Решение № 5191 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15869/2008 г.

Решение № 5191 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15869/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на "ЕЛПЕЩИ" ЕООД - със седалище в гр. Балчик против решение № 1086/21.08.2008 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V състав, постановено по адм. д. № 600 по описа за 2008 г. на този съд и по касационна жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, предявена чрез гл. юрисконсулт И. Недялкова против решение № 1434/29.10.2008 г. на Административен съд - Варна, постановено по същото дело. "ЕЛПЕЩИ" ЕООД обжалва решение № 1086/21.08.2008 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 08 - 00 - 0547/17.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо, второ и трето от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По фактура № 0000000167/20.02.2004 г. е направено плащане на данъчната основа и на дължимия ДДС, като във връзка със спора дали има данъчно събитие, трябвало да бъдат съобразени данните от влезлия в сила РА № 08 - 001300/02.03.2007 година. С РА са определени на дружеството задължения по ЗДДС (отм.) за периода от 01 до 29.02.2004 г., без да бъдат извършени корекции в графа "Данъчна основа на облагаемите доставки с изключение на износа". Декларираните от "ЕЛПЕЩИ" ЕООД със СД вх. № 08.01 - 0476/11.03.04 г. фактури са с начислен ДДС в размер на 10 068 лв., в която сума влиза данъка по фактура № 0000000167/20.02.04 година. С издаването на посочената фактура било настъпило данъчно събитие, въз основа на който документ администрацията събрала дължимия ДДС. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане или решаване спора по същество чрез отмяна на РА в оспорената част. Към касационната жалба са приложени преписи от СД по ЗДДС, протокол за приемане на магнитен носител и дневник за продажбите за м. 02.2004 година. Срещу касационната жалба не е подаден писмен отговор. Директорът на Д "ОУИ" - Варна обжалва решение № 1434/29.10.08 г. на Административен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1086/21.07.08 г. по адм. д. № 600/08 г. в частта за разноските. Според гл. юрисконсулт Недялкова в случая е неприложима разпоредбата на чл. 27 от ГПК, тъй като приложение намира специалната разпоредба на чл. 159, ал. 2 от ДОПК. Касаторът моли да се отмени решението на административния съд и да бъде постановено друго решение, с което да се постанови изплащане на юрисконсултското възнаграждение в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I А отделение в настоящият състав, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решенията на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което те са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на "ЕЛПЕЩИ" ЕООД е неоснователна, а жалбата на Д "ОУИ" - гр. Варна е основателна. За да постанови решенията административният съд е установил следното: Между "ЕЛПЕЩИ" ЕООД (продавач) и "Инвесстрой" ЕООД (купувач) е сключен договор за доставка № 1/4.02.04 г., с който е договорена продажбата и доставката на 7 850 к г. неръждаема ламарина с дебелина 5 мм., като е уговорено предаване на стоката в срок от 20 дни от сключване на договора. "ЕЛПЕЩИ" ЕООД е издало на "Инвесстрой" ЕООД фактура № 0000000167/20.02.04 г. с предмет "неръждаема ламарина" и ДДС в размер на 10 048 лева. На 28.05.07 г. страните са сключили анекс за прекратяване действието на договора, издаване от продавача на ДКИ и връщане в 45 дневен срок на стойността на стоката. "ЕЛПЕЩИ" ЕООД е издало кредитно известие № 10/28.05.07 г. към фактура № 0000000167/20.02.04 година. В кредитното известие като основание за неговото издаване е посочено "поради неосъществена доставка". От ревизираното лице са изискани писмени обяснения, извършено е посещение на обекта при което не е открита неръждаема ламарина. На 05.11.2007 г. представляващият ревизираното дружество е депозирал нови обяснения. На "ЕЛПЕЩИ" ЕООД е била извършена ревизия по ЗДДС за данъчен период 2004 г., приключила с издаването на РА № 08 - 001300/2.03.07 г., като на дружеството е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 34/18.02.04 г. с предмет "неръждаема ламарина", издадена от "Булинвест" ЕООД. На "Инвесстрой" ЕООД е съставен ДРА № 1189/12.05.05 г., с който е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 0000000167/20.02.04 г., издадена от "ЕЛПЕЩИ" ЕООД и с предмет "неръждаема ламарина". Правото на данъчен кредит е отказано поради липса на доставка. При така възприетата фактическа обстановка административният съд е направил извод, че не са налице предпоставките на чл. 115 от ЗДДС за издаване на кредитно известие, тъй като нито данъчната основа е променена, нито пък е развалена доставката. С решение № 1434/29.10.08 г. на Варненския административен съд е оставено без уважение искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските тъй като имуществените последици от разноските са за НАП съгласно нормата на чл. 27 от ГПК. По жалбата на "ЕЛПЕЩИ" ЕООД: Процесното кредитно известие е издадено при действието на чл. 115 от ЗДДС, предвиждащ следното: При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Доколкото в кредитно известие № 10/28.05.07 г. е посочено, че основанието за неговото издаване е "неосъществяването на доставка", то изводът на първоинстанционния съд, че няма какво да се разваля, е обоснован. Твърденията на касатора, че в следствие заплащане на данъчната основа и на дължимия ДДС е настъпило данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е недоказано. Това е така, защото престирането на данъчната основа не е уговорено, като авансово плащане, а пък превеждането на дължимия ДДС по банков път само по себе си не доказва извършването на доставката. Плащането на данъчната основа принципно представлява изпълнение на насрещна престация за предадена ламарина, за което приемо - предаване не са събрани доказателства. Изводи за наличието на предпоставки по чл. 115 от ЗДДС не могат да бъдат направени и въз основа на съставените ревизионни актове. Такива доказателства не са също така приложените към касационната жалба копия от СД, дневник за продажби и протокол за приемане на магнитен носител. Правилно е прието в първоинстанционното решение, че представителят на дружеството е дал противоречиви обяснения относно покупко - продажбата и основанията за прекратяване на договора, включително че "ЕЛПЕЩИ" ЕООД не притежава транспортни документи, и че изобщо не е осъществявана доставка на ламарина. Настоящият касационен състав споделя мотивите от решението на административния съд във връзка с липсата на основания за разваляне на договора съгласно разпоредбите на ЗЗД. Доводът за липса на съответна търговска кореспонденция се потвърждава от факта, че при посещение на обекта, не е открита стока от процесния вид. В касационната жалба не са конкретизирани нарушенията на съдопроизводствените правила, но очевидно касаторът е имал предвид необсъждане на всички събрани доказателства и доводи на страните. В случая обаче, такова нарушение не е допуснато. Видно е, че в мотивите на първоинстанционното решение са обсъдени надлежно релевантните обстоятелства, доводите на дружеството и на представителя на Д "ОУИ". Обжалваното решение е обосновано, тъй като изводите на административния съд съответстват на установените по делото факти. По жалбата на Д "ОУИ" - гр. Варна: С решение № 1086/21.08.08 г. Варненският административен съд е осъдил "ЕЛПЕЩИ" ЕООД да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 540, 96 лева. Молбата на представителя на Д "ОУИ" - гр. Варна за постановяване на друго решение, с което да бъдат присъдени разноските в полза на директора на Д "ОУИ" неправилно е оставена без уважение. Съдът не е преценил законосъобразно обстоятелството, че страна по делото е директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна, а не НАП - гр. София. По силата на чл. 159, ал. 2 от ДОПК в производството се призовават решаващия орган и жалбоподателя, от което следва изводът, че разноските трябва да бъдат присъдени в полза на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основания чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение