Решение № 442 от 16.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Стефанов, [ЕГН], срещу решение 2518 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен изцяло, предявеният от М. Стефанов, [ЕГН], срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 10 000 лв. от незаконосъобразно действие, изразено в преустановяване от служители на ответника достъпа до интернет сайтове /общо 31 бр./, извършено на 11.06.2019 г., изразяващи се в претърпени загуби в размер на 5 500 лв. за изработката и оптимизирането на интернет сайтовете, както и за транспортни разходи, и пропуснати ползи в размер на 4 500 лв. от нереализирани доходи вследствие на спирането на сайтовете за периода от 11.06.2019 г. до 21.12.2020 г. /общо 18 месеца/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Със същото решение е осъден М. Стефанов, [ЕГН], да заплати по сметка на Административен съд София-град сумата от 636 лв. платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. Със същото решение е осъден М. Стефанов, [ЕГН], да заплати на Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като сочи, че въпреки несъгласието му със заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебна компютърно-техническа експертиза, която той е оспорил, от същата се доказват претърпени имуществени вреди, поради което неправилно исковата му молба е отхвърлена изцяло. Сочи, че административният съд неправилно е приел, че актът разпореждане от 07.06.2019 г. на орган, осъществяващ оперативно издирвателна дейност при Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР - не бил оспорен от него, като представя доказателства за подадена жалба срещу същото разпореждане, която е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, като сочи определение 6230 от 21.08.2019 г., постановено по адм.д. 8048/2019 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с определение 5269 от 04.05.2020 г., постановено по адм.д. 1291/2020 г. по описа на Върховен административен съд, като отделно твърди, че съгласно ЗОДОВ не се изисква административният акт да е отменен. Касаторът оспорва изцяло решение 2518 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, включително в частите на същото относно разноските. В заключение се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен изцяло в пълния претендиран с исковата молба размер от 10 000 лв. Постъпила е и частна жалба от М. Стефанов, [ЕГН], срещу определение 4729 от 13.06.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, с което съдът е изменил решение 2518 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта за разноските, като е отменил решение 2518 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която М. Стефанов, [ЕГН], е осъден да заплати по сметка на Административен съд София-град сумата от 636 лв. платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, като е отхвърлил молбата за изменение на решението в останалата част. Определение 4729 от 13.06.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, се обжалва в отхвърлителната му част, с която не е изменено решение 2518 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която осъден М. Стефанов, [ЕГН], да заплати на Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт. Частният жалбоподател оспорва определението по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, в същата част, като твърди, че Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР не е представила никакви документи за направени разходи от юрисконсулт , като иска отмяна на определението в същата част. В съдебно заседание касаторът и частен жалбоподател не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена защита от М. Стефанов с молба от 09.12.2022 г., с която се поддържа касационната жалба. Ответникът Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, не представя писмен отговор на касационната жалба, а представя единствено становище и отговор на подадената частна жалба на М. Стефанов, като намира същата за неоснователна. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ само при изцяло отхвърлен иск ищецът дължи разноски на ответника, като сочи, че процесният случай е именно такъв, защото исковата молба е отхвърлена изцяло, поради което правилно са присъдени в полза на ответника разноски за юрисконсулт. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Георгиева, която намира касационната и частната жалба за неоснователни, а обжалваното решение и определение, в обжалваната част, за законосъобразни. Ответникът не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното решение и обжалваното определение, в обжалваната част. Сочи, че административният съд правилно е приел, че липсват доказателства за незаконосъобразни действия на служители на ответника, поради което правилно е отхвърлена исковата молба изцяло. По отношение на обжалваното определение, в обжалваната част, сочи, че осъждането на ищеца да заплати на ответника сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение е последица от отхвърлянето изцяло на исковата молба съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, като отделно е съобразена и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. По същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на М. Стефанов, [ЕГН], срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 10 000 лв. от незаконосъобразно действие, изразено в преустановяване от служители на ответника достъпа до интернет сайтове /общо 31 бр./, извършено на 11.06.2019 г., изразяващи се в претърпени загуби в размер на 5 500 лв. за изработката и оптимизирането на интернет сайтовете, както и за транспортни разходи, и пропуснати ползи в размер на 4 500 лв. от нереализирани доходи вследствие на спирането на сайтовете за периода от 11.06.2019 г. до 21.12.2020 г. /общо 18 месеца/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. По делото няма спор относно фактите, като ответникът сочи, че неговите служители са действали при изпълнение на своите правомощия по ЗМВР. Няма спор, че с разпореждане от 07.06.2019 г. на орган, осъществяващ оперативно издирвателна дейност при Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР /на л. 97 от делото на АССГ/ е разпоредено на Ю. Бориславов, в качеството на управител