Решение № 14214 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2015 г.

Решение № 14214 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11260/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП и на "Глория 2001"ООД със седалище и адрес на управление гр. П., бул. "А.. С." .№..., представлявано от Ц. С. К., против Решение № 1533 от 21.07.2015 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 230 по описа за 2015 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт № Р-16-1401352-091-01/30.09.2014 г., на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 1234 от 22.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която по фактура № 155/26.05.2009 г. издадена от "Стройкомплект инженеринг" ЕООД, е отказан данъчен кредит в размер на 1 000,16 лв. и са начислени съответните лихви, като Дирекцията е осъдена да заплати 50,01 лв. разноски и в тази, с която жалбата на дружеството против РА в останалата му обжалвана част е отхвърлена като неоснователна и дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1739,22 лв. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че решението в отменителната му част е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на доставката на дизелово гориво по фактурата на "Стройкомплект инженеринг" ЕООД при липса на всякакви доказателства за предаване, съхранение и използване на родовоопределената стока. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба "Г. 2001" ООД, чрез адв. А., оспорва жалбата. В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че решението в останалата му част е неправилно, при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставката на строителни услуги по фактурата на "Е. 2009" ЕООД. Съдът не обсъдил задълбочено събраните доказателства поотделно и в съвкупност; пренебрегнал безспорния факт на наличие на резултат от извършването на процесните услуги при ревизираното лице, както и липсата на всякакви данни добросъвестният получател по фактурата да е знаел или да не е можело да не знае, че участва в данъчна измама. В крайна сметка, добросъвестният получател по облагаема доставка бил незаконосъобразно санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нередовности при доставчика. Мотивите относно доказване на плащането по фактурата не са относими към правото на данъчен кредит на получателя. Иска се отмяна на решението в посочената част и отмяна на РА в тази част, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба - Директорът на Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. З., оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на ДД"ОДОП" и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния административен съд е бил цитираният РА, с който на ревизираното дружество за данъчен период м. 05.2009 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 26 992,16 лв. и са начислени лихви в размер на 14 865,52 лв. по фактури на "Е. 2009"ЕООД и "С. инженеринг" ЕООД с предмет на доставките съответно СМР и евродизел. За да уважи жалбата на РЛ относно отказаното право в размер на 1 000,16 лв. по фактурата на "С. инженеринг" ЕООД с предмет евродизел, съдът приел, че без съмнение е доказана нуждата на ревизираното дружество от дизелово гориво за осъществяване на независимата му икономическа дейност в данъчните периоди след осъществяване на процесната доставка, а проверката на органите по приходите, при която било установено, че ревизираното дружество не разполага с база за съхранение на гориво не доказвала категорично че предметът на фактурата не му бил предаден. За да отхвърли жалбата на РЛ против РА относно отказан данъчен кредит в размер на 25 992,00 лв. по фактурата на "Е. 2009" ЕООД с предмет СМР, съдът приел, че не са представени доказателства за каквато и да било отчетност на значителните по обем СМР; за техните видове и стойност; времето, в което са били изпълнени и лицата, които са ги осъществили, а също и за плащането по фактурата. По жалбата на ДД "ОДОП" П. Жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е отменил РА в тази част единствено въз основа на данъчната фактура за продажба на евродизел. Основателно в тази касационна жалба се поддържа, че от обстоятелството, че дизелово гориво е необходимо за независимата икономическа дейност на ревизираното лице не следва автоматично, че всяка фактура за доставка с този предмет и получател РЛ отразява действително данъчно събитие. В случая, нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА са представени каквито и да е доказателства за предаване и приемане на родово-определената стока, нито за съхранението й, което очевидно е било необходимо, с оглед на дадените от РЛ обяснения и начина на плащане по фактурата. Съдът напълно е игнорирал и изобщо не е обсъдил събраните в ревизионното производство обяснения от представляващия ревизираното дружество, че става дума за периодични доставки, при които в рамките на всеки месец на принципа на текуща сметка се издава данъчна фактура, като доставеното гориво се съхранява в склад на получателя по фактурата. Установеното при проверка на органите по приходите наличие на един неизползваем бидон с вместимост 1 тон при РЛ е в подкрепа на констатациите на приходните органи, че ревизираното дружество не е доказало твърденията си за възможност да съхранява големи количества гориво в собствен склад. От друга страна, като се има предвид че никакви доказателства от самия жалбоподател не са представени за водената при складирането отчетност на заприходяването и изписването на горивото, никакви доказателства за качество на горивото не са представени, никакви обяснения не са дадени как и от