Решение № 4709 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2014 г.
ВАСVII отделение27.04.2015 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2890 от 30.04.2014 г. постановено по адм. дело № 11479 по описа за 2013 г. на Административен съд – София град в частта, с която Патентно ведомство е осъдено да заплати на [фирма], разноски по делото в размер над 2 050, 00 лв. (две хиляди и петдесет лева). ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА Патентно ведомство да заплати на [фирма], разноски за касационната инстанция в размер на 800, 00 лв. (осемстотин лева). Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4709 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Република България, срещу решение № 2890 от 30.04.2014 г. постановено по административно дело № 11479 по описа за 2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В жалбата си касаторът навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда за липса на сходство между марка вх. № 116395 Visislim и по-ранната марка на Общността № 8428385 i Slim. Сочи, че този извод противоречи на констатацията за наличие на еднаква стилистика при представяне на образните елементи в марките и на общ словен елемент “slim”. Счита, че съдът неправилно е приложил критериите за определяне на доминиращи и отличителни елементи. Единствен образен елемент в марка вх. № 116395 Visislim е началната буква V, представена като стилизирано изображение на човешка фигура. С оглед местоположението си в началото на думата и пропорциите си по отношение на останалите букви има съществено значение при формиране на общото впечатление на знака. Твърди, че доколкото в по-ранната марка на Общността № 8428385 i Slim фигуративният елемент на човешка фигура е представен в същата стилистика и има съществено значение при определяне на визуалното й въздействие, то между марките е налице визуално сходство. Отбелязва обстоятелството, че общият визуален елемент доминира в марката на Общността № 8428385 i Slim и определя възможността потребителите да свържат заявената марка с нея на базата на сходните им фигуративни елементи. На следващо място счита, че при анализа за сходство между знаците съдът неправилно е игнорирал значението на частицата „Slim” с аргумента, че е слабо отличителна. Счита за неправилен извода на съда, че по–ранната марка на Общността носи по-широко смислово послание от заявената, поради което смисловото сходство между тях е по-слабо. Сочи още, че при преценка на фонетичното сходство съдът е абсолютизирал различното начало на думите и е пренебрегнал общият елемент „slim”. Изразява несъгласие с извода за липса на сходство между стоките на сравняваните марки, тъй като съпоставката им показва, че по-ранната марка на Общността е регистрирана за стоки, които са идентични на стоките от клас 5 на заявената и с висока степен на сходство с други от същия клас, тъй като предназначението им е едно и също – за отслабване. Твърди, че аргументът на съда, че заявената марка вх. № 116395 Visislim е сходна с други марки на заявителя, с които потребителите биха направили аналогия, противоречи на основни принципи в марковото право. Излага, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО и относно крайния извод за липса на вероятност от объркване. Съгласно съдебната практика вероятността за объркване може да е непряка – когато поради сходство на знаците и стоките/услугите потребителите могат да направят връзка между знаците и да приемат, че означените с тях стоки/услуги произхождат от едно и също или свързани лица. На последно място прави оплакване, че съдът не е направил самостоятелен анализ на фактите и не е формирал самостоятелно правните си изводи, а е преповторил изцяло позицията на вещото лице в изготвеното по делото експертно заключение на назначената съдебно – маркова експертиза, която се занимава не с фактически установявания по случая, а с правни изводи, в нарушение на процесуалните правила. Изразява несъгласие с приетото от съда, че доказателствената тежест на страните предполага заинтересованата страна да поиска тройна експертиза по делото с оглед преодоляване на неблагоприятните за нея изводи в първоначалната, като счита, че извършването на дадено процесуално действие от някоя от страните не може да бъде условие за изхода на делото. На последно място счита, че съдът неправилно е отхвърлил възражението на процесуалния представител на председателя на Патентното ведомство за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, тъй като случаят не се характеризира с особена фактическа или правна сложност. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено решение № 423 от 22.08.2013 г. на председателя на Патентното ведомство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от [фирма] адвокатско възнаграждение. Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено. Счита, че доминиращи в комбинираните процесни марки са техните словни части, които са отличителни помежду си. Сочи, че определящ фактор при преценката е първата част на думите, която първа привлича вниманието на потребителя, докато втората част „слим“ е описателна част за стоките за отслабване, за които са посочени марките и като такава е слабо отличителна и не носи тежестта при преценката за сходство. Като аргументи за липса на сходство между марките посочва, че: марката на заявителя се състои от една дума, а по-ранната – от две, разделени от образен елемент; при вербално посочване на марките липсата на вероятност от объркване също е подчертана; думата на марката на заявителя е фантазийна, докато словосъчетанието от марката на ответника Biover N.V. Б. има ясен смисъл – аз отслабвам; образните части на марките, асоцииращи с човешко тяло, са описателни, силно разпространени и нямат превес при анализа на марките; стилизираната латинска буква V от марката на заявителя няма да бъде еднозначно приемана от потребителя като част от тялото, тъй като елементът веднъж е интегриран в думата „Висислим“ като украсена първа буква, а освен това може да се оприличи и на стилизирано цвете; марката на Biover N.V. Б. притежава фигуративни елементи, напълно отсъстващи при марката на заявителя – изображение на човешко тяло в цял ръст, хоризонтален правоъгълен елемент, разделен на вертикални ивици. Сочи, че при избора на стоки, оказващи влияние върху човешкото тяло, потребителят подхожда с повишено внимание при формиране на избор, което допринася за намаляване вероятността от объркване между двете марки. На последно място отбелязва, че заявителят притежава марка Vitaslim с рег. № 56485, заявена на 26.06.2006 г., принадлежаща към фамилия марки Vitaslim, която марка е добре известна на българския потребител и е наложена на българския пазар вследствие на дългогодишно използване и рекламиране. Сочи, че тази марка е сходна във висока степен на Visislim, като поради горните две обстоятелства потребителят би свързал Visislim с Vitaslim като продължение на продуктовата линия на [фирма], а не с марката на Biover N.V. Б.. Сочи, че марката i Slim не е използвана на българския пазар и не е позната на българския потребител. Счита, че допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-маркова експертиза е пълна подробна, аналитична и истинна, изготвена е в съгласие с доктриналните маркови правила, залегнали в Методическите указания на Патентното ведомство на Република България и Ръководството за сравнение на марки OHIM. Съдът правилно е приел, че с оглед доказателствената тежест е следвало да бъде поискана нова, повторна или допълнителна експертиза по делото и доколкото това не е сторено, твърденията на Патентното ведомство и Biover N.V. Б. остават недоказани в процеса. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Biover N.V. Б., не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил решение № 423 от 22.08.2013 г. издадено „за“ председателя на Патентното ведомство, с което е потвърдено решение от 05.03.2013 г. на състав на отдела по опозиция за частичен отказ за регистрация на марка по заявка с вх. № 116395 от 06.10.2010 г. Visislim, върнал е преписката на Патентно ведомство за приключване на процедурата по регистрация и е осъдил Патентно ведомство да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер на 2 550, 00 лв., от които 2 000, 00 лв. – адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си, съдът е изложил, че на 06.10.2010 г. е подадена заявка за регистрация вх. № 116395 за комбинирана марка Visislim от [фирма] за стоки и услуги от клас 03, 05, 30, 32 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). След проведена формална експертиза заявителят е уведомен с писмо от 06.07.2011 г., че заявката отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11 от ЗМГО и ще бъде публикувана в Официален бюлетин бр. 8 от 31.08.2011 г. на Патентно ведомство. На 30.09.2011 г. е подадена опозиция от Biover N.V. Б., като притежател на регистрирана на 28.01.2010 г. фигуративна СTM марка i Slim срещу заявката на марка Visislim относно регистрация за стоките в класове 03 и 05. На заявителя на марката е изпратено уведомление с копие от опозицията и е даден тримесечен срок за възражения и представяне на доказателства. В определения срок е представен отговор по опозицията, срещу който респективно е представен нов отговор от заинтересованата страна. С решение от 05.03.2013 г. на състав на отдела по опозиция на Патентно ведомство е постановен частичен отказ за регистрация на комбинирана марка Visislim по отношение на стоки от клас 03 и стоки от клас 05 на МКСУ. Срещу решението е подадена жалба от заявителя. Изготвено е становище от състав на отдел „Спорове“ с мнение да се потвърди обжалваното решение. С оспореното решение № 423 от 22.08.2013 г., издадено от заместник-председателя на Патентно ведомство, действащ съгласно заповед за заместване № 732 от 19.08.2013 г. на председателя, е потвърдено обжалваното решение от 05.03.2013 г. за частичен отказ за регистрация на процесната марка. В мотивите е прието, че е налице сходство между стоките от клас 03 и 05 на заявената марка и стоките от клас 05 на по-ранната. Разгледано е сходството между знаците от гледна точка на вероятността за объркване на потребителите и е прието, че е налице визуално сходство между знаците, дължащо се на сходните образни елементи и съвпадението на буквите slim, аналогичния начин на графичното оформление на образните елементи. Прието е, че е налице фонетично сходство в ниска степен, като е счетено, че съчетанието slim е ясно разпознаваемо. В смислово отношение също е установено сходство, определено от общата концепция на знаците, почиваща на идеята за придобиване на слаба фигура. В мотивите крайните потребители на стоките от класове 03 и 05 са счетени за такива със сравнително по-висока степен на внимание и информираност в пазарното им поведение, доколкото стоките са свързани с външния вид и здравето. Направен е извод, че потребителите могат да приемат, че означените с марките стоки произхождат от едно и също или свързани лица. След обсъждане на събраните по делото доказателства, приетата съдебно-маркова експертиза и приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган (чл. 46, ал. 6 от ЗМГО), при спазване на установената форма (чл. 59, ал. 2 от АПК) и административнопроизводствените правила (чл. 42, ал. 2, чл. 46, ал. 1 - ал. 3 от ЗМГО), но е постановено в нарушение на материалния закон. Приел е, че съгласно Методическите указания на Българското Патентно ведомство относно приложението на чл. 12 от ЗМГО, оценката на степента на сходство на марките не трябва да се базира на отделни техни елементи, а следва да се основава на тяхната цялост, вземайки предвид „отличителните” и „доминиращи” елементи в състава им. Приел е, че отличителен и едновременно доминиращ елемент в марката Visislim е словният, поради неговата големина и начин на представяне, а отличителни елементи в противопоставената марка са както словният, така и фигуративният, но доминиращ елемент в нея е стилизираното изображение на човешка фигура. Акцентирал е върху разликата в началото на словните елементи на сравняваните марки, която намалява вероятността за объркване на потребителите. Отбелязал е, че фигуративният елемент в заявената марка се съдържа в словния, докато при противопоставената марка фигуративният елемент не е част от словния и доминира над него, като е приел, че няма сходство в доминиращите елементи, което да води до възможност от объркване. Посочил е, че при словните елементи, първата част на думата е тази, която преимуществено привлича вниманието на потребителя и различното начало на думите има влияние върху цялостното впечатление, създавано от марките и намалява сходството между тях и обратното, еднаквото начало на марките увеличава сходството им. По отношение на визуалното различие между сравняваните марки е изложил, че същото следва основно от различните доминиращи елементи между тях, като доминиращ елемент в заявената марка е думата Visislim, докато доминиращ елемент при противопоставената марка е стилизираната човешка фигура, което заедно с различното графично представяне на двете марки, това неминуемо води до различно визуално възприятие. Обосновал е извод за слаба степен на смислово сходство между марките като е анализирал посланията им и е приел, че марка Visislim носи послание най-вече за отслабване въз основа на доминиращия словен елемент, а при противопоставената марка общото послание идва от фигуративния елемент – стройната човешка фигура и е по-широко. Приел, че общото впечатление, което създават двете марки, е в достатъчна степен различно за потребителите, а освен това е налице и разлика между стоките от класове 03 и 05, с оглед тяхното различно приложение и предназначение. Приел е, че липсва вероятност за объркване на потребителите, изразяваща се в създаването на погрешна представа за производителя и/или търговеца на стоките въз основа на всички фактори по конкретния случай - липсата на сходство, липсата на известност на по-ранната марка на българския пазар, релевантния кръг потребители, начина на пазарна реализация, както и естеството на стоките/услугите, за които се отнасят марките, доколкото става дума за продукти, с които потребителите се снабдяват с повишено внимание, тъй като от тях зависи добрият им външен вид и здравето им. Приел е, че липсва съществена степен на отличителност или известност на по-ранната марка, като в същото време е налице е висока степен на сходство между процесната марка и по-ранната марка на жалбоподателя [фирма], с която именно потребителят би направил аналогия. По изложените съображения е приел за оборена правилността на изводите на Патентното ведомство в оспореното решение относно сходство на процесната марка и на по-ранната марка, регистрирана от заинтересованата страна и съответно относно липса на вероятност за объркване на потребителите, поради свързване с по-ранната марка. Посочил е, че съдебно-марковата експертиза е утвърдено доказателствено средство, като в случая е налице прието и кредитирано от съда експертно заключение, поради което твърденията на заинтересованата страна Biover N.V. Б. остават недоказани в процеса. При така извършената проверка на законосъобразността на акта по реда на чл. 168 от АПК съдът е приел, че при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон, поради което е отменил оспореното решение, като е върнал преписката на ответника за постановяване на ново решение, при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. При произнасянето си досежно размера на дължимите на жалбоподателя разноски е приел за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 2 000, 00 лв. Настоящият състав на ВАС, седмо отделение, намира, че правилно с обжалваното решение на АССГ е отменено решение № 423 от 22.08.2013 г. издадено „за“ председателя на Патентното ведомство и преписката е върната на административния орган за приключване на процедурата по регистрация. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО при подадена опозиция съгласно чл. 38б от с.з., не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. По делото не се спори, марката на Общността № 8428385 i Slim, с притежател Biover N.V. Б. е по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗМГО, тъй като е с приоритет от 28.01.2010 г., регистрирана за следните стоки от клас 05 от МКСУ - диетични и хранителни добавки; съединения и екстракти от растения за употреба като диетични добавки; диетични продукти за отслабване; билкови препарати за отслабване; инхибитор на апетита за медицински цели. Спорният по делото въпрос, относно идентичността или сходството с по-ранната марка, съответно - вероятността от объркване на потребителите, трябва да бъде разрешен посредством всеобхватна оценка, основана на цялостното впечатление, създавано от марките, вземайки под внимание, по-специално, техните отличителни и доминиращи елементи (решение на С. по дело С-251/95, парагр. 23). Съгласно Методическите указания на Българското Патентно ведомство относно приложението на чл. 12 от ЗМГО анализът за сходство на марките включва преценка на следните фактори: фонетично сходство, визуално сходство и смислово сходство, а оценката на степента на сходство на марките не трябва да се базира на отделни техни елементи, а следва да се основава на тяхната цялост, вземайки предвид „отличителните” и „доминиращи” елементи в състава им. Под „отличителен” елемент се разбира този елемент в състава на марките, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната функция на марката – да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. „Доминиращ” елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите. В настоящия случай заявената марка Visislim съдържа словен и фигуративен елемент, като съобразно конкретното стилистично решение фигуративният елемент (стилизирана горна част на човешко тяло) е инкорпориран в словния, доколкото представлява първата негова буква – V. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в оспореното решение, че отличителен и едновременно доминиращ елемент в марката Visislim е именно словният, предвид неговата големина и начин на представяне. При възприемането на марката, информираният потребител ще игнорира точката върху първия елемент V и ще го възприеме именно като буква, макар и украсена, а не като изображение с оглед естествената склонност на човешкия мозък да търси свързване на графичните елементи в дума. По-ранната марка на общността i Slim има два фигуративни (стилизирана човешка фигура в цял ръст и тъмен правоъгълник с вертикални линии) и един словен елемент (i Slim). Стилизираната човешка фигура е изобразена в средата на знака, оптично разделяйки словният елемент на две части, значително надвишава по размер буквите и е представена в най-тъмен цвят, открояващ се значително както от фона, така и от буквите на знака. Поради това съдът приема, че този елемент е доминиращ, а и отличителен, тъй като не препраща към вида, качеството или други характеристите на стоките. На следващо място следва да се отбележи още една съществена разлика в графичното представяне на знаците, а именно това, че по-ранната марка i Slim е доминирана от цветова аранжировка тъмносив фон с вертикални линии в различни нюанси, върху който фон са разположени словният елемент (латински букви в бял цвят) и фигуративният елемент (стилизирана човешка фигура в черен цвят с бял кант). Тези елементи създават съвсем различно визуално възприятие от това, което създава заявената марка Visislim – словният елемент на последната се състои от черни букви, използван е различен шрифт от този в по-ранната марка, липсва фон, стилизираната буква – V е в същия цвят като буквите и в размери, които я правят недоминиращ елемент и не насочват вниманието на потребителя предимно към нея. В случая словните части на марките съвпадат по думата „slim”. Тази дума е с английски произход и със значение на прилагателно име „слаб, строен, тънък“, и глагол „отслабвам“. Думата "slim" е израз, който може да бъде използван и бива използван, както е установило вещото лице в изготвената СМЕ, по отношение на множество продукти от клас 03 и клас 05 на МУКС, които имат най-общо предназначение за отслабване и подобряване на човешката фигура. Предвид това правилни са изводите на съда, че общият словен елемент в двете марки е описателен и именно поради своята описателност, а оттам и ниска степен на отличителност, този словен елемент не може да се счита като решаващ фактор при определяне сходството на знаците. Относно фонетичното сходство на знаците, следва да се има предвид, че при словните елементи от знака, първата част на думата е тази, която преимуществено привлича вниманието на потребителя, а различното начало на думите има влияние върху цялостното впечатление, което марката създава. Безспорно е различното начало на словните елементи на марките в процесния случай - заявената марка съдържа съчетанието „виси“, а по-ранната – „ай“. Съгласно методическите указания, когато значителна част от потребителите, благодарение на своята езикова квалификация могат да произнесат чуждата дума по коректен начин, но друга значителна част потребители, поради липсата на такава биха я произнесли съгласно правилата на българския език, и двата начина на произнасяне на думата трябва да бъдат взети предвид при оценката на фонетичното сходство между марките. Така или иначе, съществената разлика в първите части на словните елементи е налице при всякакви вариации на произношението на двете марки на различни езици. Освен това, в случаите, когато общият за марките елемент е с ниска степен на отличителна способност, или е явно описателен, смисловото