Решение № 549 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Л. С., подадена чрез адвокат Д. Аврамов, против Решение 3286/08.08.2024 г., постановено по административно дело 86/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 8121к-414/17.01.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на оспорената заповед, като се иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на заповедта. Ответната страна - Министър на вътрешните работи, редовно призован, не взема становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е заповед, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 92, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДСл, на държавния служител в МВР И. Л. С. - старши експерт в сектор Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси при ОДМВР - Хасково, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, тъй като поведението му съставлява нарушение на чл. 2, т. 2, чл. 17, ал. 1 и ал. 2 КПСДА - по първото нарушение, и чл. 2, т. 2, чл. 17, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от с.з. - по второто нарушение. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е мотиви според които заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалния и материален закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в съответствие с изискванията за форма и притежава необходимото съдържание по чл. 97, ал. 1 ЗДСл и чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Съответен на закона е и извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност такива довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. От доказателствата се установява, че е спазена предвидената в закона процедура при издаване на заповедта. Съответен на събраните в хода на производството доказателства е и извода, че е спазено изискването на чл. 96 ЗДСл, като в случая дисциплинарно наказващият орган е взел становището на дисциплинарния съвет, който е изяснил относимите към производството факти и обстоятелства, събрал е надлежни доказателства, като жалбоподателят е получил писмена покана за запознаване с материалите по административната преписка, за изслушване и определяне на срок за даване на писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Същият не се е явил на посочената дата в централната сграда на МВР в гр. София, както му е било указано. Доводите, че не му е било достатъчно времето за запознаване с преписката, с оглед пристигане в гр. София около 13,00 ч. на 06.12.2023 г., са неоснователни. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства е, че жалбоподателят по собствена воля е напуснал сградата на МВР на 06.12.2023 г. и е отказал да се запознае с преписката, да даде обяснения, респективно да бъде изслушан, макар че е имало възможност за това въпреки по-късното му пристигане в гр. София. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е отчел, че С. не е изслушан от дисциплинарния съвет, което било нарушение на чл. 96 ЗДСл. Съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДСл. дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Изслушването от съвета не е задължително и липсата му не е нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно ДС е преценил, че това не необходимо, предвид обема на писмените доказателства по случая, в това число и присъединените от ДП 233/2023 г. по описа на РУ -Харманли документи. При издаване на оспорената заповед е спазен и срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Поради това са неоснователни и възраженията в касационната жалба, че при издаване на заповедта и провеждане на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като напротив видно от представените доказателства на същия е осигурена пълна възможност за участие в административното производство. Неоснователно е и възражението, че изходът на досъдебното производство, преобразувано в следствено дело, не е без значение за развитието на дисциплинарното производство. В настоящия случай наложеното наказание не е във връзка с образуваното досъдебно производство и привличането на жалбоподателя като обвиняем, тоест не е образувано във връзка с деянието, което може да представлява престъпление, при което е приложим чл. 94, ал. 2 ЗДСл. Напротив в случая дисциплинарното наказание е наложено за допуснати нарушения на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, поради и което изискването на чл. 94, ал. 2 ЗДСл е неотносимо. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед. Наложеното най тежко дисциплинарно наказание уволнение по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е наложено за извършено нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСЛ, а именно неспазване на правилата по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и в частност на чл. 2, т. 2, чл. 17, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 18 от същия. Правилен е изводът, че с извършените от служителя деяния са нарушени принципите за лоялност поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към институцията, както и въздържане от необоснована публична критика на същата съгласно чл. 2, т. 2 КПСДА. Правилен е прието и, че е допуснато нарушение на чл. 17, ал. 1 - 3 от Кодекса, а именно не е следвано поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. Служителят е допуснал да бъдат извършени деяния с висока степен на обществена опасност, като е стрелял със законно притежаванато от него огнестрелно оръжие, не по предназначението, за което му е издадено разрешението. Извършил е и ПТП и е напуснал местопроизшествието, след което е осуетил извършването на полицейска проверка и на публично място, в присъствието на свидетели очевидци е извършил непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обиди и нецензурни думи, жестове и ругатни и ругатни срещу служители на РУ Харманли. Проявил е грубо нарушение на обществения ред и спокойствие, с което е уронил престижа на службата. Действията му накърняват престижа не само на МВР, но и на държавната администрация като цяло. Допуснато е от служителя поведение несъвместимо със закона и с правилата за поведение на този кодекс. Същият не е избегнал в поведението си конфликтна ситуация, а при възникването й вместо да я преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си, същият е извършил непристойни действия. Не е спазено и изискването на чл. 18 от Кодекса, служителите в държавната администрация да не участват в прояви, с които накърняват престижа на държавната администрация. Действията му са придобили гласност и са станали достояние на обществеността, като случаят е широко отразен и в медиите. В противовес на визираните морални норми за поведение, И. С. е пряк участник и то в не една скандална проява, с което е накърнил престижа на държавната администрация. Така изложеното обосновава законосъобразност на извода за извършено нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, за което законосъобразно е наложено най тежкото наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,