Решение № 246 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5405/2007 г.

Решение № 246 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5405/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм/ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. В. К. от гр. К. срещу въззивно решение от 8.06.2007 г. по гр. д. № 3/2005 г. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 28.10.2004 г. по гр. д. № 752/2003 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. К., В. З. и С. В. /починал в хода на производството и заместен от И. В. и Е. Ж./ срещу Д. З. и Н. З. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 275 кв. м., намираща се в махала Д. ", землището на с. г., обл. Кюстендилска, при граници: имот на Х. З., С. С. и С. Д. Поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б "в" ГПК (отм.). Ответниците по жалбата Д. З. и Н. З. изразяват становище за оставяне в сила решението, като правилно. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Останалите ответници не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на III г. о. като обсъди доводите на страните и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: Кюстендилският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с които е отхвърлен ревандикационният иск. Приел е, че процесния имот представлява земеделска земя, внесена в ТКЗС от наследодателя на ищците през 1957 г., и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова нито наследодателят на ищците, нито ответниците и техния праводател са придоби имота по давност. Изводът на въззивния съд, че процесния имот представлява замеделска земя, внесена от наследодателя на ищците през 1957 г. в ТКЗС и подлежи на реституиране по реда на ЗСПЗЗ е изграден при неизяснена фактическа обстановка. Ищците са поддържали, че са собственици на процесния имот на основание наследство и давност от наследодателя им В. Д. З., който го придобил по давностно владение упражнявано от същия, преди колективизацията на земята и включването на имота в ТКЗС. Ищците са се снабдили по реда на чл. 483 ГПК (отм.) с нот.акт № 168а/2000 г. за собственост върху процесния имот на основание наследство и давност. Ответниците също са се снабдили по реда на чл. 483 ГПК (отм.) с нот. акт № 82/2001 г. за собственост на недвижим имот, включващ и процесния. От събраните по делото доказателства е установено, че наследодателя на ищците В е станал член на ТКЗС през 1957 г. и според описаните в декларацията имоти е внесъл във фонда на земите на ТКЗС и ливада от 0.2 дка в м. "Д". Окръжна служба "З" гр. К. е отказала да реституира на ищците процесната земя по съображения, че попада в границите на околовръстния полигон на населеното място и не подлежи на реституиране по реда на ЗСПЗЗ. Въз основа на тези данни и приетата от въззивния съд експертиза, с която е установено, че през 1980 г. имотът е включен в границите на "Д" с околовръстния полигон на с. г. въззивният съд е приел, че към 1957 г. когато наследодателят на ищците е станал член-коопертор на ТКЗС процесната земя е имала земеделски характер. Основният въпрос по делото, който е останал неизяснен от въззивния съд е за статута на имота, предмет на иска за собственост към момента на образуване на ТКЗС през 1957 г. Ако към този момент имотът е бил земеделска земя, същата не би могла да се придобие по оригинерният придобивен способ, на който се позовават страните по делото. Ако обаче имотът е имал селищен характер и не са били налице ограниченията на действащите закони за придобиването му по давност всеки един от наследодателите на страните би могъл да го придобие по давност. За да отговори на този основен въпрос, въззивният съд е следвало да установи към момента на образуване на ТКЗС какъв характер е имал имотът - селищен или земеделски. Съгласно П. устав на ТКЗС от 1950 г.внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реални граници, а в границите на кооперативните блокове. Собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на населеното място, се запазва в нейните реални граници. Запазването на селищния характер на тази категория земи следва и от ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и др., според което земите включени в регулационните планове на селищата, като незастроени дворни места, овощни градини, лозя и др. не се групират в блокове, а членовете на ТКЗС запазват правото си на собственост върху тези земи в реални граници. В същия смисъл е и последващия П. устав на ТКЗС от 1968 г. С ППВС № 4/1963 г. Върховният съд е дал разяснения, че в селища, които нямат утвърден регулационен план включени в регулация по смисъла на П. устав се считат недвижимите имоти, които се намират в застроената им част. Затова, за да се отговори на въпроса какъв е бил характерът на процесния имот по време на влизането на собственика в ТКЗС следва да се установи дали той сее намирал в застроената част на селището или извън нея, с оглед данните по делото, че същият се е намирал в "Д", включена в строителните граници с одобрения околовръстен полигон на с. г. през 1980 г. Ако имотът се е намирал в застроената част на махалата, следва да се приеме, че е бил със селищен характер, а ако не е попадал между имоти, които са били застроени с жилищни и др. сгради, че е извън застроената част на селището, като в този случай ще е селскостопански имот и кооператорът не би могъл да запази собствеността върху него в реални граници, а ще възникне право на кооперативно земеползване. Или, решаващ с случая е какъв е характерът на имота към момента на влизане на собственика в ТКЗС - селищен или селскостопански. За изясняване на това съществено за правилното решаване на делото обстоятелство съдът е следвало служебно да постави на вещото лице допълнителна задача, предвид установеното, че процесния имот към 1957 г. се е намирал в махала - "Д". П. от въззивния съд решение по предявения ревандикационен иск, без да е изяснен характерът на процесния имот - селищен или селскостопански е неправилно, което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.