сходство между марките няма достатъчна тежест, за да доведе до вероятност за объркване. Не на последно място следва да се отбележи, че фигуративните елементи в двете марки, макар и да носят сходни послания, също се ползват с ниска степен на отличителност, доколкото са често срещани при марки, заявени или регистрирани за стоки от клас 03 и 05 от МКСУ. Това обстоятелство също обосновава извод за липса на сходство в степен да доведе до вероятност на объркване на потребителите. След задълбочен анализ на представените доказателства и правилно установяване на фактите първоинстанционният съд е достигнал до правилният извод, че общото впечатление, което създават двете марки, е в достатъчна степен различно, с оглед на което не съществува вероятност за объркване на потребителите. Съгласно т. 3.1 от Методическите указания на Патентното ведомство вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка, е създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т.е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица (в същия смисъл и решение на С. по дело С39/97, параграф 29). Според практиката на С. колкото по-висока е степента на отличителност на поранната марка, толкова по-голяма ще бъде вероятността за объркване (решение на С. по дело С251/95, параграф 24). В случая не е установена съществена степен на отличителност или известност на по-ранната марка i Slim, с оглед липсата на ангажирани по делото доказателства в тази насока. Същевременно от страна на [фирма] са представени достатъчно доказателства в подкрепа на тезата, че потребителят би направил аналогия между процесната марка и по-ранната марка на ответника [фирма]. Действително спорът в процесния случай се отнася до установяване наличието или липсата на сходство между заявената марка Visislim и по-ранната марка на Общността i Slim. Наличието на доказателства в подкрепа на тезата, че съществува вероятност процесната марка да се свържа с предходна марка на ответника обаче е аргумент в подкрепа на извода за липса на вероятност от объркване на потребителя между заявената и по-ранната марка. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за липса на самостоятелен анализ на фактите от страна на съда и за преповтаряне на експертното заключение на вещото лице по назначената СМЕ. Първоинстанционният съд е изследвал фактическата обстановка достатъчно задълбочено и подробно. Освен това е извършил и критична и прецизна преценка на констатациите на вещото лице. Видно от подробните мотиви на съдебния акт съдът ясно и обосновано е посочил защо приема, респективно защо не приема дадени констатации и изводи, съдържащи се в експертното заключение. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че заявената марка вх. № 116395 Visislim не е сходна с по-ранната марка на Общността № 8428385 i Slim до такава степен, че да доведе до объркване на потребителите. В заключение настоящата инстанция приема, че по отношение процесната марка не е налице основание за отказ от регистрация по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, предвид което решение № 423 от 22.08.2013 г. на председателя на Патентното ведомство е издадено в нарушение на материалния закон. Като е отменил въпросното решение, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение, при спазване на процесуалните правила. По отношение размера на присъдените с решението разноски, настоящият състав намира, че АССГ неправилно не е уважил своевременно направеното от процесуалния представител на административния орган възражение за прекомерност на претендираното от [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 2 000, 00 лв. Настоящият съдебен състав, като съобрази извършените от АССГ процесуални действия по делото (проведени са две съдебни заседания и е прието заключение по СТЕ), както и действителната му фактическа и правна сложност, приема, че присъденото на [фирма] адвокатско възнаграждение е прекомерно, като на дружеството е следвало да се присъди сумата от 1 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното решението следва да се отмени в частта, в която Патентно ведомство е осъдено да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер над 2 050, 00 лв. С оглед крайния изход на делото, съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на [фирма] искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500, 00 лв., което, видно от приетите по делото доказателства е доказано по размер. В съдебно заседание от процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и за настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай съдът намира, че спорът, с който е сезиран е с фактическата и правна сложност. Независимо от това, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като страната е представлявана от адвокат и пред първата инстанция и проведената пред тази инстанция защита е аналогична на защитата пред касационната инстанция. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, Патентно ведомство следва да бъде осъдено да заплати на [фирма] сума в размер на 800, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тя съответства на положените усилия от процесуалния представител на дружеството при упражняване на процесуалните му права, свързани с осъщественото от него процесуално представителство в проведеното съдебно заседание и изготвянето на писмена защита по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,