Решение № 13088 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2020 г.

Решение № 13088 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Димитров, подадена против решение № 5019 от 28.04.2020 г., постановено по адм. дело № 388/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение по т. 3 от Протокол № 36 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПКВСС), проведено на 27.11.2019 г. по дисциплинарно дело № 30/2018 г. по описа на ВСС, с което е прието, че К. Димитров – прокурор при Софийска градска прокуратура, е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), за което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". Касационният жалбоподател излага твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е определил приложимите към спора правни норми, като е подменил волята на дисциплинарно наказващия орган в посока към некоментирано от последния общо нарушение на трудовата дисциплина "неявяване на работа". Твърди незаконосъобразност на наложеното му дисциплинарно наказание "забележка" поради непълнота и неяснота на дисциплинарното обвинение. Позовава се на липсата на законоустановено административно или трудовоправно задължение за магистрата да търси предварителното съгласие/позволение на административния си ръководител, за да отиде да подаде навреме годишна декларация пред ИВСС, или да го уведоми за това. Касаторът оспорва също изводите на първоинстанционния състав относно обстоятелството, че е бил запознат с ангажимента си за участие в съдебното заседание по НОХД № 1517/2018 г. по описа на СГС, НО, 23 състав, насрочено за 9. 30 часа на 27.04.2018 година. Прави оплакване и за допуснати съществени нарушения в процедурата по реализиране на дисциплинарната му отговорност пред ПКВСС, като поддържа, че е допуснато драстично закъснение при произнасянето на дисциплинарния съвет с решение по реда на чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, което закъснение се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила – в случай, че не бе допуснато и бяха спазени сроковете по чл. 319, ал. 1, чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, ПКВСС щеше да се произнесе преди влизане в сила на допълненията с ДВ, бр. 29/2019 г. от 08.04.2019 г., на чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "б" от ЗСВ, които дадоха право на ЗСВ да налага най-лекото дисциплинарно наказание "забележка". Касаторът заявява, че като пропуснал да констатира описаното съществено нарушение на административнопроизводствените правила при проверката за законосъобразност на оспореното решение за налагане на дисциплинарно наказание "забележка", първоинстанционният съд сам допуснал нарушение на процесуалноправните разпоредби. Наведен е и касационен довод за необоснованост на обжалваното съдебно решение поради неправилна оценка на доказателствата по делото, рефлектирала върху фактическите и правни изводи на съда. По изложените подробни съображения, подкрепени с допълнително представена писмена реплика на становището-отговор на ответната страна, както и в съдебно заседание, в което се явява лично, касаторът моли за отмяна на обжалваното решение на ВАС, Шесто отделение и за постановяването на друго по същество на спора, с което бъде отменено като незаконосъобразно решението по т. 3 от протокол № 36 от заседанието на ПКВСС, проведено на 27.11.2019 година. Моли да му бъдат присъдени сторените в касационното производство съдебни разноски в размер на 70. 00 (седемдесет) лева, платена държавна такса съгласно чл. 227а, ал. 1 от АПК. Ответната страна – ПКВСС, представлявана по делото от юрисконсулт М. Атанасова, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни аргументи излага в представено писмено становище. Счита решението на първата инстанция за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че оплакванията на касатора, като касаещи незаконосъобразността на акта на ПКВСС, са идентични с релевираните пред първоинстанционния съд и същите вече са били разгледани и обсъдени подробно в първоинстанционното решение. С оглед доказателствата по делото и установените от тях факти и обстоятелства, правилно и обосновано възраженията на К. Димитров са били отхвърлени като неоснователни. Моли обжалваното решение на ВАС, Шесто отделение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски по делото. Ответната страна – административен ръководител – градски прокурор на СГП, чрез процесуален представител прокурор Георгиев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание. Счита първоинстанционното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка по спора, въз основа на относимите доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, като с оглед на това са изведени законосъобразни правни изводи за неоснователност на жалбата срещу оспореното