Решение № 774 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г.

Решение № 774 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], София, с искане да се отмени едно от влезлите в сила решения № 332 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 1272/2008 г. на Софийския апелативен съд или № 567 от 8.08.2008 г. по гр. д. № 433/2008 г. на Софийския окръжен съд. Поддържа, че решенията са постановени между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също основание, а на отмяна подлежи неправилното решение. В съдебно заседание и с писмена защита молителят конкретизира, че на отмяна подлежи решението на Софийския апелативен съд, който е признал за незаконно и е отменил уволнение от 1.12.2003 г. при положение, че трудовото правоотношение на ищеца И. Й. Б. вече е прекратено с предходна заповед от 20.06.2003 г., която също е отменена с решението на Софийския окръжен съд. Ищецът е осъществил злоупотреба с процесуални права, като е предявил в различни съдилища искове на едно и също основание, които са уважени. Ответникът И. Й. Б. от [населено място] оспорва молбата за отмяна и моли тя да се остави без уважение. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай Върховният касационен съд отменя неправилното решение - чл. 307, ал. 4 ГПК. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Предмет на разглеждане са две влезли в сила решения - на Софийския окръжен съд и на Софийския апелативен съд, които нито са идентични, нито си противоречат. За да са идентични решенията трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, а в случая, както става ясно от обстоятелствената част на молбата за отмяна и от данните по делото, се касае до искове за защита срещу незаконни уволнения, извършени с две различни заповеди на управителя на предприятието-молител - № 221 от 20.06.2003 г. и № 2030 от 25.11.2003 г. Липсва съвпадение на исканията по двете дела, които засягат отмяната на различни актове и обуславящи ги правопораждащи факти. Решенията не са и противоречиви. И с двете е призната незаконност на уволненията, извършени със заповед № 221 от 20.06.2003 г. по гр. д. № 433/2008 г. на Софийския окръжен съд и със заповед № 2030 от 25.11.2003 г. по гр. д. № 1272/2008 г. на Софийския апелативен съд, с оглед на което са уважени и акцесорните искове - за възстановяване на работа и за заплащане на съответни обезщетения за оставане без работа. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между мотивите им или между решение и мотиви на друго решение, в какъвто смисъл са развити съображения в молбата за отмяна. Доводите са липса на предмет по второто дело и за несъответствия в мотивите на двете съдебни решения са по съществото на правния спор. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, а не средство за проверка на правилността им, до какъвто резултат се домогва молителят в настоящото производство. Пропуските в процесуалното поведение на страните при висящността на делото не се толерират от закона чрез възможност за поправянето им със средствата на отмяната, която има друго предназначение. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.