Решение № 614 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. П. Р. против решение 5955/2.7.2024г. постановено по адм.д. 2634/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу скица с виза за проучване и проектиране, издадена на 25.10.2022г. от главния архитект на община Родопи, област Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са подробни съображения, които се свеждат до твърдението, че с визата за проектиране се позволява промяна на предназначението на имота за който се отнася, която промяна е недопустимо да се извърши с виза за проектиране, а следва да бъде извършена с подробен устройствен план. Иска отмяна на решението, отмяна на оспорената скица-виза за проектиране и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът главен архитект на община Родопи, област Пловдив в писмен отговор заявява неоснователност на касационната жалба. Развива съображения в подкрепа на оспореното решение. Иска оставянето му в сила и присъждане на разноски. Ответникът Браян 4 ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Х. Г. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. С оспорената виза се променяло предназначението на имота, което следвало да бъде извършено с подробен устройствен план. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че с обжалваната скица с виза не са допуснати намалени отстояния до съседните имоти, по смисъла на ЗУТ, че предвиденото застрояване е съобразено и с разпоредбата на чл. 17, т. 6 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони към ЗУТ /Наредба 7/, както и че с нея не се променят "начина" и "характерът" на застрояване. Разрешеното проектиране съответствало на устройствената "зона "Жм", Н до 10м" и не било необходимо изработване на нов ПУП-ПР за промяна в предназначението на УПИ, предвид, че е за "търговска дейност". Така постановеното решение е неправилно. С оспорената пред Административен съд Пловдив скица-виза за проучване и проектиране, издадена на 25.10.2022г. от главния архитект на община Родопи, област Пловдив, е позволено проучване и проектиране на обект работилница за металообработка в ПИ с идентификатор 31036.12.76 по КККР, представляващ УПИ 012049-II търговска дейност и ТП-магазин, м. Мерите-2, [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив. Описаният имот се намира в зона Жм предназначена за ниско жилищно застрояване. Първоначалната редакция на нормата на чл. 17 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/ действала от 13.1.2004 г. е допускала в отделни урегулирани имоти в жилищните територии по силата на заявено искане на собствениците им да могат да се изграждат сгради за безвредни производствени дейности, без за това да е необходима промяна на ПУП /чл. 17, ал. 2, т. 3 от първоначалната редакция/. Изброените в т.1-4 от ал. 2 строежи са се изграждали без промяна на ПУП, а само по силата на издадена виза за проектиране. След изменението на чл. 17 от Наредба 7 в сила от 23.11.2022 г. същата придобива друга редакция, според която в жилищните територии и устройствени зони отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план за сгради, площи, мрежи и съоръжения за нежилищни нужди. Всичките изброени строежи за нежилищни нужди, включително посочените в т. 6 сгради за безвредни производствени дейности, могат да бъдат изградени само след промяна на предназначението на имота посредством подробен устройствен план. Ergo посредством виза за проектиране е недопустимо промяна на предназначението на имота, такава промяна може да бъде извършена чрез ПУП. Вън от съмнение е, че в случая е налице промяна на предназначението на имота, както е приел и ВАС с определение 1013/30.1.2024 г. по адм. дело 795/2024 г. Според действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед 364/06.04.2009 г. на кмета на Община Родопи - Пловдив, УПИ 012049 II за който е издадена визата, предмет на съдебен контрол, е с отреждане за търговска дейност и ТП магазин, като се определя устройствена зона Жм и начин на застрояване на сгради с височина до 10.00 м., свободно разположени в зона по ограничителна линия на застрояване. Видно от текстовата част на оспорената виза, със същата се предвижда изграждането на работилница за металообработка, т. е. променя се предназначението на имота от такова за търговска дейност в такова за производствена дейност. Както бе посочено, тази промяна би могла да бъде извършена само посредством ПУП, но не и с виза за проектиране. В подкрепа на извода, че промяната на предназначението на имота не би могло да бъде извършено с виза за проектиране са: нормата на чл. 4, ал. 7 Наредба 7, определяща, че конкретното предназначение на всеки отделен поземлен имот съгласно чл. 8 ЗУТ се определя с подробните устройствени планове; тази на чл. 4, ал. 8 от същата Наредба /в относимата й част/, според която промяна на предназначението на поземлени имоти с цел застрояване, се извършва въз основа на подробен устройствен план за съответните поземлените имоти, както и тази на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ установяваща, че конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти се определя от подробен устройствен план. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Пловдив е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран, а визата, предмет на съдебен контрол, следва да бъде отменена. При този изход на делото основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за производството, която следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер 80.- лева заплатена държавна такса в размер 10.- лева за първата инстанция и 70.- лева за касационната такава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,