решение на ПКВСС. Сочи, че в по-голямата си част доводите, наведени в касационната жалба, вече са обсъдени в оспореното решение на ВАС, като правилно и обосновано са били отхвърлени. Счита, че първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни аргументи в подкрепа на тезата, че първоинстанционният съд правилно е преценил наличието на материалноправните предпоставки за реализиране на дисциплинарна отговорност на К. Димитров с налагане на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, определено в съответствие с правнорелевантните за случая факти. Обсъдил е релевираните от касатора възражения за неправилност на оспореното решение и е извел заключението, че същите като неоснователни и недоказани не могат да обосноват отмяна на обжалваното съдебно решение. Като взе предвид отменителни основания, посочени в касационната жалба, прецени доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, Върховният административен съд, Петчленен състав на II колегия, съобразно изискванията на чл. 218, ал 1 и ал. 2 от АПК, мотивира следните изводи от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Решение № 5019 от 28.04.2020 г. по адм. дело № 388/2020 г. по описа на ВАС, Шесто отделение е постановено при правилна преценка на събраните по делото и относими към спорния предмет доказателства, установяващи по несъмнен начин релевантните за решаването на спора обстоятелства. Същите са съобразени от съда и съотнесени към приложимите материалноправни норми, регламентиращи основанията и реда за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистратите, вследствие на което съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи относно липсата на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на атакувания акт за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на жалбоподателя и настоящ касатор – К. Димитров. За да отхвърли жалбата му срещу решение по т. 3 от Протокол № 36 от заседанието на ПКВСС, проведено на 27.11.2019 г., по образуваното срещу него дисциплинарно дело № 30/2018 г. по описа на ВСС, тричленният състав на ВАС, Шесто отделение е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – ПКВСС, предвид изричната разпоредба на чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "б" от ЗСВ (доп. – ДВ, бр. 29 от 2019 г.), която закрепва правомощието на съответната колегия на ВСС в качеството на дисциплинарно наказващ орган да налага по-леко наказание в сравнение с предложеното от дисциплинарния съвет, включително и дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – "забележка". Актът е издаден в изискуемата форма, мотивиран е съобразно правилото на чл. 320, ал. 7 от ЗСВ и е приет в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство при гласуване в съответната колегия на ВСС, като е спазен и законоустановеният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ за образуване на дисциплинарното производство, събрани са относимите към казуса писмени и гласни доказателства, достатъчни за установяване по несъмнен начин на спорните от фактическа и правна страна въпроси, свързани с извършеното от К. Димитров Димитров деяние, квалифицирано по чл. 307, ал. 3, т. 4, за което му е наложено дисциплинарно наказание "забележка" съгласно чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Съдът е приел, че е налице пълно и всестранно установяване на фактическата обстановка по случая, която е била оценена от дисциплинарно наказващия орган при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на закона. Анализът на съвкупния доказателствен материал сочи на осъществени признаци на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. трето от Кодекса на труда. Съдът е развил съображения във връзка със спецификите на правоотношението на съдиите, прокурорите и магистратите и субсидиарно приложимите спрямо него разпоредби на Кодекса на труда, предвид чл. 229 от ЗСВ. Изследван е и въпросът за съразмерността на наложеното дисциплинарно наказание спрямо тежестта на нарушението (неизпълнение на задължение на прокурор за явяване в насрочено съдебно заседание, с което е създал реална опасност за отлагане на делото), формата на вината (небрежност), обстоятелствата, при които е извършено и поведението на нарушителя. При направената съвкупна преценка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, вр. с чл. 146 от АПК, първоинстанционният съд е заключил, че данните по преписката, необорени от жалбоподателя, обосновават крайния извод за наличие на визираното в акта дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, за което законосъобразно на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, вр. с чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "б" от ЗСВ ПКВСС е наложила на К. Димитров Димитров дисциплинарното наказание "забележка". Оспореното