кого горивото е доставяно в склад на получателя, основателно в тази касационна жалба се поддържа, че съдът необосновано е приел, че процесната фактура отразява реална доставка. В тази част решението, включително и в съответната част за разноските следва да се отмени и вместо него в тази част - да се постанови ново по същество, с което жалбата против тази част на РА да се отхвърли като неоснователна. По жалбата на ревизираното дружество. Принципно основателно този касатор поддържа, че добросъвестен получател по облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ за приспадане на данъчен кредит поради нередовности на доставчика му, стига реалността на доставката да е установена и получателят да не е знаел или да не е могло да знае, че участва в данъчна измама. Неоснователно обаче в конкретния случай дружеството се позовава на тези принципни положения. Предмет на процесната фактура са строително монтажни работи по договор за обект - фабриката на дружеството - изграждане на офис, шоурум, стаи за почивка и съблекални. В ревизионното производство е представен договор от 04.02.2009 г. и обяснителна записка, съставена от арх. Г. М., които не конкретизират в достатъчна степен предмета на процесното преустройство. Съгласно договора, СМР се заплащат след подписване на акт образец 19, въз основа на количествено-стойностна сметка, съставена от възложителя. Такива не са били съставяни. Вместо това, в ревизионното производство е представен Протокол от 27.05.2009 г. с описание на определени видове СМР, подписан от двете страни по договора. Не е било спорно, че на дружеството - жалбоподател не е било необходимо разрешение за извършването на преустройството и че строителен контрол не е осъществяван. Във фактурата е посочено, че сумата по нея е платена по банков път, но доказателства за това не са представени - представена е единствено вносна бележка от 01.07.2010 г. в Банка ОББ, с която представляващият дружеството-доставчик внася по сметка на дружеството сумата 155 952 лв. с посочено основание процесната фактура. Въпреки уговорката в договора, акт образец 19 за преустройството не е съставян, а дължимата сума, според писмените обяснения на представляващата ревизираното дружество, е в размер на 130 000 лв. Тази сума била договорена, според същите обяснения, по споразумение, въз основа на предварителни проучвания, строителни оферти и др., а не както в договора е посочено "при подписване на акт образец 19" въз основа на количествено-стойностна сметка, изготвена от възложителя. Обратно на поддържаното от този касатор спорът е бил не само относно това, дали въпросното преустройство е извършено от фирмата - пряк доставчик, издател на фактурата, по която се претендира кредитът, а и какви конкретно са били фактурираните СМР и дали са били извършени. Не е било спорно, че фирмата-доставчик не разполага с ДМА, каквито и да било активи и наети лица, с изключение на две физически лица, на длъжности без връзка със строителството. За изпълнението на поетите с договора задължения не е представена ориентировъчна количествено-стойностна сметка, както е предвидено в договора. Съставянето на такава сметка е било задължение за ревизираното "Г. 2001" ЕООД, поради което недоказването как е определена цената на процесните услуги и какви точно са били те, съгласно правилата на представения договор, не е в резултат на поведението на доставчика, а на това на самото ревизирано лице. С основание първоинстанционният съд, като е взел предвид обема и естеството на работите, описани в представената обяснителната записка за преустройството на обекта, е приел, че става дума за значителни по обем и различни по видове строителни услуги, които изискват квалифициран и ресурсно обезпечен изпълнител. Именно в този контекст правилно съдът е преценил свидетелските показания на П. М., бивш управител на фирмата-доставчик, дадени в съдебното заседание на 21.04.2015 г. Тези показания са съвсем общи - те не съдържат никакви свидетелства за вида на извършената работа, а предвид естеството на процесните услуги и обема им, неубедително е съдържанието на показанията, че фирмата - доставчик наемала на "приятелски начала" работници за всяка услуга, без да притежава каквато и да било техника и без да отразява извършеното в каквато и да било документация. Вярно е поддържаното от този касатор, че доказването на плащането по фактурата няма пряко отношение към предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. В случая обаче, както се посочи по-горе, в процесната фактура е посочено, че тя е платена по банков път, а в писмените обяснения на представляващия РЛ и в свидетелските показания на бившия управител на дружеството-доставчик се поддържа, че плащането не е станало по този начин. Затова и обосновано съдът е приел, че представената вносна бележка /с дата доста по-късна от тази на фактурата/ установява само, че управителят на дружеството - доставчик е внесъл парична сума /и то различна от посочената от представляващия РЛ в писмените обяснения/ по банкова сметка на представляваното дружество-доставчик. Недоказването на плащането по фактурата е само косвено доказателство, че тя не отразява реално осъществено данъчно събитие между посочените в нея лица. При така преценените доказателства, съдът обосновано е приел, че не е доказано убедително изпълнението на процесните СМР и от фирмата-пряк доставчик. Решението в тази част следва да остане в сила. При този изход на процеса на Д "ОДОП" П." следва да се присъдят 1 305 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 8, ал. 2 вр. чл. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение