Решение № 12168 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6195/2014 г.

Решение № 12168 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6195/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "ДИА-ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Росица Иванова Димитрова от същия град, срещу решение № 1490 от 10.03.2014 г. по адм. дело № 10480/2013 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "ДИА-ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД срещу Постановление от 07.10.2013 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - София област, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "ДИА-ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД и Стефан Цветков Софрониев, считано от 17.06.2013 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните доказателства по делото било установено, че задължението на Софрониев било да извършва монтаж и демонтаж на кофражни елементи в присъствието на други работници, на които предавал опита си и уговорката между него и "ДИА-ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД била тези функции Софрониев да изпълнява за един относително продължителен период от време от три месеца. С граждански договор от 17.06.2013 г. страните били уговорили, че "този договор се сключва за следното: демонстрация на монтаж и демонтаж на кофражни форми". Не са уговорени конкретни работи, които Софрониев следва да извърши или лица, които следва да обучи или конкретни дати, на които следва да демонстрира монтажните работи, а общ период, в който работната му сила е на разположение в зависимост от необходимостта й на строителния обект. Този предмет на договора - уговорени трудови функции, а не краен трудов резултат - обуславял извода, че страните са уговорили предоставяне на работна сила, а според чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (КТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тези доводи са неоснователни. Уговорената с гражданския договор работа "демонстрация на монтаж и демонтаж на кофражни форми" не може да бъде определена нито като изработка на вещ, нито като услуга, нито като професионално обучение. От данните в показанията на разпитаните по делото свидетели следва категоричен извод, че те са извършвали строителни дейности на строителен обект в Тюмен и обучението на руските работници се е състояло в това да наблюдават българските работници и да извършват същите дейности като тях, стремейки се да достигат тяхното ниво на изпълнение. Думата демонстрация наистина има и значението на метод в преподаването чрез представяне на материала нагледно, придружено с обяснения, но в процесния случай липсва елементът преподаване и (последващ) контрол от обучаващия. Работникът Стефан Цветков Софрониев и останалите български работници просто са изпълнявали трудови функции на руския обект под наблюдението на (вероятно) начинаещи руски работници. В подкрепа на извода, че Софрониев е бил работник с трудови функции на работник в строителството е и обстоятелството, че е бил командирован от своя работодател на руски строителен обект за работа, имаща и елементи на демонстрация (показване) на придобити професионални умения, но съвсем не за преподавателска работа в сферата на професионалното обучение. Точно поради тази причина работното облекло на Софрониев и останалите български работници е било осигурявано от руския изпълнител на строителния обект, инструктажите за безопасност са били провеждани от руските технически ръководители на обекта и т. н. Когато български работник е командирован в чужбина, работното време и мястото на работа в чужбина се определят от приемащия чуждестранен работодател, а не от изпращащия български работодател. Пак чуждестранният работодател осигурява оръдията на труда (в случая - инструменти за работа), извършва инструктаж за безопасност на труда, технически надзор, контрол за качество и т. н. Неудачно е сравнението на процесния случай с този по адм. д. № 5482/2013 г. на ВАС-VI отд., защото липсата на обсъждане от съставителя на процесното постановление се замества от множество писмени и гласни доказателства за същността на работата, възложена на Стефан Цветков Софрониев, а по адм. д. № 5482/2013 г. липсват каквито и да било доказателства по идентичния съществен въпрос. Неудачно е и позоваването на решение № 7404 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 1318/2013 г. на ВАС-VI отд., защото в случая по това дело работата, като съвкупност от трудови функции, е била извършвана на работно място в България от работник, който не е командирован специално за нейното извършване, докато в процесния случай по настоящето дело работата на строителен работник - кофражист е била извършвана в чужбина от специално командирован за тази цел български работник. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя напълно изразеното от Административен съд - София град становище, поради което и с оглед на изложените по-горе съображения счита, че постановеното от този съд решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,