Решение № 528 от 23.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 525/2010 г.

Решение № 528 от 23.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 525/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството по н. д. № 525/2010 г. на Върховния касационен съд, III-то н. о. е образувано по реда на гл. ХХХIII НПК по искане от осъдените С. А. Х. и С. Б. И. за възобновяване на нохд № 640/2008 г. по описа на Районен съд-Силистра, отмяна на постановената по него присъда от 09.10.2008 г. и на решение № 43 от 05.07.2010 г. по внохд № 138/2010 г. на ОС-Силистра, с което тя е изменена в санкционната част, като наказанията на жалбоподателите са намалени. Излагат се съображения за допуснато нарушение на материалния - основание за възобновяване и отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В тази връзка се навежда довода, че не не осъдените, а лицето Г. Я. А. е автор на престъплението, за което той направил самопризнание пред тях след влизане на присъдата в сила. Пред касационният състав, редовно призовани, осъдените не се явяват и не изпращат защитник. Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдените за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 675/09.10.2008 г. по нохд № 640/2008 г. на РС-Силистра С. А. Х. и С. Б. И. са признати за виновни в извършено на 18.11.2007 г. в [населено място] престъпление чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 18 НК, с предмет-чужди движими вещи на обща стойност 546,70 лв., във владение на О. А. А., поради което, на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са осъдени: Х. -на шест месеца лишаване от свобода; И. - на четири месеца лишаване от свобода, като са оправдани по обвинението да са извършили деянието при условията на чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода наложено на Х. по влязло в сила на 15.02.2006 г. споразумение по нохд № 463/2005 г. на Окръжен съд-Силистра. Съдът е определил първоначален "Общ" режим за изпълнение на наложените на осъдените наказания. С решение № 43/05.07.2010 г. по внохд № 138/2010 г. на Окръжен съд-Силистра присъдата е изменена, като наказанията на Х. и на И. са намалени на по три месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането на осъдените за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от тях на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Силистренският районен и Силистренският окръжен съд са изградили вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Авторството в инкриминираното с обвинителния акт деяние на осъдените Х. и И. е прието за доказано при съвкупната оценка на всички доказателствени източници. В рамките на воденото наказателно производство /досъдебно и съдебно/ не са допуснати нарушения на процесуалния закон, с които да е било ограничено правото на защита на осъдените по отношение на неуважени доказателствени претенции, така и за неизпълнение на задълженията по чл. 14 НПК от двете инстанции. Двете решаващи по фактите съдилища мотивирано са посочили на кои доказателства основават констатациите си, кои от тях не кредитират като недостоверни, като при провеждане на въззивното производство втората инстанция в пълнота е изпълнила изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, както и задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК. Затова, оплакването, че е допуснато нарушение на закона с осъждането на Х. и И. по недоказано обвинение е неоснователно. Доколкото в искането се твърди, че извършител на престъплението е трето лице направило признание пред осъдените, то този факт следва да се установи чрез разследване от надлежните органи и ако се удостовери неговата достоверност съществува процесуалната възможност за възобновяване на делото, но инициативата за това принадлежи на съответния окръжен прокурор съобразно чл. 420, ал. 1, предл. 1 от НПК Ето защо, искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.