на дружество Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД, с цел отстраняване на причини и условия за извършването на престъпление по чл. 108, ал. 2 от НК незабавно след получаването на разпореждането да преустанови достъпът до следната интернет страница: [интернет страница] [заличен текст], хоствана на сървър с IP адрес [населено място]собственост на Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД, указано е, че Главна дирекция Борба с организираната престъпност следва да бъдат уведомени за резултатите от изпълнението на разпореждането, като е указано и реда и срока за обжалване на същото. Няма спор, че адресатът на същото разпореждане Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД не го е обжалвал, а го е изпълнил незабавно, видно и от писмо на Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД до Главна дирекция Борба с организираната престъпност на л. 98 от делото на АССГ. Няма спор, сочи се от самия касатор в касационната жалба, а и се установява, че вместо от адресата на същото разпореждане от 07.06.2019 г. на орган, осъществяващ оперативно издирвателна дейност при Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, разпореждането е било обжалвано от касатора по настоящото дело - М. Стефанов, [ЕГН], като е било образувано по адм.д. 8048/2019 г. по описа на Административен съд София-град. С определение 6230 от 21.08.2019 г., постановено по адм.д. 8048/2019 г. по описа на Административен съд София-град, е оставена без разглеждане жалбата на М. Стефанов, [ЕГН], срещу разпореждане от 07.06.2019 г. на орган, осъществяващ оперативно издирвателна дейност при Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, като производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес на оспорващия М. Стефанов, който не е адресат на разпореждането, като е указано на оспорващия Михайлов, че адресатът на административния акт е друго лице - Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД, вкл., че Михайлов е в договорни отношения с това лице и може да претендира вреди в резултат на договорни отношения по друг ред, пред общите съдилища. С определение 5269 от 04.05.2020 г., постановено по адм.д. 1291/2020 г. по описа на Върховен административен съд, е оставено в сила определение 6230 от 21.08.2019 г., постановено по адм.д. 8048/2019 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното в настоящото производство решение 2518 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлен изцяло, предявеният от М. Стефанов, [ЕГН], срещу Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 10 000 лв. от незаконосъобразно действие, изразено в преустановяване от служители на ответника достъпа до интернет сайтове /общо 31 бр./, извършено на 11.06.2019 г., изразяващи се в претърпени загуби в размер на 5 500 лв. за изработката и оптимизирането на интернет сайтовете, както и за транспортни разходи, и пропуснати ползи в размер на 4 500 лв. от нереализирани доходи вследствие на спирането на сайтовете за периода от 11.06.2019 г. до 21.12.2020 г. /общо 18 месеца/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. За да отхвърли иска изцяло, административният съд е приел, че не е налице изобщо действие от служител на ответника, а от друга страна действието, от което се претендират вредите не е незаконосъобразно, защото по делото безспорно е установено, че е налице - разпореждане от 07.06.2019 г. на орган, осъществяващ оперативно издирвателна дейност при Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, като в разпореждането изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дн. срок от съобщаването му, като неговият адресат управителят на Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД е извършил действието по преустановяване достъпа на сайта. Административният съд е приел, че от страна на служител на ответника е налице издаден административен акт, който не е бил обжалван от надлежна страна, следователно не е бил отменен, поради което е влязъл в сила. Изрично е изложил мотиви, че е налице действие от страна на управителят на Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД, а не от страна на служители на ответника, което действие е въз основа на административен акт, като е изложил мотиви, че държавата не може да отговаря за извършено действие от частноправен субект. Изложил е мотиви, че твърдяното в исковата молба незаконосъобразно действие е извършено не от служител на ответника, а от частноправен субект, като изрично е препратил към възможността да се води дело пред общите граждански съдилища. В заключение административният съд е приел, че липсва първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно липсва незаконосъобразно действие на служител на ответника, като предвид липсата на първата предпоставка за уважаване на иска, не е разглеждал наличието на останалите предпоставки претърпяна вреда и причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилия вредоносен резултат. Ето защо и доводът на касатора, че видно от експертизата, са доказани частично имуществени вреди, не е относим, т.к. не липсата на настъпили вреди, а липсата изобщо на незаконосъобразно действие на ответника, е основание за отхвърляне на исковата молба изцяло от административния съд. Според настоящия състав мотивите на административния съд за отхвърляне на иска за имуществените вреди са правилни. В този смисъл касационната инстанция следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват твърдените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба касаторът сочи, че погрешно административният съд не е съобразил, че той самият е обжалвал разпореждане от 07.06.2019 г. на орган, осъществяващ оперативно издирвателна дейност при Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, като представя доказателства за подадена жалба срещу същото разпореждане. Следва да се посочи, че подаването на недопустима жалба, която е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено с влязло в сила определение, не е приравнено на отмяна на административния акт по чл. 204, ал. 1 от АПК. С определение 6230 от 21.08.2019 г., постановено по адм.д. 8048/2019 г. по описа на Административен съд София-град, е оставена без разглеждане жалбата на М. Стефанов, [ЕГН], срещу разпореждане от 07.06.2019 г. на орган, осъществяващ оперативно издирвателна дейност при Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, като производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес на оспорващия М. Стефанов, който не е адресат на разпореждането, като е указано на оспорващия Михайлов, че адресатът на административния акт е друго лице - Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД. С определение 5269 от 04.05.2020 г., постановено по адм.д. 1291/2020 г. по описа на Върховен административен съд, е оставено в сила определение 6230 от 21.08.2019 г., постановено по адм.д. 8048/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Правилни са мотивите на административния съд, че от една страна, липсва изобщо фактическо действие от служители на ответника, а от друга страна, действието е извършено от частноправен субект - управителят на Интернет Корпорейтед Нетуъркс ЕООД е извършил действието по преустановяване достъпа на сайта, от трета страна, същото действие е въз основа на влязъл в сила административен акт - разпореждане от 07.06.2019 г. на орган, осъществяващ оперативно издирвателна дейност при Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, който при това с оглед съдържанието му е подлежал на незабавно предварително изпълнение. Отделно действието не е незаконосъобразно. Ето защо правилно исковата молба е отхвърлена изцяло като неоснователна, поради лисата на първата от кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ липса на незаконосъобразно действие на служител на ответника. В хода на съдебното производство административният съд е установил относимите факти по делото, които настоящата инстанция следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК. Касационната инстанция намира, че правилно е прието от административния съд, че липсва първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради липса на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, поради което и крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за имуществени вреди изцяло е законосъобразен. Производството пред административния съд е исково, като приложими субсидиарно са разпоредбите на ГПК, поради което ищецът е следвало да прояви по-голяма процесуална активност, с оглед доказателствената тежест, която му е указана с нарочни определения на административния съд. Допълнително съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. С касационната жалба не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи по отношение основателността на исковата молба за имуществени вреди. Административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се повтарят, като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Ответникът не претендира разноски за настоящото производство, поради което настоящият състав не дължи произнасяне относно разноските на ответника за настоящото производство. Неоснователна е и частната жалба срещу определение 4729 от 13.06.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в отхвърлителната му част, с която не е изменено решение 2518 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която осъден М. Стефанов, [ЕГН], да заплати на Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, сумата от 100 лв. разноски за юрисконсулт. Правилни са мотивите на административния съд в обжалваното определение, че правото на ищеца на освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, не би могло да се упражнява в ущърб на ответника. Правилно административният съд приема, че освободената от такси и разноски страна, претърпяла негативен изход от съдебния процес, в случая изцяло отхвърлена искова молба на ищеца, дължи възмездяване на разноските на ответника. В случая приложими са разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Видно е, че още с отговора на исковата молба /на л. 63-67 от делото на АССГ/ ответникът Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР, чрез гл. юрисконсулт Делийска, е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 3, ал. 8 от ГПК и по Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт е своевременно заявена още с отговора на исковата молба. Същата правилно е приета от административния съд за основателна с оглед отхвърлянето изцяло на исковата молба и разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че Главна дирекция Борба с организираната престъпност , към МВР не е представила никакви документи за направени разходи от юрисконсулт ,, т.к. за разлика от адвокатското възнаграждение, разноските за юрисконсултско възнаграждение и техния размер не подлежат на изрично нарочно доказване. Достатъчно е, че ответникът е бил представляван от юрисконсулт още с отговора на исковата молба, както и в съдебните заседания пред административния съд, за да се присъдят разноски на ответника за юрисконсулт, които, както беше посочено по-горе, са своевременно заявени още с отговора на ответника по исковата молба. Отделно следва да се съобрази, че както обжалваното решение 2518 от 15.04.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта за разноските, така и обжалваната част на определение 4729 от 13.06.2022 г., постановено по адм.д. 12399/2020 г. по описа на Административен съд София-град, относно присъдените на ответника разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. са съобразени с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съгласно последната разпоредба - По административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Производството пред административния съд е исково, т.е. с материален интерес, делото не е протекло само в едно съдебно заседание, събирани са допълнителни доказателства, поради което с оглед правната и фактическа сложност на делото, административният съд е могъл и е следвало да присъди по-висок размер на юрисконсултско възнаграждение на ответника от присъдения от него минимален размер от 100 лв., но поради липса на жалба в тази част настоящата инстанция не следва да се произнася относно размер над 100 лв. Касационната и частната жалба са неоснователни, а обжалваното решение и обжалваното определение, в обжалваната част, са законосъобразни и следва да бъдат оставени в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение