Решение № 4736 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2018 г.

Решение № 4736 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), гр. София, подадена чрез редовно упълномощен процесуален представител юрисконсулт И. З., срещу решение № 6 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 41/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта, в която е отменена заповед № 03-РД/3451 от 20.12.2016 г., издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", поради нарушения на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С касационната жалба са релевирани доводи за необоснованост на процесното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение трето от АПК. По подробно изложени доводи касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови ново решение по същество на спора, с което да се остави в сила оспорената заповед и в тази й част. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. От ответната страна – "Мурсалево проджект" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, чрез процесуалния си представител адв. Я. Д., е постъпил писмен Отговор на касационна жалба, в който изразява становище, че същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Счита обжалваното решение за правилно, поради което моли да бъде потвърдено със законните последици. Според него изложените в касационната жалба оплаквания са изцяло несъстоятелни. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В писмения отговор, както и в съдебно заседание, претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и по същество е основателна. По изложени съображения счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде отменено. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок от съобщаване на съдебното решение, което е станало на датата 06.02.2018 г. видно от приложената по делото "разписка", подписана е от надлежен представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С решение № 6 от 12.01.2018 г. по административно дело № 41/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материалните активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9/2015 г.), Административен съд - Кюстендил, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/2015 година ОТМЕНЯ заповед № 03-РД/3451 от 20.12.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта по раздел II, с която е отказано финансиране на заявлението на "Мурсалево проджект" ЕООД, в частта му, надвишаваща одобрените разходи по т. I от заповедта, а именно в частта за: - разходи за трактор KUBOTA M8560 в размер на 27 594. 00 лв.; - разходи за тороразпръскващо ремарке SIP Orion 50 Alp в размер на 39 275. 20 лв.; - разходи за закупуване на посадъчен материал облачинска вишня в размер на 5 925. 30 лв.; - разходи за презасаждане на вишни в размер на 10 855. 31 лв. и - разходи за бизнес план в размер на 5 732. 49 лв. и ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за постановяване на административен акт в отменената част на заповедта при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Със същото решение съдът ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на "Мурсалево проджект" ЕООД срещу заповед № 03-РД/3451 от 20.12.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта по раздел II, с която е отказано финансиране на заявлението на "Мурсалево проджект" ЕООД в частта му, надвишаваща одобрените разходи по т. I от заповедта, а именно в частта за разходите за цистерна за вода с помпа за зареждане/разреждане Farmix FW3 в размер на 31 000, 00 лв. и за извършване на обследване за енергийна ефективност в размер на 3 000, 00 лева. С решението си още съдът ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Мурсалево проджект" ЕООД деловодни разноски в размер на 3 076 лева и ОСЪЖДА "Мурсалево проджект" ЕООД да заплати държавна такса по сметка на Административен съд – Кюстендил в размер на 1183, 82 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е приел, че обжалваната пред него заповед е постановена от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия. Приел е, че оспорената част на заповедта, обективираща отказ за финансиране на разходите за трактор, за тороразпръскващо ремарке, за закупуване на посадъчен материал облачинска вишня и за презасаждане на вишни е издаден в нарушение на изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Констатирал е, че посочената част от акта съдържа само правно основание, но не и фактическо такова за постановяване на отказа, въз основа на което е приел, че се счита за доказано отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Административният съд е приел, че в останалата част, отнасяща се за цистерна за вода, за бизнес план и за извършване на обследване за енергийна ефективност, оспореният отказ е надлежно мотивиран и издаден при спазване на изискването за форма. На следващо място съдът е приел, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила по Глава трета "Ред за кандидатстване" по Наредба № 9/2015 година. За неоснователно е приел възражението за съществен порок на процедурата във връзка с изменението на файла "списък със земеделска техника" в информационната система на РА (Разплащателната агенция). За да достигне до този извод съдът е констатирал, че публикуването на трите списъка е осъществено на датата на публикуване на заповедта на министъра за прием на заявлението, а замяната на файла е станала на 21.04.2015 г., което е преди крайният срок по заповедта. Приел е, че за изменението на списъка няма нормативна забрана и следва да се приеме, че е допустима последваща корекция, но меродавно би било съдържанието на списъка към момента на подаване на заявлението за подпомагане. Въз основа на това е направен крайния извод, че нарушението на процедурата не е съществено. На следващо място административният съд е извършил проверка на оспорената заповед за съответствие с материалния закон, въз основа на която е установил, че по отношение на частта, обективираща отказ за финансиране на разходите за трактор, за тороразпръскващо ремарке, за закупуване на посадъчен материал облачинска вишня и за презасаждане на вишни, е материалноправно законосъобразна. Но независимо от този извод, предвид направената констатация за допуснато нарушение на изискването за форма и съдържание, съдът е отменил отказа на органа за финансиране на разходите. По отношение на отказите по заповедта за финансиране на цистерна за вода с помпа за зареждане/разреждане марка Farmix, модел FW3 и на разходите за извършване на обследване за енергийна ефективност е приел, че са материалноправно законосъобразни. А по отношение на частта, обективираща отказ за финансиране на разходи за бизнес плана е приел, че е материалноправно незаконосъобразна, като същата подлежи на преизчисляване. Така постановеното решение в оспорената му част се явява правилно. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви от фактическа страна към оспорваната заповед в частта, обективираща отказ за финансиране на разходите за трактор, за тороразпръскващо ремарке, за закупуване на посадъчен материал облачинска вишна и за презасаждане на вишни. Според изложеното в нея става ясно, че отказаното финансово подпомагане на горепосочените активи е на основание чл. 33, т. 15 от Наредбата във вр. с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент ЕС № 809/2014, но не е посочено фактическото основание. Следва да се има предвид, че от мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани, както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които тези референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед, а освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства, може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. Първоинстанционният съд правилно е посочил в обжалваното съдебно решение, че според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че в оспорваната заповед или в документ към административната преписка трябва да бъде направена препратка към определена част от акта (актовете), с които референтни разходи са определени – в част от неговото /тяхното/ съдържание, относима към съответните пера, по които е отказано финансово подпомагане. С касационната жалба е представено писмено доказателство - Приложение № 23 - Описание и ръководство за работа при определяне допустимата за подпомагане стойност на база на референтен разход при калкулация на допустимите разходи, но същото следва да се приеме за неотносимо, тъй като, както бе споменато по - горе, не може в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства, да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. Това Приложение следва да бъде съобразено при издаване на новия административен акт. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение, като обосновано и законосъобразно в оспорената част, следва да бъде потвърдено. В частта, в която съдебното решение не е обжалвано пред ВАС, то е влязло в сила и не следва да се коментира. С оглед изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация следва да се уважи, но не в поискания размер от 2700 лева, защото касаторът е направил възражение за прекомерност с правно основание в чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим според препращането на чл. 144 от АПК. Настоящият състав намира, че с оглед на реално осъщественото процесуално представителство, изготвеният отговор на касационната жалба, и фактическата и правна сложност на спора, адвокатското възнаграждение за оказаната правна помощ следва да е в размер на 1350 лева и тези разноски следва да се заплатят от Държавен фонд "Земеделие". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,