Решение № 10070 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2013 г.

Решение № 10070 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 357/18.02.2013 г. на Варненския административен съд, първо отделение, десети състав, постановено по адм. дело № 3222 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № 271101219/01.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 513/23.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ - Варна при ЦУ на НАП / с ново наименование директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане направените разноски. Ответникът - "Промишлено и хибридно животновъдство Брадърс Комерс" ЕАД, в писмен отговор изразява становище за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 271101219/01.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 513/23.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ - Варна при ЦУ на НАП, /с ново наименование директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите/. Административният съд се е мотивирал, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и при спазване на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключенията на вещото лице по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи /основна и допълнителна/. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и ограничението на правото на данъчен кредит, регламентирано в чл. 70, ал. 5 - "неправомерно начислен данък", съдът е направил изводи, че приходната администрация е постановила необосновани фактически констатации за липсата на доставките, в следствие на което е отменен като незаконосъобразност ревизионния акт в тази част. Съдът е формулирал мотиви във връзка с непризнатото право за отделните доставчици. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че "Промишлено и хибридно животновъдство Брадърс Комерс" ЕАД има право на данъчен кредит по доставките, документирани с фактури № № 40/20.08.2008 г., 45/22.08.2008 г., 48/25.08.2008 г., 50/26.08.2008 г., 55/28.08.2008 г., 62/05.09.2008 г. и 104/11.09.2008 г., издадени от "Джефа корпорейшън" ЕООД и по фактури № № 104/30.06.2008 г., 177/11.07.2008 г., 105/22.07.2008 г., 195/22.08.2008 г., 247/18.09.2008 г. и 267/06.10.2008 г., издадени от "Мулти Грейн" ЕООД. Направен е извод въз основа на събраните доказателства, че Джефа корпорейшън" ЕООД и "Мулти Грейн" ЕООД са издали фактури за осъществени доставки и, че на жалбоподателят следва да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по тях. Съдебните мотиви се подкрепят от констатациите на вещото лице за вложени в производството на фуражи суровини, доставени от посочените доставчици. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът подробно е обсъдил всички относими към спора доказателства спрямо доставчиците и законосъобразно е приел, че липсват законови основания за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на процесните фактури. В случая правото на данъчен кредит е отказано поради липса на реално извършване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Реалното извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит. В конкретния казус са представени доказателства за реалност на доставките, респективно за изпълнение на изискването по чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест налице е възникнало данъчно събитие. По делото са събрани доказателства за изпълнение на процесните доставки, в каквато насока е и неоспореното заключение на вещото лице. От заключението по допуснатата и приета ССчЕ е видно, че жалбоподателят съгласно данните от складовите разписки, е получил доставки на пшеница от "БГ Агро търговска компания", "Вариант" ООД, ЕТ "Салимет - Сали Мехмет" ЕТ "Арко - Ибрахим Хамидов", "Агро Фреш - А" ООД, "Мари" ЕООД, "Джефа корпорейшън" ЕООД, "Мулти Грейн" ЕООД, "Екопродукт" ЕООД, "Дени - трейд" ЕООД, "Гама - 2000" ЕООД, ЕТ "Флорис - Борислав Бочев", доставки на царевица от "Терра" ООД, "Вариант" ООД, "Мулти Грейн" ЕООД, ЕТ "Флорис - Борислав Бочев" и доставки на ечемик от "Арон" ООД, ЕТ "Арко - Ибрахим Хамидов" и "Гама - 2000" ЕООД. Вещото лице е посочило, че фактурите от цитираните доставчици са осчетоводени в счетоводството на дружеството, за приетите количества зърно са съставени складови разписки и въз основа на складовите разписки е заскладеното количество зърно в счетоводството на жалбоподателя. В допълнителното неоспорено заключение по допуснатата и приета ССчЕ, кредитирано от съда като компетентно и обективно дадено, е констатирано, че: жалбоподателят разполага с оригинал на фактурите по спорните доставки; зърното е постъпило съгласно заприхождаването му по сметка склад в склад на ревизираното лице; изписано е при влагането му във фураж; плащанията по фактурите са извършени по банков път. Относимостта на доказателствата към релевантните за правото на данъчен кредит обстоятелства касаят само и единствено доставките на прекия доставчик към данъчно задълженото лице. От заключението по ССчЕ е видно, че доставките и фактурите са отразени вярно в счетоводството на доставчиците и на жалбоподателя. За приетите количества зърно са съставени складови разписки, заприходени са получените суровини. Констатирано е наличното количество зърно към процесния период по вид и количество, като е проследено получаването на зърното и разходването му чрез неговото влагане във фуражи по рецепти. Непредставянето на достатъчно доказателства за техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведено на получателя зърно и пшеница, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурите. Липсва основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Цитираните решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. На следващо място факта за липса на доказан транспорт, както е приемал и друг път ВАС в своята практика, не обосновава сам по себе си извода за липса на реалност на доставката. В тази насока трябва да се бъде съобразено приетото в решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., постановено при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11. Решенето на АДмС - Варна град е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение