Решение № 5410 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13098/2009 г.

Решение № 5410 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13098/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Зоя Ангелова Кузманова против решение от 16.07.2009 г. по адм. дело № 250/2009 г. на Монтанския административен съд. С него е отменена заповед № 1713 от 3.07.2008 г. на кмета на община Монтана и е признато право на ползвателя Николай Ненков Иванов да придобие собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 1000 кв. м. от имоти № 1403 и № 1404 по помощния план на местност "Парта", землище Монтана. От обширното изложение могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците само Николай Ненков Иванов изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че липсата на картен материал към решението на ИК на ОНС за предоставяне на земи за лично ползване не може да доведе до погасяване правото на ползвателите по § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. при условията на повторност по чл. 226 от АПК. Образувано е по жалба от Николай Ненков Иванов против заповед № 1713 от 3.07.2008 г. на кмета на община Монтана. С нея му е отказано, като ползвател да придобие собствеността върху 500 кв. м. от имоти № 1403 и № 1404 по помощния план на зона "Парта", поради липса на редовни документи, удостоверяващи правото му на ползване. Възразил е, че това право му е предоставено на основание ПМС 1/1981 г. и от тогава и понастоящем ползва 1000 кв. м. от имота с описани граници. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е започнато с молба от ползвателя от 1.07.1992 г. за признаване право да закупи лозе от 500 кв. м. и овощна градина от 500 кв. м. Към нея е приложено удостоверение № 3139 от 1.07.1992 г. за предоставени права върху 500 кв. м. Със заповед № 2471 от 26.05.2006 г., кметът на общината е отказал признаването. Заповедта е отменена с решение от 7.05.2008 г. по адм. дело № 676/2007 г. на Монтанския административен съд, поради допуснати от кмета на общината нарушения на административно-производствените правила и преписката му е върната за ново произнасяне. При връщането й е издадена и заповедта, предмет на първоинстанционно оспорване. Едва в касационното производство, ползвателят е представил удостоверение № 1728 от 21.12.1982 г., издадено от председателя на ИК на ОбНС - Михайловград. В него е вписано, като основание за предоставянето ПМС 1/1981 г. и решение № 73 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС. Мястото е вписано с площ от 1000 кв. м. и граници по ползватели. Касационната инстанция се е позовала на писменото доказателство за предоставено право на ползване и е върнала делото за ново разглеждане с указания да се изясни в коя местност попада имотът по удостоверението и каква е характеристиката му, както и да се конституират, като заинтересовани страни реституираните собственици. От приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че към решението на окръжния съвет от 1981 г. липсва картен материал за точното местоположение на земите, което е пречка да се установи дали предоставеният за ползване имот на жалбоподателя попада в пояса от 5188 декара. В същото време обаче чрез вписаните граници имотът се идентифицира по кадастралния план за зона "Парта" от 1993 г., като имоти № 1403 и № 1404 с обща площ от 1077 кв. м. между които няма материализирана граница. При тези данни по делото съдът е приел на първо място, че започналата през 1992 г. процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост не е довършена по вина на администрацията, поради което няма законова пречка да бъде приключена след новирането на сроковете през 1997 г.. На второ място е обсъдил представеното удостоверение за предоставено право на ползване и е приел, че то легитимира жалбоподателя, като ползвател по силата на акт на Министерския съвет и решение на съответния ОНС - Михайловград. Счел е, че липсата на картен материал към решението не съставлява законова пречка за признаване на търсените права, тъй като описаните съседи позволяват идентификацията на имота, извършена в кадастралния план от 1993 г. и потвърдена от съдебно-техническата експертиза. Съобразил е, че ползвателят има право да придобие собствеността върху имота при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което отказът на административния орган е незаконосъобразен. По тези съображения го е отменил и е решил по същество спора с признаване на правото да се придобие собственост върху 1000 кв. м. от двата имота, между които няма материализирана граница. Така постановеното решение е правилно. Единствената причина комисията по § 62, ал. 1 от ПМС 456/1997 г. да даде становище за липса на основания за признаване правото на трансформация, съответно на административният орган да откаже признаването му с оспорената заповед са нередовни документи. Има се предвид удостоверението за ползване № 3139 от 1.07.1992 г., което е представено от Николай Ненков Иванов в административната преписка. Доколкото то е издадено след приемане на ЗСПЗЗ, действително не установява надлежно предоставено право, което на свой ред да породи права за титуляра му, черпени от § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. В хода на съдебното производство обаче е представено удостоверение № 1728 от 21.12.1982 г. за предоставяне на правото. Същото представлява официален удостоверителен документ, не е оспорено от противните страни. Напълно редовно е от формална страна и по този начин с пълна доказателствена сила установява, че на титуляра е предоставено право на ползване на основание ПМС 1/1981 г. върху лозе и празно място от 1000 км. м. при описаните граници. В касационната жалба се възразява на първо място, че след като липсва картен материал към решението на ИК на ОНС за предоставяне на терени на гражданите за самозадоволяване, то не може да се идентифицира точното мястото, което е предоставено на ползвателя. Доводът се опровергава от данните по делото. Липсата на карта и скици към решението на ОНС - Михайловград е причината в документа за ползване да не е конкретизиран имота по номер. Един недвижим имот обаче освен по номер в съответната карта, се индивидуализира и по граници. Изследването на този идентификационен белег е извършено от съдебно-техническата експертиза, която без всякакво колебание дава заключение, че това е имотът, предоставен за ползване на Николай Ненков Иванов. Отделно от това данни за идентификацията съществуват още от 1982 г. от изготвената скица, при това подписана от ползвателя и тримата съседи по удостоверението за предоставено право на ползване. Не е съществувал спор и при изготвянето на кадастралния план на зоната от 1993 г.. В него предоставеното място е заснето, като два отделни имота номера 1404 и 1403 и двата записани в разписния лист към плана на името на Николай Ненков Иванов. Всички тези данни безспорно установяват, че през изминалите години не е имало какъвто и да било проблем и породил се от това спор относно идентифицирането на мястото, предоставено за лично ползване на ответника по жалбата. Поради това липсата на картен материал към решението на ОНС за предоставяне на земи за самозадоволяване, както и обстоятелството доколко те са били плодородни не могат да дерогират породеното за ползвателя законово право на трансформация правото на ползване в право на собственост. На второ място в касационната жалба се твърди, че за ползвателя е преклудирано правото, тъй като той е подал заявлението си още през 1992 г., издаден е оценителен протокол и не е заплатил определената в него сума. Като доказателство се представя оценителен протокол от 24.10.1992 г. за оценка на имота, заявен от Николай Ненков Иванов. Оценката съставлява етап от производството, по начина, по който то е уредено в тогавашната законова редакция. Тя представлява актът, въз основа на който се дължи плащането. За да породи действието си обаче този акт на общо основание следва да бъде доведен до знанието на ползвателя и едва ако тогава не е извършено плащане в сроковете по § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на трансформация би се преклудирало. В конкретния случай липсват каквито и да било данни по делото, че оценителният протокол е доведен по какъвто и да било начин до знанието на ползвателя. Поради това ако някоя от страните твърди, че е налице уведомяване, то върху нея лежи доказателствената тежест да установи това обстоятелство. Липсата на уведомяване по отношение на ползвателя съставлява отрицателен факт, който не подлежи на доказване от него. Поради това и позоваването в писмената защита на жалбоподателката на решение по адм. дело № 7259/2009 г. е неточно и неоснователно. В други решения във връзка с ползвателските спорове в района на град Монтана, касаещи зона "Парта", Върховният административен съд изрично е посочил, че бездействието на администрацията да оцени имотите през 1992 г., съответно при оценяване да довърши процедурата, като уведоми заявителите за определените оценки не може по никакъв начин да се тълкува в тяхна вреда - например решенията по адм. дело № 1681/2009 г. и по адм. дело № 9029/2009 г.. Ето защо правото на ползвателя на трансформация не е преклудирано пред 1992 г. и довършването на инициираното от него административно производство при действието вече на ПМС 456/1997 г. и по правилата, уредени в него не е в нарушение на материалния закон. Третата група възражения касаят обстоятелството, че по отношение на местността е влязъл в сила план на новообразуваните имоти, по силата на който имотите са новообразувани и отредени за наследниците на бившия собственик. Планът в тази му част не е обжалван от ползвателя и е придобил стабилитет. Те също са неоснователни. Видно от разпоредбата на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, техническият изпълнител при изготвянето на плана на новообразуваните имоти е задължен да вземе предвид изброените документи. Сред тях са решения на ОСЗ за възстановяване право на собственост, нотариални актове, съдебни решения и влезли в сила заповеди на кмета за признаване права на ползвателите. От тази разпоредба може да се направи извод, че законово защитени при изготвянето на плана са само онези ползватели, които към момента на одобряването му разполагат със заповеди за признаване на правата. Това обуславя и надлежната им легитимация при нарушаване на правата да оспорят заповедта на областния управител за одобряване на плана. В конкретния случай ползвателят към този момент не е имал надлежно установено с влязъл в сила административен акт право да претендира образуване на имот по плана и съответно записването му, като негов собственик в регистъра към него. Това право ще се породи едва след влизане в сила на съдебното решение, с което то му е признато. Поради това влезлият в сила план на новообразуваните имоти не съставлява пречка за довършване на процедурата по § 62 от ПМС 456/1997 г. Съдът намира, че не следва да се обсъждат писмените доказателства за сезиране на народни представители през 2002 г. от страна на собствениците за промяна на закона. ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му са уредили колизията на права между бившите собственици или техните наследници и ползвателите, които през годините са получили право на ползване върху земеделските имоти. Действащите правни норми са задължителни за прилагане, както от техните адресати, така и от административните органи и съда. Последната група възражения са направени в писмената защита и съдържат твърдения за неясен диспозитив от страна на съда, доколкото не били индивидуализирани признатите за придобиване 1000 кв. м. Доводът също е неоснователен. Нормата на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично ограничава правото на ползвателите в хипотезата на § 4б да придобият собственост до 1000 кв. м. Поради това съдът правилно е признал право върху 1000 кв. м. от двата парцела № 1403 и 1404, чиято обща площ е със 77 кв. м. повече. В тази връзка съдът е дал точни указания, които са предмет на изпълнение от страна на администрацията при промяната в плана на новообразуваните имоти. По тези съображения подадената жалба е неоснователна. Решението на административния съд, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение