Решение № 15890 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 59/2017 г.

Решение № 15890 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 59/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. против решение № 159 от 03.11.2016 г. по адм. дело № 178/2016 г. на Административен съд - С. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областната дирекция на МВР - С., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и поддържа, че следва да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Д. С. Д. против заповед № 343з-116/29.06.2016 г. на директора на ОД на МВР - С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ и т. 13 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "старши техник - автомонтьор" в сектор "Управление на собствеността и социални дейности" в ОД на МВР - С. Административният съд е приел следните фактически и правни обстоятелства: Ж. Д. С. Драганов е заемал длъжността "старши техник - автомонтьор" в сектор "Управление на собствеността и социални дейности" в Областната дирекция на МВР - С. Със заповед № 343з-786/17.05.2016 г. на директора на ОД на МВР - С., издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР, срещу служителя е образувано дисциплинарно производство, отстранен е от длъжност и е определен дисциплинарно разследващ орган, който да проведе дисциплинарно производство във връзка с постъпили данни за нерегламентирано отнемане на гориво за отопление "газьол", съхранявано в ремонтната работилница на ОД на МВР - С. Дисциплинарно разследващият орган е провел дисциплинарното производство и въз основа на събраните данни е приключил същото със справка рег. № 343р-8733/22.06.2016 г. и становище УРИ 343р-8910/27.06.2016 г. за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя Драганов. В справката са описани следните фактически обстоятелства: На 26.04.2016 г. и 27.04.2016 г. след 07,00 часа и преди започване на работното време - 08,30 часа, служителят Драганов, възползвайки се от служебното си положение, което му осигурявало право на свободен достъп в база на сектор УССД, източил дизелово гориво - газьол, от резервоара на локалната инсталация за отопление, който бил запечатан и с поставени слепки, в три броя пластмасови шишета, с вместимост по 11 литра, общо около 25 литра. Това поведение на служителя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР - злоупотреба с доверие и на т. 13 - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР: т. 8, 19, 20, 24 и 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В писмените си обяснения служителят е заявил, че решил да източи от резервоара за парно отопление гориво, което му било необходимо за паро-генератора за измиване на автомобилни части, като признал, че от източеното гориво на 27.04.2016 г. заредил около 2 литра в собствения си лек автомобил. Посочил също, че за действията си не е докладвал на прекия си началник, не е искал разрешение от началника на сектор "УССД" главен инспектор Алексиев, нито е запознал други колеги, с изключение на И. Н. И., с който работи заедно. Дисциплинарно наказващият орган, след като оценил изложените обстоятелства, с оспорената заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ и т. 13 и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, наложил на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното му правоотношение на длъжността "старши техник - автомонтьор" в сектор "УССД" в ОД на МВР - С. В мотивите на акта са посочени установените и изложени по-горе фактически обстоятелства. Административният съд, след анализ на данните по дисциплинарната преписка и доказателствения материал, събран по делото - писмени и гласни доказателства и заключение на експертите, изготвили комплексна съдебно-счетоводна-техническа експертиза, е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. Изложил е доводи за това, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че с поведението си служителят е нарушил правилата на Етичния кодекс, същото уронва авторитета на институцията, действията на Драганов съставляват злоупотреба с доверие на работодателя, станали са известни на колегите му и други длъжностни лица, които са го възприели отрицателно. Съдът е приел за неотносимо към въпроса за дисциплинарната отговорност дали деянието осъществява признаците на престъпление или административно нарушение. Поради това, без значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя е постановлението от 20.09.2016 г. на следователя при ОСлО - ОП гр. С., с което е постановено образуваното по случая досъдебно производство № 28/2016 г. по описа на ОСлО - ОП гр. С. да се изпрати на Районна прокуратура гр. С. с мнение за прекратяване на същото поради недоказаност на обвинението. При тези съображения съдът е постановил оспорения резултат. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото и е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Излага доводи, че няма установени липси на гориво в поделението на МВР и този факт се потвърждава от изслушана по делото експертиза, както и че горивото е било необходимо за пароструйката в сервиза на ОД на МВР - С. и то не е напуснало патримониума на МВР - С., които обстоятелства обуславят извод, че служителят не е извършил никакво нарушение. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е неоснователна. Съдът вярно е установил фактите по делото и въз основа на тях е достигнал до правилния извод за законосъобразното ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя Драганов с оспорената заповед. Следва да се споделят съображенията на съда относно правната оценка на поведението на служителя като злоупотреба с доверие по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР и нарушение на посочените в акта правила за етично поведение, което обективира фактическия състав на т. 13 на чл. 203, ал. 1 с. з. Изложените доводи в касационната жалба не намират опора в доказателствения материал. По делото не е било спорно, че служителят не е използвал легални способи, за да се снабди с гориво, ако е било необходимо за работа с парогенератор, каквито са твърденията му, за действията си не е уведомил никого по служебен ред, поради което обясненията му в тази насока правилно не са кредитирани от съда. Правилен е също изводът на съда относно независимостта на дисциплинарната отговорност на служителя от изхода на образуваното досъдебно производство. Обстоятелството, че според органите на досъдебното производство престъпното деяние, за което е бил разследван служителят, не е било доказано, не е основание за освобождаването му от дисциплинарна отговорност поради различните фактически състави на престъплението и дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран. Съдът, в пределите на служебната проверка по чл. 168 АПК е изяснил всички релевантни фактически и правни обстоятелства и обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административно производствените правила и материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,