Решение № 6896 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2013 г.

Решение № 6896 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Марийка Момчилова Добрева и Добри Дучев Добрев, и двамата от гр. София, против Решение № 1307/2012 г., постановено по адм. д. № 2655/2011 г. по описа на Административен съд Бургас. Постъпила е и частна жалба от същите против Определение № 2055/30.11.2012 г. по адм. д. № 2655/2011 г. на АС - Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната на решението и определението. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и определението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Марийка Момчилова Добрева и Добри Дучев Добрев против Заповед № КД-14-02-2023 от 18.11.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР, чл. 57, т. 8 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР и чл. 62, ал. 5 и 6 от Наредба № 3/2005 г. е одобрено изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на гр. Бургас по отношение самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.613.96.1.16, изразяващо се в заличаване на вписаните като собственици Марийка Момчилова Добрева и Добри Дучев Добрев и вписване като собственик на същия обект на Анастас Желязков Анастасов. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си, съдът приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправни разпоредби и че заповедта е законосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. При постановяване на акта си решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Заповедта е издадена на основание влязло в сила съдебно решение за установяване на собствеността върху обекта, предмет на оспорваната заповед, като с него е постановено, че собственик на апартамент № 20 е Анастас Желязков Анастасов, а жалбоподателите са осъдени да му предадат владението. Влязлото в сила съдебно решение, с което е разрешен имущественият спор, е предпоставка за издаването на заповед за отстраняването на непълноти в кадастралната карта и кадастралните регистри - чл. 53, ал. 2 ЗКИР. В случая е налице хипотезата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., съгласно която при изпълнение на влязло в сила съдебно решение не следва да се подписва акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуваните лица. При наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спорът на материално право по смисъла на чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3/2005 г., фактът, че в момента се водят други съдебни дела (в случая по искове за обявяване на нищожност на нотариални актове, свързани с процесния апартамент) не се отразяват на законосъобразността на оспорената заповед. Евентуалното им разрешаване в полза на настоящите касатори би могло да бъде основание за ново изменение на кадастралния регистър относно собствеността на имота. Процесният административен акт няма конститутивно действие, а констативно такова. Той не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 и сл. ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С оглед изложеното правилно е прието, че заповедта е законосъобразна и че при издаването й не са допуснати нарушения административнопроизводствени правила, както и на материалноправни норми, а с нея е изпълнено влязло в сила съдебно решение. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, посочени в касационната жалба, която се явява неоснователна. Решението като правилно следва да се остави в сила. По частната жалба: Частната жалба на Марийка Момчилова Добрева и Добри Дучев Добрев срещу Определение № 2055/30.11.2012 г. по адм. д. № 2655/2011 г. на Административен съд Бургас е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение жалбоподателите са осъдени да заплатят на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Бургас направени разноски по адм. д. № 2655/2011 г. на Административен съд Бургас. Неоснователно се твърди от частните жалбоподатели, че молбата за допълване на решението в частта му за разноските е просрочена. Съгласно чл. 249, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Видно от данните по делото, решението е съобщено на страната на 28.08.2012 г. и на същата дата е постъпила в съда молбата по реда на чл. 149, ал. 1 ГПК, т. е. същата е подадена в срок. Останалите изложени в частната жалба доводи са неотносими към законосъобразността на оспореното определение и не следва да се обсъждат. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав