действия, включително и датиращи далеч назад във времето, не могат да бъдат определени като факти, установяващи неравно третиране на основата на защитен признак по чл. 4 от ЗЗДискр. По преписката и по делото, безспорно е установено, че между жалбоподателя и Г. Събков са се установили недобри лични отношения, като всяко действие на кмета е коментирано в негативен план от страна на жалбоподателя в издавания от него в. "Веселяк сирак" (в. "Сирак"), в молби за сезиране по различни поводи на различни органи, и други, съответно кметът на общината е ползвал право на отговор и други публикации, в които също ясно е изразил негативно отношение. Посоченото обаче не може да обоснове неблагоприятно третиране, а и не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация. Такова е само третиране, което е осъществено поради обективното наличие на защитени признаци, като следва да се установи и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. В настоящия случай не се установяват действия, осъществяващи неравно третиране по някой от защитените признаци, като особено за тези от тях, които следва да бъдат изпълнени с конкретно фактическо съдържание не са посочени каквито и да е факти, изпълващи съдържанието на признаците "лично положение", "обществено положение", "убеждения", чрез посочване на такива иманентно присъщи белези на личността, които я определят, съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В уточнената касационна жалба, подадена чрез адв. Татарска се набляга именно на тези последно посочени признаци, но твърдението за наличието на дискриминация по същите не може да бъде споделено по изложените съображения. Липсват и посочени лица, в сравнение с третирането на които може да се установи по-неблагоприятно третиране за жалбоподателя. Ето защо като е приел, че оспорения административен акт е и материално законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал допустимите и относими доказателства и е извършил анализ на същите, като фактическите му установявания и правни изводи са съответни на релевантните факти, поради което са и обосновани. Твърденията в касационната жалба, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата са бланкетни, като не се сочи в какво се изразява нарушението - на кои доказателства противоречи приетото от съда, дали е в нарушение на правилата на формалната логика или друго, поради което възражението следва да бъде отхвърлено. Съдът в съответствие с изискването на чл. 171, ал. 4 от АПК е разпределил с нарочно определение доказателствената тежест, съобразен е и принципа по чл. 9 от ЗЗДискр., поради което не е налице нарушение на съдебнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението в касационната жалба и представената писмена защита, че в представените и в настоящото производство доказателства се съдържат данни за дискриминационно отношение. Представени са две копия от отказ на кмета на община М. за предоставяне на достъп до обществена информация, против които жалбоподателя може да осъществи правата си по друг ред, и които са издадени в изпълнение на правомощия на кмета и не са свързани със защитен признак, а единият отказ е и постановен далеч след издаване на оспорения административен акт и е извън процесния период, съответно е неотносим към спора. Копието от писмо на община М. от 08.12.2017 г., с което е посочено, че идеята на жалбоподателя за изграждане на "Алея на помирението" и провеждане на "Еко-фолк-рок бирен фест" с гр. Р., Чехия е неприемлива също не установява дискриминационно третиране, поради липса на елементите от фактическия състав, определящ дадено поведение като дискриминационно, както и доколкото провеждането на подобни обществени събития не е свързано с конкретни права или обосновани правни очаквания на жалбоподателя. Поради изложеното решението на АС-В., като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минималния размер от 100 лева, като се осъди касатора да го заплати. Основателна е и претенцията на ответника по касация Г. Събков - кмет на община М., за присъждане на разноски за касационното производство, в полза на община М., на основание чл. 143 от АПК, по представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в размер на 800 лева, действително внесена от община М. сума за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 15.04.2019 г. (стр. 22) и банково извлечение от 25.06.2019 г. от сметка в Банка ДСК (стр. 50). По претенцията не е направено възражение за прекомерност на внесения адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,