Решение № 1601 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14049/2012 г.

Решение № 1601 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14049/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на СНЦ "Национална аптечна камара", Христо Пенев Ангелов и Евелина Любомирова Велкова, чрез проц. им представител адв. Евгений Мосинов, против Решение № 10795/26.07.2012 г., постановено по адм. д. № 5194/2011 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от СНЦ "Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива", СНЦ "Национална аптечна камара" и магистър-фармацевтите Христо Пенев Ангелов, Евелина Любомирова Велкова, Олга Александрова Кондратиева, Кристина Георгиева Доскова и Кирил Йорданов Димитров против чл. 34, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 4/04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена от министъра на здравеопазването, обн. в ДВ, бр. 21 от 23.03.2009 г., изм., бр. 91 от 17.11.2009 г. Твърдени са противоречия на атакувания текст от наредбата с текстове от националното и европейското право, изрично посочени в жалбата. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на СНЦ "Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива" и е отхвърлил жалбите на останалите като неоснователни. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Настоящият съд споделя изводите на решаващия съд, че не са налице противоречия на наредбата (в атакуваната й част) с нормативен акт от по-висока степен. Правилно е прието за безспорно, че проектът и мотивите за наредбата са публикувани на сайта на МЗ, като това се доказва от приложеното в преписката извлечение от интернет страницата. Верен е и изводът, че отпускането на лекарствени продукти не е и не може да бъде стопанска дейност по смисъла на посочените конституционни норми, нито е нарушена по какъвто и да е начин свободата на стопанската инициатива. Неоснователни са касационните доводи, че първоинстанционният съд не е изложил конкретни и ясни мотиви относно твърдяното противоречие с правни норми, съдържащи се в нормативни актове на ЕС и по-конкретно - Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 06.11.2001 г. и чл. 56, 95 и 168 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Верни и обосновани са мотивите в тази връзка като се излага, че в Директивата е изтъкната огромната отговорност на лицата, оторизирани да предписват лекарствени средства, без оглед на финансови съображения. Настоящият съд споделя мотивите на атакуваното решение и в частта им, досежно това, че не е налице противоречие на наредбата и с чл. 56, 95 и 168 от Договора за функциониране на Европейския съюз като е прието, че дори и да е ограничено свободното предоставяне на услуги, то това ограничение е оправдано със запазването на общественото здраве, т. е. поставяне на обществения над търговския интерес на фармацевтите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав