Решение № 15790 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2020 г.

Решение № 15790 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7363/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална потребителна кооперация на слепите в България против решение № 153/04.02.2020 г., постановено по административно дело № 3078/2019 г. на Административен съд-Бургас. Касационният жалбоподател счита, че са налице всички касационни основания за отмяна на решението- то е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Поради това моли за отмяната както на атакувания съдебен акт, така и на оспорената заповед. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Ответната страна- заместник-кмет по "Строителство, инвестиции, и регионално развитие" на община Бургас не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба против заповед № 3649/28.11.2019 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас, с която на касационния жалбоподател е разпоредено да премахне като неподходящ по местоположение и разположение строеж "Метален павилион" № 14, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079612. 306 по кадастралната карта на град Бургас, представляващ второстепенна улица- публична общинска собственост. След преценката на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът е приел, че процесният метален павилион- № 14 съобразно приложената схема, представлява временен обект и е поставен на основание чл. 120, ал. 4 от ППЗСТСУ (отменен). С решение № 38-28/23.09.2010 г. Общински съвет – Бургас е одобрил подробен устройствен план – план за улична регулация на улица "Алеко Константинов" и изменение на ПУП-ПРЗ на кв. 106 по плана на ЦГЧ-Бургас (идентификатор 07079.612.305 по КК на град Бургас). Издадено е разрешение за строеж № 132/01.07.2019 г. по одобрен инвестиционен проект, предвиждащ благоустрояването на улица "Алеко Константинов". Националната потребителна кооперация на слепите в България е уведомена за инвестиционната инициатива на община Бургас. С молба от 30.08.2019 г. касационният жалбоподател е заявил, че не се противопоставя на инициативата, но иска да бъде включен в проекта или да бъде компенсиран по друг начин. На 05.09.2019 г. комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е извършила проверка на място, на която е присъствал член на управителния съвет на НПКСБ. С писмо от 18.10.2019 г. на касационния жалбоподател е била дадена възможност да представи становище, както и доказателства от значение на случая, както и възможност за изслушване от членовете на комисията. В констативен протокол № П-306/30.10.2019 г. са установени размерите на павилиона, обстоятелството, че същият е собственост на Националната потребителна кооперация на слепите в България, както и обстоятелството, че временният обект попада в обхвата на второстепенната улица "Алеко Константинов". Протоколът е съобщен на касационния жалбоподател на 12.11.2019 г. Въз основа на установеното е издадена и атакуваната заповед за премахване от заместник-кмета на община Бургас. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган- заместник-кмета на общината, комуто кметът на общината е делегирал правомощие да издава заповеди по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Издадената заповед съответства на изискването за форма и е мотивирана с посочването на фактическите и правни основания за издаването й. Съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - съставен е констативен протокол, в който са отразени състоянието на обекта и разположението му. Съдът е приел, че са налице материалните предпоставки по чл. 195 от ЗУТ. Изложил е и мотиви, че издадената заповед съответства и на целта на закона, а ЗУТ не задължава административният орган да компенсира собственика на неподходящия строеж. Така постановеното решение е правилно. При проверката по реда на чл. 218 от АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. То не страда от посочените в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на заповедта се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че заповедта съответства на материалния закон. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването, че процесният павилион не е временна постройка и не попада в нито една от хипотезите на раздел VІІІ "Временни строежи". Установено е, че павилионът е изграден по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ(отменен). Съобразно тази норма, в относимата й редакция (ДВ, бр. 62/1973 г.) по изключение и във връзка с изпълнение на производствените планове на стопански организации, главният архитект (инженер) при окръжния (градския)народен съвет може да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни постройки. При заемане на терена за предвиденото ново строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е ползвала, без да се заплащат. Такова е и разрешението на § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ- временните строежи се премахват, без да се заплащат. Безспорно е, че предвидената от подробния устройствен план второстепенна улица е "терен, предназначен за мероприятия на държавата". Това определя изградения метален павилион № 14 като временен обект. Павилионът е неподходящ по местоположение, тъй като съгласно действащия подробен устройствен план, павилионът е разположен на самата второстепенната улица, която предстои да бъде реализирана. Ако обектът бъде запазен на местоположението му, това ще осуети реализацията на инвестиционната инициатива на общината, свързана с благоустрояването на улица "Алеко Константинов". Неподходящото местоположение е една от предпоставките на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, която дава възможност на кмета на общината да задължи нейния собственик да я премахне. И в касационната жалба се поддържа оплакването, че заповедта засяга права на представителна организация на хора с увреждания и не е съобразена със законодателството в тази насока. Това оплакване за незаконосъобразност е поддържано и пред първоинстанционния съд, който го е обсъдил подробно. Нито ЗУТ, нито ЗХУ предвиждат по-благоприятен режим за хората с увреждания или техните организации в хипотезите на чл. 195 от ЗУТ. При липсата на подобни разпоредби, за административния орган няма възможност да приложи различно разрешение спрямо касационния жалбоподател само на основание, че последният е представетина организация на хора в неравностойно положение.. Мотивиран така, Върховният административен съд, второ отделение,