решение на ВАС, Шесто отделение е правилно. Дисциплинарно дело № 30/2018 г. по описа на ВСС е образувано по предложение на административния ръководител – градски прокурор на СГП, направено след проведено пред самия него дисциплинарно разследване на обстоятелствата, свързани с неявяването в съдебно заседание и отсъствието от работното място на 27.04.2018 г. без уважителна причина на прокурор К. Димитров. Резултатът от образуваното производство пред административния ръководител на СГП, обективиран в справка-становище на определената за целта комисия, е за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, за което, с оглед характеристиките на конкретното нарушение, дадените от магистрата обяснения и наличието на две актуални дисциплинарни наказания спрямо него, се предлага налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, което според комисията се явява адекватно за постигане целите на закона и мотивиране на нарушителя за поведение в съответствие с изискванията спрямо служебните му функции и задължения. Административният ръководител на СГП е възприел това становище и съобразно правилото на чл. 314, ал. 2 от ЗСВ (в приложимата редакция – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) със заповед от 29.06.2018 г. е спрял образуваното пред него дисциплинарно производство срещу К. Димитров и внесъл мотивирано предложение до ПКВСС за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на магистрата по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Предложението е входирано във ВСС на 09.08.2018 г., като на заседание на ПКВСС, проведено на 26.09.2018 г., на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ (в редакцията – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) е образувано дисциплинарно дело № 30/2018 г. по описа на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на К. Димитров Димитров, избран е дисциплинарен състав и определен докладчик. В хода на дисциплинарното производство са проведени три заседания на дисциплинарния състав за събиране на относимите писмени и гласни доказателства с оглед установяване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката за наличие или липса на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на прокурор Димитров. Последното заседание на дисциплинарния съвет е проведено на 22.01.2019 г., а решението на дисциплинарния състав, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага наказание, конкретизирано по вид и размер, е издадено на 18.11.2019 година. Становището на дисциплинарния състав е внесено за разглеждане и окончателно решение от ПКВСС, която в заседание на 27.11.2019 г. приема мотивираните от фактическа и правна страна доводи на дисциплинарния състав за извършено от К. Димитров Димитров дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ – неизпълнение на други задължения, изразяващо се в това, че на 27.04.2018 г. без уважителна причина не се е явил на насрочено за 9. 30 часа съдебно заседание по НОХД № 1517/2018 г. по описа на СГС, като за времето от 9. 30 до 13. 05 часа е отсъствал от работното си място, без да е уведомил за това обстоятелство ръководството при СГП, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – "забележка". Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е определил приложимите правни норми за извършване на проверката за съответствие на административния акт с материалния закон съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. Не е налице твърдяното в касационната жалба недопустимо разширяване на кръга от служебни задължения на магистратите, изчерпателно изброени в Глава IX, Раздел V и на някои други места в ЗСВ, чрез включването в тях на общи трудови задължения по КТ. Както бе споменато по-горе, чл. 229 от ЗСВ, систематично разположен в Раздел V "Права и задължения" от Глава IX на ЗСВ, препраща за неуредените в специалния закон въпроси към КТ. Доколкото не би било възможно изчерпателното изброяване на всички възможни видове дисциплинарни нарушения, които биха могли да бъдат допуснати от визираната в Глава XVI, Раздел I от ЗСВ категория лица – съдии, прокурори, следователи, административни ръководители на съда, прокуратурата, следствието, техните заместници и членовете на Висшия съдебен съвет, законодателят е посочил по общ начин в чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, че дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗСВ е и неизпълнението на други служебни задължения. Безспорно неизпълнение на друго служебно задължение е неявяването на работното място, независимо от конкретния вид правоотношение, по силата на което се осъществява съответният вид работа. Предвид изричната препращаща норма на чл. 229 от ЗСВ, предвидените в чл. 187 от КТ нарушения на трудовата дисциплина и конкретно – това по ал. 1, т. 1, предл. трето (неявяване на работа), следва да намери приложение и към правоотношението на съдии, прокурори магистрати. В конкретния случай фактическото деяние, квалифицирано от органа като "неизпълнение на друго служебно задължение" по смисъла на чл. 307, ал. 2, т. 4 от ЗСВ, се изразява в това, че на 27.04.2018 г. прокурор К. Димитров не се е явил без уважителна причина на насроченото за 9. 30 часа съдебно заседание, като за времето от 9. 30 до 13. 05 часа на същия ден е отсъствал от работното си място, без да е уведомил за това обстоятелство административния ръководител на СГП. Така описаните в обстоятелствената част и безспорно доказани в хода на дисциплинарното производство фактически констатации кореспондират напълно със съдържанието на нормите на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ – прокурор Димитров не се е явил на работа в сградата на СГП на 27.04.2018 г. за времето от 9. 30 до 13. 05. часа, като за същия ден е било насрочено съдебно заседание с негово участие, в което той не се е явил, без да информира предварително административния си ръководител за невъзможността да участва, като с това е поставил в реална опасност провеждането на заседанието по делото. Извършеното от К. Димитров не попада в нито една от конкретните хипотези по чл. 307, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗСВ, поради което правилно е определено като състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на т. 4 от същата разпоредба. Цитираната в решението на дисциплинарния състав разпоредба на чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ (което решение е част от мотивите на крайния акт за налагане на дисциплинарно наказание, арг. в чл. 320, ал. 7 от ЗСВ) не противоречи на нормата на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, напротив – допълва я, като насочва към конкретен състав на неизпълнение на служебно задължение. Неявяването на работа на магистрата в случая е пряко свързано с неучастието му, без съобщена на ръководството уважителна причина, в насрочено за същия ден съдебно заседание, за участието си в което прокурор Димитров е бил своевременно уведомен. Правилото за задължително уведомяване на административния ръководител от прокурор, за когото е налице обективна невъзможност да се яви в насрочено съдено заседание, произтича от нормата на чл. 144, ал. 2 от ЗСВ. В разглеждания случай, прокурор Димитров не е съобразил поведението си с горното правило (с което той се счита запознат по силата на заеманата длъжност), като не е уведомил административния ръководител за обстоятелствата, препятстващи участието му в съдебното заседание по НОХД № 1517/2018 г. по описа на СГС, НО, насрочено за 27.04.2018 година. Действително, разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗСВ не е цитирана в решението на дисциплинарния съвет по дисциплинарно дело № 30/2018 г. на ВСС, както и в решението по т. 3 от Протокол № 36 от заседанието на ПКВСС на 27.11.2019 г., но сам по себе си този пропуск не съставлява порок на акта, годен да обоснове неговата материална незаконосъобразност. Основно положение в административното право е, че непрецизната правна квалификация, дадена от административния орган, не съставлява съществено нарушения на материалния закон, водещо до отмяна на издадения акт. Оспореният пред съд административен акт следва да бъде проверен за съответствие с изискванията на закона, което включва и преценката за съответно приложимите към установените факти и обстоятелства материалноправни норми. При извършването на тази преценка съдът не е обвързан от дадената в административния акт правна квалификация на фактите. В конкретния случай обаче, правните изводи, до които е достигнал първоинстанционният състав, не се различават от тези, застъпени в административния акт. Правилно дисциплинарно наказващият орган е преценил, че правните основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на К. Димитров Димитров са тези по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ. Непосочването изрично с думи и цифри в оспореното решение на ПКВСС на задължението на магистрата по смисъла на чл. 144, ал. 2 от ЗСВ не съставлява празнота на акта, обуславяща неяснота на дисциплинарното обвинение, доколкото неизпълнението на визираното в разпоредбата задължение на прокурора е подробно изяснено в материалите по дисциплинарната преписка, включително и в решението на дисциплинарния състав. Няма съмнение, че дисциплинарното разследване е установило всички релевантни за дисциплинарната отговорност на прокурор Димитров обстоятелства, като същите са включени в подробното изложение на фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание "забележка". Поради това, неоснователен е доводът на касатора за неяснота на обвинението и неправилно мотивиране на наложеното му дисциплинарно наказание. Магистратът е бил надлежно запознат с всички установени в дисциплинарното производство правнорелевантни факти, установяващи осъществения от него състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ. Като неоснователно следва да се отхвърли и възражението на касатора, че липсва законоустановено задължение за магистрата да търси предварително съгласие/разрешение от преките си ръководители за подаване на годишна декларация пред ИВСС. Това възражение почива на погрешното схващане, че дисциплинарното наказание в случая му е било наложено за поведение, изразяващо се в неуведомяването на административния ръководител, че отива в ИВСС да подаде годишна декларация. От съвкупния материал по дисциплинарната преписка е видно, че вменените като дисциплинарни нарушения действия на прокурор Димитров се състоят в неявяването му на 27.04.2018 г. на насроченото за 9. 30 часа съдебно заседание по НОХД № 1517/2018 г. на СГС, за което именно обстоятелство не е уведомил своевременно и надлежно административния си ръководител, с оглед обезпечаване участието на прокурор по делото. Ирелевантни в случая са оплакванията на касатора, свързани със задължението на магистратите да подават годишни декларации пред ИВСС, тъй като обстоятелства в тази насока и конкретно във връзка с подадената от К. Димитров декларация за 2018 г., не са посочени като фактически основания за издаване на процесния административен акт. Настоящият касационен състав не приема като основателни и доводите на касационния жалбоподател, насочени срещу извода на първоинстанционния съд за доказване на факта на запознаване на прокурор Димитров със седмичния график на съдебните заседания за периода 23-27 април 2018 година. Подробно изследвани в оспореното съдебно решение са обстоятелствата относно начина, по който магистратът е бил запознат с този график, и конкретно – с участието си в насроченото за 9. 30 часа на 27.04.2018 г. съдебно заседание по НОХД № 1517/2018 г. по описа на СГС. Приетото за установено в тази връзка от дисциплинарно наказващия орган, потвърдено и от първоинстанционния съд, намира категорична опора в приобщените по делото доказателства с административната преписка. Събраната в рамките на дисциплинарното производство релевантна информация относно съществуващата в СГП организация за предоставяне на делата на прокурорите с оглед участието им в съдебни заседания, съотнесена към конкретните факти и обстоятелства по случая, сочи на извода, че несъмнено прокурор К. Димитров е имал знанието (или най-малкото е имал възможността да узнае, при полагане на дължимата от него грижа по водене на служебните дела, спрямо която е проявил небрежност), че следва да се яви на насроченото за 9. 30 часа на 27.04.2018 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1517/2018 г. по описа на СГС, НО. Неподкрепени със съответните доказателства остават заявените от него твърдения в противоположен смисъл. На практика, касаторът не оспорва, че е извършил установените в материалите по дисциплинарната преписка действия по поставяне на резолюция от 04.04.2018 г. върху разпореждането на наказателен съдия за насрочване на НОХД за разглеждане в открито с. з. на 27.04.2018 г. и по запознаване с материалите по същото НОХД на дата 11.04.2018 година. Правилно първоинстанционният съд не е установил наличието на основания за интерпретиране на посочените факти в претендирания от жалбоподателя смисъл – а именно в посока липса на установен по несъмнен начин ангажимент за участие в съдебното заседание на 27.04.2018 г. по посоченото дело. Най-сетне, неоснователно е и касационното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение от съда с оглед преценката за издаване на оспорения акт в съответствие с административнопроизводствените правила. Следва първо да се отбележи, че правният извод на съда относно спазване на процедурните правила, относими към издаването на административния акт, е елемент от прилагането на материалния закон, което съдът извършва при проверката за законосъобразност на акта на основание чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК. Поради това, евентуален грешен извод на съда в тази насока би обусловил неправилност на решението не поради допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на водене на съдебното производство, а поради нарушения в тълкуването и прилагането на материалния закон. По същество на възражението, петчленният касационен състав на ВАС намира, че същото е неоснователно, тъй като твърдяното от касатора забавяне в издаването на крайния административен акт не съставлява особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в Раздел I на Глава XVI от ЗСВ. Това е така предвид инструктивния характер на сроковете по чл. 319, ал. 1, чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ и липсата на прекомерно забавяне на дисциплинарното производство, което да компрометира принципите на бързина и ефективност при реализиране на дисциплинарната отговорност. Следва да се има предвид, че макар и последното заседание на дисциплинарния състав по образуваното срещу К. Димитров Димитров дисциплинарно дело № 30/2018 г. по описа на ВСС да се е провело на 22.01.2019 г., 14-дневният (инструктивен) срок по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ за приемане на решение от дисциплинарния състав не е започнал да тече, считано от тази дата. На страните по дисциплинарното дело е дадена възможност да изготвят и представят писмени бележки в 7-дневен срок от съобщението за това, на което прокурор Димитров е отговорил с молба за удължаване на срока за представяне на писмени бележки. Молбата му е удовлетворена, като срокът е удължен до 11.03.2018 г., на която дата привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е депозирало писмено становище. Следователно, неточно е да се твърди, че задължението на дисциплинарния състав да изготви решението си по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ в конкретния случай е възникнало на датата на последното заседание - 22.01.2019 година. Наред с горното, не е налице и твърдяното от касатора нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до друго материалноправно разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Касаторът поддържа оплакването, че предвид произнасянето на дисциплинарния състав извън срока по чл. 319, ал. 1 от АПК, неговият случай е попаднал в приложното поле на чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "б" от ЗСВ (доп. – ДВ, бр. 29 от 08.04.2019 г.), която норма дава занапред правото на ВСС да налага най-лекото дисциплинарно наказание "забележка". Очевидно недоволен от това обстоятелство, прокурор Димитров счита, че налагането на дисциплинарното му наказание "забележка" от страна на ПКВСС по силата на новоприетия чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "б" от ЗСВ съставлява нарушение, тъй като не ПКВСС би била компетентният да наложи това наказание орган, респ. ПКВСС би се произнесла с различен от приетия акт, в случай че дисциплинарното производство бе приключило преди 08.04.2018 година. Подобен довод за неправилно приложение на материалния закон е несъстоятелен. В случая, дисциплинарно наказващият орган е действал в съответствие с влязлата в сила преди приключване на дисциплинарното производство материалноправна норма, възлагаща му компетентността да налага и най-лекото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗСВ. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаване на акта. Съответни на приетите с ДВ, бр. 29 от 08.04.2019 г. изменения на закона са и действията на дисциплинарния състав, който съобразно отмененото правило на чл. 314, ал. 6 от ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) не е върнал преписката на административния ръководител на СГП, с оглед преценката за липса на основания за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание от това по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". Настъпилите в хода на воденото срещу прокурор К. Димитров дисциплинарно производство изменения в приложимата нормативна уредба, касаещи определяне на компетентния да наложи съответното дисциплинарно наказание орган, не засягат по какъвто и да е начин правото му на защита в това производство (което е било надлежно гарантирано), нито имат каквото и да е отношение към извършване на преценката на компетентния административен орган за това, доказани ли са или не в конкретния случай материалноправните предпоставки, довели до ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата на основание чл. 307, ал. 3, т. 4, вр. с чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Предвид всичко гореизложеното, не са налице твърдените от касатора пороци на оспорения съдебен акт, постановен от тричленен състав на ВАС, Шесто отделение. Изводите на съда почиват на правилен анализ на събраните по делото доказателства, които установяват по несъмнен начин осъществяване на визираното в атакувания административен акт неправомерно поведение, за което законосъобразно, в това число и съобразявайки критериите по чл. 309, ал. 1 от ЗСВ, ПКВСС е наложила на К. Димитров Димитров дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Като е отхвърлил оспорването срещу процесното решение на ПКВСС, първоинстанционният състав е постановил правилен съдебен акт, за който не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответните страни не претендират присъждане на разноски пред касационната инстанция, поради което такива не се дължат в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на II колегия