Решение № 5130 от 31.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) срещу решение 1408/08.03.2021 г., постановено по адм. д.8508/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения относно фактическите установявания от първата инстанция и неправилност на изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Изложени са аргументи за съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде отхвърлена жалбата против негова Заповед Д-04/06.08.2020 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът И. Атанасов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1408/08.03.2021 г., постановено по адм. д.8508/2020 г. по описа на АССГ е отменена Заповед Д-04/06.08.2020 г. на председателя на ДАМТН, с която на И. Атанасов на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 93, ал. 1, чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 5, ал.1, и ал. 2, чл. 14, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. З от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него [длъжност] в Главна дирекция Контрол на качеството на течните горива при ДАМТН. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (без изслушване на наказаното лице от дисциплинарния съвет, промяна на дневния му ред и неспазване на 7 дневния срок за предаване на становището, нарушение на чл. 35 от АПК, защото не са изяснени всички относими факти обективно, формално спазване на процедурата по изслушване пред дисциплинарнонаказващия орган в кратък срок след поканата и без запознаване с материалите от дисциплинарното дело) и материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При задълбочен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е обосновал правилни правни изводи. Не се оспорва в касационната жалба, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискването за форма, поради което и относно тези обстоятелства, които са правилно установени от АССГ не се налага излагане на подробни съображения от касационната инстанция. Административният съд е приел за установено, че дисциплинарното производство е проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до издаване на акт при неизяснена фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав намира, че описаната от АССГ, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, дисциплинарна процедура само формално съответства на ЗДСл. Спазени са сроковете за образуване дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в ЗДСл, а неспазването на срока за изготвяне на становище от дисциплинарния съвет самостоятелно не е съществено, защото е в рамките на предвидения в закон за срок за приключване на производството. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че законът не налага задължително изслушване на държавния служител от дисциплинарния състав, а само от дисциплинарно наказващия орган, което в случая е спазено. Но дисциплинарният съвет е длъжен да установи обективно нарушението, за което е образувано дисциплинарното производство като съобрази във всеки конкретен случай и възможните доказателства и доказателствени средства за обстоятелствата, което са част от фактическия му състав. В случая дисциплинарното производство е образувано по повод доклад на двама служители (Г. Димитров и Д. Симов), описващи ситуация, при която не са изпълнили свои служебни задължения да наложат принудителна административна мярка (ПАМ) и са посочили като причина за това проведени телефонни разговори с И. Атанасов. Обосновано АС-Благоевград е приел, че за обективното изясняване на съдържанието на тези разговори, доколко и как те са повлияли за неприлагане на ПАМ, не е достатъчно изслушването на служителите, изготвили доклада, които само са потвърдили написаното в него, както и техният пряк началник, който ги е подкрепил с лично мнение, а се е налагало да бъдат възприети и обясненията на И. Атанасов. Решаващият съд задълбочено е анализирал целия процес по събиране на доказателства, включително промяната в дневния ред на заседанието на дисциплинарния съвет, начина на протоколиране на показанията на свидетелите и последващото възпроизвеждане под формата на преразказ, за да приеме, че в дисциплинарното производство не е установено по несъмнен начин извършено от И. Атанасов нарушение. Първоинстанционният съд обосновава този си извод и със събраните в съдебната фаза на производството свидетелски показания на тримата държавни служители, които са били разпитани от дисциплинарния съвет. Акцентира се върху противоречията както в техните обяснения, така и с обясненията на наказания служител до дисциплинарнонаказващият орган, които ако са били представени на по-ранен етап от производството, са били в състояние да доведат до необходимост от събиране и на други доказателства, респективно до различни фактически установявания. Доводите в касационната жалба в обратния смисъл не се подкрепят от обсъжданите от дисциплинарния съвет доказателства, които установяват едностранчиво ситуацията, повод за образуване на дисциплинарното производство, без да бъде взета предвид гледната тока на единия от участниците в телефонните разговори. Не спазването на срока за изготвяне на решението на дисциплинарния съвет и представянето му на дисциплинарно наказващия орган не представлява самостоятелно съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но в конкретния случая АС-Благоевград е обвързал това обстоятелство с факта, че И. Атанасов е поканен да даде обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в много кратък срок и без да му е предоставена възможност да се запознае със събраните в дисциплинарното производство доказателства. В поканата за даване на обяснения са поставени конкретни въпроси относно факти, които вече са приети за установени от дисциплинарния съвет, но без това да е ясно заявено и без да им е дадена правна квалификация, но това не означава, както се твърди в касационната жалба, че наказаният служител е имал достъп до събраните доказателства и становището на дисциплинарния съвет. В подкрепа на изводът, че само формално е предоставена възможност за защита на дисциплинарнонаказаното лице е обстоятелството, че към писмените му обяснения са представени писмени доказателства, които вече са били част от дисциплинарната преписка, което очевидно не му е било известно. Дисциплинарнонаказващият орган е споменал писмените обяснения на И. Атанасов, но не е обсъждал представените от него писмени доказателства, независимо, че въз основа на тях държавният служител е обосновавал друга гледна точка към фактите от 12.06.2020 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен крайния извод на АССГ за наличие на основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК, независимо, че всяко едно от детайлно описаните процесуални действия от дисциплинарното производство самостоятелно не представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото в тяхната цялост са довели до липса на обективно установяване на фактическите основания за издаване на оспорената заповед. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, административният съд е достигнал до законосъобразен извод, че не е доказано извършването на нарушението, за което е наказан И. Атанасов. Оплакванията в касационната жалба в обратния смисъл са основно обосновани с предположения относно предполагаемото поведение на недобросъвестен държавен служител спрямо неговите подчинени, а не върху доказани факти. Изрично трябва да бъде посочено, че в оспорената заповед не е направено ясно посочване на кое конкретно действие на И. Атанасов е определено като неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и кое като нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 5, ал.1, и ал. 2, чл. 14, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от КПСДА, респективно не е обсъждан въпроса относно възможността с едно и също поведение да се извършва едновременно неизпълнение на служебните задължения и нарушение на етични правила. Позоваването на основни задължения от длъжностната характеристика не е достатъчно, за да се разбере какво конкретно служебно задължение не е изпълнено от И. Атанасов, което да попада в приложената от дисциплинарнонаказващият орган разпоредба на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Допълнително следва да бъде посочено, че абстрактното позоваване на отделни разпоредби на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация чрез възпроизвеждане на тяхното съдържание също не обуславя неизпълнение на служебните задължения. При условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя и останалите мотиви на първата инстанция относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед, По изложените съображения се налага извод, че атакуваното съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата касационна инстанция ответникът не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. Върховният административен съд, състав на пето отделение,