Решение № 2543 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 941/2016 г.

Решение № 2543 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 941/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 2611/8.12.2015 г., постановено по адм. дело № 929/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което по жалба на [фирма] - [населено място] е отменен акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 030991400009996/18.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 923/6.03.2015 г. на посочения по-горе директор. От изложението в касационната жалба може да се направи извод за оплакване по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е преценил правилно чл. 176 ЗДДС и не са изложени мотиви от съда защо актът, който е отменил е незаконосъобразен, не са обсъдени и събраните от органа по приходите доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на дружеството против акта за прекратяване на регистрацията му по ЗДДС, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По делото е депозирана молба с характер на писмени бележки от юриск. Г. Е.. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място], редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 030991400009996/18.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място] първоинстанционният съд е приел, че в оспорения индивидуален административен акт от [фирма] липсват мотиви защо органът налага на дружеството дерегистрация по ЗДДС, след като не е задължен от закона да го направи, понеже в конкретния случай действа в условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност. Съдът е изложил мотиви, че решаващият орган при обжалване на акта по административен ред е изложил мотиви по фактите относно наличието на системно неизпълнение на задълженията по чл. 176, т. 3 и 6 ЗДДС, но не и такива относно взетото решение по същество. Според съда липсата на мотиви относно необходимостта от прилагането на процесната санкционна мярка обективно и несъмнено препятства преценката на съда по реда на чл. 169 АПК за това дали е приложен от органа правилно материалният закон и дали е упражнил правомощията си в съответствие с целите му, преследвани с разпоредбата на чл. 176 и сл. от ЗДДС (неправилно е посочен ДОПК). Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Дерегистрацията представлява санкция за неизпълнение на установени законови задължения на определен данъчен субект. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 и 6 ЗДДС предвижда възможност за прекратяване на регистрацията по ЗДДС ако данъчният субект системно не изпълнява задълженията си по този закон и не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите. Системното неизпълняване на публични задължения правилно е квалифицирано в обжалваното решение като правомощие на приходния орган в кръга на неговата оперативна самостоятелност. Неплащането на публични задължения повече от 3 пъти, не означава автоматично прекратяване на регистрацията. Посочените неплатени задължения за ДДС в посочените размери едва в решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК- за месец юли 2013 г. - 16,11 лв.; за месец октомври 2013 г. - 1,60 лв., за месец февруари 2014 г. - 349,86 лв. и за месец септември 2014 г. - 77,32 лв., е следвало да да се изложи защо тяхното неплащане е довело до тази тежка санкционна последица - прекратяване на регистрацията по ЗДДС, както обосновано е прието в обжалваното съдебно решение. Това е така, защото не всяко неплащане към бюджета на публично задължение води да прекратяване на регистрацията, поради което приходният орган е този, който трябва да обоснове акта си за прекратяване на регистрация, което не е направено в процесния случай. Приходните органи са изтъкнали като основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС и наличието на издаден на [фирма] РД № РД-031401783-092-01/18.11.2014 г. Неиздаването на ревизионен акт, влязъл в сила не може да бъде основание за издаване на акт за дерегистрация по ЗДДС, както е в настоящия случай. Правилно данъчният субект в жалбата си пред първоинстанционния съд е възразил, че с приложения към административната преписка ревизионен доклад, на който органът по приходите се позовава в акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, се се прави само предложение за данъчни задължения. Представения по-късно едва в съдебното производство ревизионен акт, а с касационната жалба и решение № 1128/25.05.2016 г. на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03-1401783-091-001/10.02.2015 г. и което не е влязло в сила, не могат да санират пропуските на приходната администрация за обосноваване на издадения акт за прекратяване на дерегистрация. В този смисъл приетото от първоинстанционния съд липса на мотиви е правилно, макар съдът да не е обсъдил позоваването в оспорения акт от приходните органи на ревизионен доклад, който не представлява индивидуален административен акт, с който са определени данъчни задължения, а само предложение за установяване на такива. Приходните органи не могат да се позовава в акта си на ревизионен доклад, т. е. преди издаването на ревизионен акт, а впоследствие представения ревизионен акт не е влязъл в сила. В случай, че ревизионният акт бъде отменен, предвид че първоинстанционното решение няма данни да е влязло в сила, то останалите два периода, посочени в акта за прекратяване на регистрацията за месеците февруари и септември 2014 г. не могат да се квалифицират като системни нарушения по смисъла на чл. 176, т. 3 ЗДДС предвид, че съдебната практика е категорична, че за такава системност може да се приемат три и повече нарушения по изпълнение на задълженията по ЗДДС. С. от приходните органи на доказателства за обосноваване на основанието и по чл. 176, т. 6 ДОПК - ревизионен доклад, предвид изложените по-горе мотиви не са годни доказателства за установяване на посоченото основание. Правилно първоинстанционният съд е приел, че макар в акта за прекратяване на регистрацията, да не е посочено основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС, на практика е приложено от приходния орган, тъй като е посочено в акта, че дружеството има публични задължения, общият сбор на които надхвърля стойността на активите му, без да е изследвано в административното производство каква е общата стойност на активите на дружеството, за да е налице позоваване на тях в отменения от съда акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение