Решение № 7219 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2021 г.

Решение № 7219 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2267/2021 г., V о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. П., чрез процесуалния му представител адв. С. Л. срещу Решение № 191/2.12.2020 г. постановено по адм. дело № 197/2020 г. на Административен съд - Габрово. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, грубо нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е допуснато съществено нарушение на процедурните правила при издаване на оспорената заповед, както и че дисциплинарното наказание не е съобразено с тежестта на нарушението. Твърди, че съдебният акт е необоснован, тъй като съжденията на съда са изградени при липса на анализ на възраженията и доказателствата по делото Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови ново, с което оспорената заповед на Министъра на вътрешните работи да се отмени. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с процесуалния си представител. Поддържа изцяло касационната жалба. Ответникът – Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Габрово е отхвърлил жалбата на Й. П. - младши инспектор – полицейски инспектор, пета степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция" при отдел "Охранителна полиция" на ОДМВР-Ловеч срещу Заповед № 8121 К-5771/15.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1 ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР-"неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държаните служители в системата на МВР"/т. т. 19. 21 и 38 във вр. с т. 11 пр. 2 б. "а"/ във вр. с чл. 203, т. 13 ЗМВР-"деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в системата на МВР, уронващи престижа на службата" във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР и чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР му е наложено едно общо наказание "уволнение" и прекратено служебното му правоотношение в МВР. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентният съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР орган, както и че отговаря на изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР –в заповедта са посочени извършителят, времето, мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението, разпоредбите които са нарушени, доказателствата въз основа на които то е установено, правното основание и вида на наказанието, което се налага. Съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основания за неговата отмяна. Заповедта е издадена при спазване на процедурата по чл. 207 ЗМВР, като правото на жалбоподателя да участва в административното производство самостоятелно или подпомаган от адвокат по смисъла на чл. 205, ал. 3 ЗМВР не е нарушено. Установил е и че не е допуснато нарушение на чл. 206 ЗМВР. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 206, ал. 1 пр. последно от ЗМВР, като по зависещи от държавния служител причини той не е могъл да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Приел и че оспорената заповед е материално законосъобразна, издадена в съответствие с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващи се в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Съдът е приел, че са установени две отделни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - нарушение на етичните правила по т. 13, б"з", т. 19, т. 20, т. 21 и т. 38 /грешно посочена т. 83 от ЕКПДССМВР, за всяко от които на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР се предвиждат дисциплинарни санкции. Приел е наличие на уронване на престижа, доколкото деянието от 6.01.2020 г. е станало известно на широк кръг лица. По изложените съображения съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. В тази насока касационната инстанция споделя на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК мотивите на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Същото е подробно мотивирано, като в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда/чл. 172 а, ал. 2 АПК. / Административен съд-Габрово е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Правилно Административен съд - Габрово е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението, че е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на закона е преди да бъде наказан служителя за конкретно нарушение, да се вземат или изслушат обясненията на служителя именно във връзка с фактите релевантни към допуснатото нарушение, за което се провежда дисциплинарно наказание, да осъществи защита чрез изразяване на становище и представяне на доказателства. В случая поканата за даване на писмени обяснения и по двете нарушения изпратена от Министъра на вътрешните работи като ДНО е връчена на Й. П. лично на 25.03.2020 г. С поканата е даден 24-часов срок за даване на писмени обяснения/възражения и изрично е указано, че ако в посочения срок не се представят писмени обяснения ще се счита че е налице хипотезата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР за неизпълнение по зависещи от адресата причини. Видно от Протокол Рег. № 295 р-4594/26.03.2020 съставен от системен администратор при ОД на МВР-Ловеч за периода от 13. 55 ч. на 25.03.2020 г. /момента на връчване на поканата/ до 14. 00 часа на 26.03.2020 г. не е установено да са постъпили писмени обяснения/възражения от инсп. Й. П.. Такива не са постъпили, видно от доказателствата по делото и до момента на издаване на процесната заповед-15.04.2020 г. Към момента на изпращане на поканата касаторът е бил запознат от ДРО с всички материали по проведеното дисциплинарно производство, включително и обобщената справка, видно от Протокол Рег. № 295 р-3471/2.03.2020 г. На 4.03.2020 г. Й. П. е дал писмени обяснения пред ДРО, които видно от оспорената заповед за дисциплинарно наказание са били обсъдени от ДНО. След този момент към дисциплинарната преписка не са били съставяни и присъединявани нови доказателства. С оглед тези събрани по делото доказателства обосновано административния съд е приел за установено, че административният орган е изпълнил задължението си да осигури на дисциплинарно наказвания възможността да се запознае със събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, със становищата на разследващия орган, както и да даде обяснения или направи възражения по тях. Заключението на административния съд, че по делото не се констатира нарушение на императивната норма на чл. 206, ал. 1 ЗМВР е законосъобразно. Противно на аргументите в жалбата случаят не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и по-конкретно т. 3 от същата, в действащата редакция, а именно за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Както правилно е посочил административният съд, със сочената разпоредба законодателя е предвидил защита на правните субекти, адресати на указанията на административния орган, в случаите когато неизпълнението на тези указания е свързано със погасяване или прекратяване на права или създаване на задължения. Безспорно даденото указание по чл. 206, ал. 1 ЗМВР не е такова. Изпълнението на последното зависи от волята на адресата му и неизпълнението не е свързано със санкциите на закона. Правилно в оспореното решение е прието, че са налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Първостепенният съд е разгледал обстойно констатираните от дисциплинарно наказващия орган нарушения, допуснати от Й. П.. Обсъдени са подробно констатираните факти и обстоятелства, изложени в процесната заповед и са изведени относимите правни норми. Правилно съдът е посочил, че поведението на касатора е квалифицирано като виновно в нарушение на т. 19, 21 и 38 във вр. с т. 11 пр. 2 б"а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348 от 25 юли 2014 г. на Министъра на вътрешните работи, които държавният служител е нарушил с поведението си, при което се счита за осъществен съставът на дисциплинарното нарушение по чл. смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С поведението си на 6.01.2020 г. П. е демонстрирал явно неуважение на религиозните нрави и обичаи, към вярващите и всички присъстващи на церемонията по вадене на кръста от водите на река Осъм, по случай християнския празник "Богоявление". Решаващият съд обосновано е приел, че наложеното наказание е съставомерно, противно на изложеното в касационната жалба. Правилно е приел, че доколкото етичните правила за поведение на служителите в МВР се уреждат в Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР то нарушаването на нормите на този кодекс представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Когато обаче с деянието, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР се уронва престижът на службата, то същото представлява тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на ЗМВР. Безспорно е, че конкретните действия на служителя, извършени на 6.01.2020 г. уронват престижа на службата, доколкото същите са станали достояние на множество лица, в и извън системата на МВР чрез средствата за масови комуникация, включително и социалните мрежи. Под "престиж на службата" се разбира авторитетът на служителите на МВР пред обществото. Не е задължително да е уронен престижът на службата в министерството, а е достатъчно да е налице реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. След като установеното дисциплинарно нарушение е тежко, санкционирането му с дисциплинарно наказание уволнение е задължително. Налице е съответствие между тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение по смисъла на чл. 206, ал. 2 ЗМВР предвид на изложените фактически обстоятелства в заповедта. Дисциплинарно наказващият орган е спазил чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства за личността на жалбоподателя като служител в системата на МВР, последиците от деянието, определени са вида и тежестта на дисциплинарното наказание в съответствие с извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което като е отхвърлил жалбата срещу нея, Административен съд - Габрово е постановил своя съдебен акт в съответствие със закона. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение