Решение № 7572 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12842/2017 г.

Решение № 7572 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12842/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Х. М., гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 617/25.09.2017 г. по адм. дело № 777/2017 г. на Административен съд-Х., с което е отхвърлена жалбата му, срещу решение № 10226/23.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Р. са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че по отношение на жалбоподателя пред първоинстнационния съд, съпругата му и децата им не са налице основателни опасения за сигурността и живота им, нито има данни да са били обект на посегателства в родината си Афганистан. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Н. М., гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 10226/23.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за постигане на по-добър жизнен стандарт. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът подробно е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. С. е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба, подадена лично Н. Х. М. се твърди, като процесуално нарушение от страна на съда, липсата на събрана надлежна информация за състоянието в Афганистан, тъй като представената справка няма официална доказателствена сила. Възражението е неоснователно. Законът не определя източниците на информация, поради което справката, основана на международни доклади и публикувани общодостъпни материали, правилно е приета от съда, като доказателство. Отразените в нея конкретни факти и обстоятелства са взети предвид при обсъждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно се твърди и липса на обсъждане на личната бежанска история. Жалбоподателят нелегално е напуснал Афганистан пеша, заедно със семейството си и е преминал границата на Р. Б. през месец август 2016 г. При провеждане на свободното интервю обяснява сам, че не е имал каквито и да било проблеми, свързани с етническата му принадлежност и религиозни убеждения. Не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Не се занимава с политическа дейност, не е отбивал военна служба и по отношение на него не е упражнявано физическо насилие. Работил е като държавен служител при подготовка и селектиране на избори, като е отговарял за половината северни провинции на Афганистан. През 2014 г. при служебно пътуване били нападнати от талибаните, които убили 15 души, а жалбоподателят загубил крака си. Твърди, че е получавал телефонни заплахи да напусне работата си. Не е осъждан и семейството му не било заплашвано. Искал е да отиде до страна в Европа, тъй като животът му бил в опасност. Всички тези изложени от него елементи от личната му бежанска история, показват категорична липса на условията но чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се акцентира на тежкото положение в Ислямска република Афганистан. Във връзка с тези доводи, в касационното производство е представена Справка от 05.04.2018 г., изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. От тях се установяват няколко основни и съществени за конкретния случай факти: Първият е, че наличният конфликт в Афганистан е с нисък интензитет, тъй като ескалира спорадично и в отделни провинции. Вторият е от икономическо естество и е свързан със спадане на процента на инфлацията и обосновани очаквания от балансиран бюджет. Третият е свързан със засилващото се разселване на лица, завръщащи се в Афганистан и получили някаква форма на хуманитарна защита. Четвъртият е предприемане от страна на правителството на мерки за предотвратяване на цивилните жертви и ратификация на Конвенцията от 1980 г. относно някои инструменти за конвенционално оръжие. Петият е провеждане на операции за прочистване на терористите в някои провинции. Последният, но особено важен, е насрочването на парламентарни и областни избори, подкрепяни от ООН и широката международна общност. Така отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, въведено в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение