Решение № 52 от 23.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3292/2015 г.

Решение № 52 от 23.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3292/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 546/17.11.14 по г. д. № 743/14 на Пернишки окръжен съд - с което е отменено реш. № 111/17.04.14 по г. д. № 97/13 на Радомирски районен съд и предявеният от [община] срещу С. П. П. и Е. Ж. П. иск за прогласяване нищожността на сключения на 17.12.04 между страните договор за продажба на имот частна общинска собственост е отхвърлен като неоснователен. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му. Ответните страни С. П. и К. П. оспорват жалбата. С определение № 922/15.10.2015 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса "При кумулативно наведени основания за нищожност на договор следва ли съдът да разгледа всяко от основанията за нищожност като отделен иск и респективно да се произнесе с отделен диспозитив за всяко едно от основанията?" С обжалваното решение Пернишки окръжен съд е намерил, че е предявен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, който е неоснователен и като е отменил първоинстанционното решение за уважаването му, го е отхвърлил. Приел е, че релевираните в исковата молба основания за нищожност на договора поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на предмет и невъзможен предмет, са свързани с твърдения, че взетото след спирането на търга решение на ОС Ковачевци от 26.11.04 г. за продажба на имота е нищожно поради това, че не е била подадена нова молба за продажба на имота, не е бил извършен нов правен анализ и нова оценка, неопределено е кой имот следва да бъде продаден и съответно липсва валидно формирана воля за продажба на конкретен имот - което прави продажбата сключена при липса на съгласие. Посочил е, че формираният от първоинстанционния съд извод, че имотът е неиндивидуализиран в решението на ОС от 26.11.04, е неправилен, тъй като няма пречки един административен акт - какъвто е то, да препраща към други документи, в които е налице надлежна индивидуализация - какъвто е случая /решението препраща към А. № 14/12.03.97 г. - в който имотът е индивидуализиран в достатъчна степен по площ, местонахождение и граници/, а и за страните е било ясно какъв имот е предмет на сделката /реш. № 486/8.10.09 по гд. № 9/09 на ВКС/. При това положение е приел, че решението съдържа ясно изразена воля на ОС и не може да се приеме, че липсва валидно формирана воля за продажба на конкретен имот - поради което и договорът, сключен въз основа на това решение, не е нищожен поради липса на съгласие и невъзможен предмет. Съдът е намерил за неоснователни и твърденията, че договорът е нищожен поради неподаване на нова молба, тъй като ответникът е бил сезирал ищеца с молба за продажба, която не е била оттегляна и няма основание тя периодично да се подновява, вкл. след спиране на започналата тръжна процедура. Отразил е и, че липсата на нов правен анализ и правна оценка също не водят до нищожност на договора - такова нормативно изискване не е съществувало в приложимата нормативна уредба, а дори да е било налице, неспазването му би било основание за незаконосъобразност на решението на ОС, чиято законосъобразно може да бъде оспорена по друг ред /чл. 45, ал. 2 З./. Обобщил е, че договорът не е нищожен на основанията, посочени в исковата молба, а приетото от първоинстанционният съд - че е нищожен тъй като ответникът не е доказал, че бунгалата, находящи се в имота, са изградени законно, и съответно не е било налице основанието на чл. 35, ал. 2 ЗОС за продажба на имота, е съставлявало произнасяне по ненаведено основание. Посочил е - без да отчете допуснатото в първото съдебно заседание уточнение на исковата молба - че в същата не е била релевирана като основание за нищожност липса на предпоставки на чл. 35, ал. 2 ЗОС - а именно купувачът да е собственик на постройки, които са законно изградени, а съдът е длъжен да се произнесе само по предявения иск съобразно чл. 6 ГПК. Отразил е и, че доколкото в случая в диспозитива на решението искът е уважен, без да е конкретизирано основанието за нищожност на договора, въззивнит съд не следва да прилага разпоредбата на чл. 270, ал. 3 предл. последно ГПК. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: При кумулативно наведени основания за нищожност /т.е. при повече от едно основания/, са налице множество искове. При кумулативно обективно съединяване на искове съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. При задължение на съда да се произнесе по всеки от исковете /при условията на кумулативност или евентуалност (в поредност съобразно естеството на твърдяния порок)/ при съответните предпоставки за това с оглед вида на съединяването им, се дължи произнасяне с отделен диспозитив по всички предявени искове. Това изискване е удовлетворено и когато съдът с един диспозитив се произнася по всяко едно от правните основания, респективно искове, със съответната им конкретизация при изброяването им. По касационната жалба: Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Той е разгледал всички основания, на които се твърди, че атакуваният договор е нищожен - така, както са били заявени в исковата молба и уточнени в съдебно заседание на 21.10.2013 г. В същото ищецът е уточнил твърденията си в исковата молба, вкл. като е посочил конкретните разпоредби на закона, които счита, че са били нарушени и обосновават нищожност на договора поради противоречието му с тях. Съдът е допуснал изрично уточнението, като предвид същото и ответникът е организирал своевременно защитата си - в това число във връзка с релевираните твърдения за нарушения на изискванията на чл. 35, ал. 2 ЗОС - относно възможността собственик на законно построена сграда да закупи без конкурс недвижим имот. Поискал е събиране на доказателства /с молба след допълнително предоставен срок след уточнението/, вкл. писмени и техническа експертиза /със задачи и относно законността на построените бунгала/, и е изложил подробни аргументи в писмена защита защо не е налице твърдяното нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗОС. Първоинстанционният съд е разгледал всички наведени основания за нищожност, вкл. това по чл. 26, ал. 1 пр. 1 във връзка с чл. 35, ал. 2 ЗОС - което е намерил за основателно. Произнасяне по исковете, с които е бил надлежно сезиран, е дължал и въззивният съд. Като е отказал да разгледа иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД във връзка с твърдения за нарушаване на императивната разпоредба на чл. 35, ал. 2 ЗОС - без да отчете надлежното предявяване на такъв предвид допуснатото уточнение на исковата молба в с. з. на 21.10.13 г., той е постановил неправилен акт. Налице е валидно предявено основание за нищожност, респективно иск по чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 35, ал. 2 ЗОС, по което и който, вкл. предвид намирането на останалите за неоснователни, се дължи произнасяне. Доколкото такова липсва, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение - което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна непроизнасянето на въззивната инстанция по предявен иск при надлежно сезиране препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на въззивния съд за произнасяне и по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 35, ал. 2 ЗОС и съответно оформяне на надлежен диспозитив по предявените искове съобразно отговора на правния въпрос, даден по-горе. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,