Решение № 9529 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2017 г.

Решение № 9529 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13418/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Патрашку, против Решение № 12/28.02.2017 г. по адм. дело № 172/2016 г. на Административен съд - Кърджали (АС Кърджали). В жалбата се изразява недоволство от съдебното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, тъй като мотивите не кореспондират със събраните в хода на делото доказателства. Твърди, че адм. съд е направил недопустими правни изводи обусловили неправилно становище и решение. Ответникът Областна дирекция на МВР- Кърджали не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че адм. съд законосъобразно е отхвърлил претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Й. Патрашку е предявила иск, подаден против ОД на МВР – Кърджали, с който се претендират имуществени вреди в размер на 2875 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за времето, през което ищцата е била възпрепятствана да ползва личния си автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат" в периода: 11.12.2014 г. до 26.08.2015 г. С обжалваното решение на АС Кърджали е ОТХВЪРЛЕН иска на Й. Патрашку срещу ОД МВР– Кърджали с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500. 00 лв, с допуснато изменение на размера от 1500. 00 лв на 2875. 00 лева, за времето от 11.12.2014 г. до 26.08.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователна и недоказана. За да достигне до този правен резултат от АС Кърджали e посочено, че от Й. Патрашку е подадено Заявление за регистрация от 02.10.2014 г., с което е поискала от сектор "ПП" към ОД МВР–Кърджали първоначална регистрация на закупения от нея, от Република Германия, лек автомобил "Фолксваген Пасат", като е приложила съответните документи. Установено е, че Началник сектор "ПП" при ОД МВР–Кърджали издава Заповед № 82/11.12.2014 г., с която отказва да регистрира лекия автомобил " Фолксваген Пасат", в която е отразено, че е започнала проверка от сектор " Противодействие на криминалната престъпност" при ОД МВР–Кърджали. Тази заповед е получена от заявителя на 12.12.2014 г. и не е оспорена. С Протокол за доброволно предаване, с дата 11.12.2014 г., ищцата е предала документите на автомобила. Адм. съд приема, че действията по изземване на свидетелство за регистрация представляват фактически такива, но са извършени на законно основание– издадена заповед с отказ да се регистрира автомобила. Смята, че от Заповед № 82/11.12.2014 г. на "ПП" към ОД МВР – Кърджали, се установява, че основанието за постановения отказ да се регистрира лекият автомобил е становище на компетентните германски власти, че част I от свидетелството за регистрация е неистински документ. Счита, че дали в действителност отразеното в този административен акт отговаря на действителното положение е ирелевантно, защото не е бил оспорен по надлежния ред, като от значение в случая е, че изземването на документите на лекия автомобил, от което се твърди, че са настъпили претендираните имуществени вреди, не е незаконосъобразно действие. В заключение адм. съд намира, че така предявеният и поддържан иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не е налице една от двете кумулативно изискващи се предпоставки за ангажиране на отговорност, а именно - незаконно действие, съответно бездействие, извършено от длъжностни лица на ответника, което съставлява административна дейност. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Обосновано се приема, че не е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Законодателят е дефинирал понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за наличието на фактически действия на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани като задължение от императивна правна норма. Установената фактическа обстановка сочи административно правомощие, което по своя характер не може да бъде извършване на правно действие или издаване на административен акт. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди– чл. 4 ЗОДОВ. Законосъобразен и съответен на доказателствата по делото е извода на решаващия съд, че не се установява незаконосъобразно действие от страна на административния орган, изразяващо се в неиздаване на исканите документи. Предпоставка за регистрацията на МПС- то е наличието на оригинални документи, което е и релевантният факт от съществено значение за произнасянето на административния орган. В хипотезата на чл. 140, ал. 5 ЗДвП, при извършване регистрация на автомобилите в компетентността на административния орган е да извърши проверка за достоверността на представените документи (чл. 5, ал. 1, ал. 2, т. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства), като провери истинността им и ако има определени съмнения - да извърши проверка било чрез съответни експертизи, било чрез справка при други компетентни органи. От доказателствата по делото е установено, че документите на лекия автомобил са иззети след издаване на неоспорената заповед на Началник сектор "ПП" към ОД МВР– Кърджали с ОТКАЗ да се регистрира процесното МПС. Тези документи– свидетелство за регистрация на МПС и договор за покупко- продажба, са иззети с Протокол от 11.12.2014 г. за доброволно предаване от служител в сектор "ПП" към ОД МВР – Кърджали. Законосъобразно адм. съд приема, че действията по изземване на свидетелство за регистрация представляват фактически такива, но са извършени на законно основание–издадена заповед с отказ да се регистрира автомобила, поради което изземването на документите на лекия автомобил, от което се твърди, че са настъпили претендираните имуществени вреди, не е незаконосъобразно действие. Този извод не се променя от развитите доводи на касационния жалбоподател, свързани с неправилността на отказа за регистрация. Неправилността на административния акт се установява при неговото административно оспорване по чл. 81 и сл. АПК, а неговата незаконосъобразност при съдебно обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Доколкото това не е извършено липсва и отменен, незаконосъобразен адм. акт. Налице е издаден административен акт, който е влязъл в сила. В случая не е налице действие, което да не се основава на закона или адм. акт- чл. 250, ал. 1 АПК. Липсата на първата предпоставка от нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Тази липса определя, че съдът няма задължение да се произнася по останалите предпоставки от отговорността на държавата. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,