Решение № 181 от 18.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3372/2024 г.

Производството е по реда на чл.247 от ГПК и е образувано по молба на ответнците по касация, чрез процесуалния си представител адв.С. В., за допускане на поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на касационното решение, който не е съобразен с мотивите в съдебния акт. Излагат се доводи, че касационната инстанция е приела, че претенцията на молителите по сметки е частично основателна и следва да се уважи за подобренията, които те са извършили в периода 2014г. – 2015г. Съдът е приел още, че ищците имат право да претендират увеличената стойност на имота, тъй като имат качеството на добросъвестни подобрители, а възражението на насрещната страна за погасяване на тяхното вземане по давност е прието за неоснователно.С оглед на горното ВКС е следвало да потвърди решението на въззивния съд в частта, в която са присъдени извършените подобрения за периода 2014г.-2015г., а не да го отмени и върне делото за ново разглеждане. Ответниците по искането са депозирали отговор, в който се изразява становище за неговата неоснователност. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането за допускане на поправка на явна фактическа грешка е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като не е налице твърдяното разминаване между формираната истинска воля на съда и това, което е било отразено в диспозитива на постановеното решение. Производството пред касационната инстанция е останало висящо само относно претенцията по сметки на К. С. Н. и М. Н. Н. срещу Л. И. и Н. Б., а относно извършване на делбата е влязло в законна сила.В мотивите на решението касационната инстанция е приела, че ищците са извършили две групи подобрения, в различен период от време: 2001г. – 2003г. и 2008г., когато процесния имот е бил завършен на фаза „груб строеж“; довършителни работи в апартамента, направени в периода 2014г. – 2015г. Прието е още, че претенцията за първата група подобрения е неоснователна, тъй като ответниците не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по нея, а за втората, е основателна, но по делото не са събрани доказателства за нейния размер.Касационната инстанция е дала задължителни указания за начинът, по който следва да се извършви ликвидацията на отношенията между съсобствениците във връзка с процесните подобрения/ищците имат качеството на добросъвестни подобрители и могат да претендират увеличената стойност на имота/, както и такива, че направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Делото не е могло да се реши от касационната инстанция, тъй като са липсвали данни за цената на имота без подобренията, които са били извършени в периода от 2014г. – 2015г.Именно това е наложило отмяна на въззивното решение и връщането му на въззивния съд за допускане на допълнителна СТЕ, която да даде заключение за стойността на имота без подобренията, както и увеличената му стойност след тяхното извършване, която да се определи към датата на изготвяне на експертното заключение/чл.72, ал.1, изр.2 от ЗС/.Разпоредбата на чл.293, ал.3 от ГПК предвижда, че ВКС връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, какъвто е и настоящия случай. С оглед изложеното следва да се приеме, че искането за поправка на явна фактическа грешка в касационното решение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид горното, Върховният касационен съд