Решение № 4380 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2016 г.

Решение № 4380 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5760/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Х. Х., чрез пълномощник по делото адв. Ц. Ц., против решение № 141 от 25.03.2016 г., постановено по адм. дело № 53/2016 г. по описа на Административен съд - П. (АС - П.), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 316з-3698/29.12.2015 г., издадена от началника на отдел "Разследване" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - П. (ОДМВР - П.). С последната на касатора е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед № 316з-3698/29.12.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - началникът на отдел "Разследване" при ОДМВР - П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Х. Х. срещу заповед № 316з-3698/29.12.2015 г. на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР - П., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно. Неоснователни са доводите на касатора за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд надлежно е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на приетите по делото относими доказателства. Последните е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с оплакванията на жалбоподателя. За приетото от фактическа страна е формирал правни изводи, точно и ясно мотивирани, които следва да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят изцяло възраженията за незаконосъобразност на заповедта, релевирани от И. Х. Х. в жалбата му пред първата инстанция. Същите са били предмет на обсъждане в мотивите на оспореното съдебно решение, като решаващият състав подробно е аргументирал изводите си за тяхната неоснователност. Настоящата инстанция намира изложените в тази връзка доводи и съображения на съда за съответни на приложимата нормативна уредба и изяснените по делото факти, поради което като правилни следва да бъдат изцяло подкрепени, без да се налага преповтарянето им в касационното съдебно решение. При постановяването на процесната заповед не са допуснати сочените от касатора нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни и обосновани са изводите на съда относно значението в случая на липсващото изрично цитиране в заповедта на съставената в хода на дисциплинарното производство справка, както и относно допуснатата неточност при изписване в заповедта на правната квалификация на дисциплинарното нарушение, вменено на жалбоподателя. Тези обстоятелства правилно са били оценени от първоинстанционния съд като несъществени нарушения, които по никакъв начин не са довели до накърняване правото на защита на дисциплинарно наказания служител - на същия е била гарантирана възможността да се запознае с материалите по дисциплинарната преписка, да даде обяснения/направи възражения по тях, както и да представи доказателства в своя защита. Правилно съдът е установил, че не е налице и другото твърдяно нарушение - необсъждане в процесната заповед на дадените от служителя пред дисциплинарноразследващия орган обяснения. Заповед № 316з-3698/29.12.2015 г. на началника на отдел "Разследване" при ОДМВР - П. съдържа изричното волеизявление на дисциплинарнонаказващия орган за приемане на дадените от служителя писмени обяснения рег. № 316р-33940/18.12.2015 г., с което се приема за изпълнено изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, като допълнително мотивиране на това обстоятелство не е необходимо. Неоснователно е и възражението на касатора, че тези негови обяснения не са били обсъдени в решението на първоинстанционния съд. Доколкото съдът е компетентен да извършва единствено проверка за налагане на дисциплинарното наказание при наличие на предвидените в закона предпоставки и спазване на установената процедура, то същият не дължи обсъждане по същество на дадените от служителя обяснения в хода на проведеното дисциплинарно производство. Съдът следва да прецени, предоставена ли е била на лицето възможност да даде обяснения по случая и ако такива са дадени, били ли са приети от компетентния орган по предвидения ред. В случая, това е било сторено от решаващия състав на АС - П. Що се отнася конкретно до съдържание на обясненията, същите са били предмет на оценка от страна на административния орган, във връзка с всички останали доказателства по преписката, при формиране на становището му относно извършването на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Неоснователно е също така възражението на касатора за необоснованост на съдебното решение поради неотчитане от страна на съда на факта, че заповедта е издадена, без в нея да са посочени настъпилите от нарушението последици /каквито на практика касаторът поддържа, че не са настъпили/, което обстоятелство обуславяло нейната немотивираност и несъответствието й с целта на закона. В действителност, в оспореното съдебно решение административният съд не е изложил конкретни съображения в подкрепа на становището си за съответствие на административния акт с целта на закона. В случая обаче това обстоятелство не влияе на законосъобразността на постановения съдебен акт, тъй като като краен резултат същият е правилен и следва единствено да бъде допълнен с излагане на аргументи в посочения смисъл. В настоящото дело, преценката за наличие на основанието по чл. 146, т. 5 АПК включва проверка за спазване изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Настоящият касационен състав намира, че при определянето на дисциплинарното наказание на жалбоподателя И. Х. Х. - "порицание за срок от една година", не са били превишени очертаните в закона рамки за упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт. Началникът на сектор "Разследване" при ОДМВР - П. е издал оспорената заповед след надлежно установяване на извършеното дисциплинарно нарушение - неизпълнение на служебните задължения по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР е наложено предвиденото по вид от самия законодател дисциплинарно наказание - "порицание". Относно размера на наказанието, органът е отчел както тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така и цялостното поведение на служителя, за когото видно от справка рег. № 316р-32025/4.12.2015 г. се установява наличие на предходно наложено му друго дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. При тези обстоятелства наличието или липсата на настъпили от нарушението конкретни последици се явяват без решаващо значение. Изяснените по делото факти са достатъчни, за да се обоснове извод за определяне на процесното дисциплинарно наказание в съответствие с правилото на чл. 206, ал. 2 ЗМВР и при съобразяване с преследваната от закона цел на налагането на дисциплинарни наказания на служителите от системата на МВР. - оказване на правомерно въздействие върху нарушителите за спазване на служебната дисциплина и предупреждение да не се извършват последващи нарушения, осъществяване на лична и генерална превенция (арг. в чл. 6 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи). Законосъобразен е и изводът на съда за издаване на процесната заповед в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно, въз основа на събраните в хода на административното производство и приобщени по делото доказателства, съдът е формирал извод за доказано извършване на визираните в заповедта нарушения. От сведенията и обясненията на лицата, непосредствено възприели деянието на И. Х. Х., квалифицирано от органа като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, несъмнено се установява, че разследващ полицай И. Х. Х. е извършил дължимите от него процесуални действия при огледа на местопроизшествието в отклонение от императивно установените правила в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а именно тези, регламентирани в чл. 156, ал. 1 НПК, чл. 110, ал. 1 НПК, чл. 111, ал. 2 НПК, чл. 130 НПК. Правилна е преценката на дисциплинарнонаказващия орган, възприета и от първоинстанционния съд, да кредитира дадените от тези лица сведения и обяснения по случая. Същите изхождат от незаинтересовани в полза или във вреда на някоя от страните лица, отнасят се пряко до релевантните за предмета на спора обстоятелства и са преценени като обективни, логични и последователни в посока, опровергаваща изложените от оспорващото лице твърдения. Единствено по отношение визираното в заповедта нарушение на чл. 107, ал. 1 НПК, касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за неговата доказаност. Заключението на съда, че И. Х. Х. е поискал от наследника на починалото лице да му предостави удостоверение за наследници в противоречие с принципа на служебното начало по чл. 107, ал. 1 НПК, се основава на заявеното от съпругата на наследника - В. Н. К.-Ц. (лист 51 от делото), че в телефонен разговор разследващият полицай е поискал от мъжа й да му занесе удостоверение за наследници. Предвид опосредения характер на така предоставените сведения - лицето не е възприело непосредствено спорните по делото обстоятелства, както и предвид възможната негова заинтересованост от изхода по делото /роднинска връзка с лицето, по чийто сигнал е било образувано дисциплинарното производство срещу И. Х. Х./, настоящият съд приема, че неизпълнението на служебните задължения, изразяващо се в неспазване на принципа на служебното начало съгласно чл. 107, ал. 1 НПК, не е безспорно доказано. Така направеният извод обаче не се отразява на законосъобразността на наложеното на касатора с процесната заповед дисциплинарно наказание, тъй като останалите визирани в заповедта нарушения на служебната дисциплина, правилно квалифицирани като такива по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, се доказват от анализа на събраните по делото доказателства, оценени поотделно и в тяхната съвкупност. По изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, АС - П. е постановил крайния резултат при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Направените от съда фактически установявания, описани в мотивите на решението, съответстват на събраните по делото доказателства, поради което неоснователен е и доводът на касатора за необоснованост на съдебния акт. В настоящото производство не се доказва наличие на основание за неговата отмяна, с оглед на което решението, постановено по адм. дело № 53/2016 г. по описа на Административен съд - П. като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение