Решение № 3912 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2020 г.

Решение № 3912 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директора на ТД Югозападна, чрез процесуалния му представител гл. юрк. К. и от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище град София, представлявано от пълномощника адв. К., срещу Решение № 1559 от 04.03.2020 г., постановено по адм. дело № 12319/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Директорът на ТД Югозападна към Агенция "Митници" обжалва цитираното съдебно решение в частта му, с която е отменено Решение № 9600-0337/24.09.2013 г. на началника на Митница "Столична", в частта, с която е увеличена митническата стойност на стоките по описаните в решението ЕАД, като "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, след проведено обжалване по административен ред и постановяване на Решение № 565/13.11.2013 г. на Директора на Агенция "Митници", е задължено да довнесе мито в размер на 81 723 лв. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че разходите, които "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД не е включило в митническата стойност на внесените по ЕАД стоки представляват комисионна за покупка по смисъла на чл. 32, параграф 4 от МК, като счита, че търговското дружество MGB Ltd., към което са заплатени сумите, не е комисионер по покупката, тъй като от доказателствата се установява, че е лизингодател. Излага подробни съображения в тази насока. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, в подаден писмен отговор и в становище по съществото на спора, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Касаторът "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД обжалва съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 9600-0337/24.09.2013 г. на началника на Митница "Столична", относно определеното задължение за довнасяне на ДДС върху разходите за транспорт на внесените стоки, в размер на 621 867, 16 лв. Развива доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно митническите органи са определили и взели под отчет задължения за ДДС върху разходите за транспорт на внесените стоки, след като дължимият данък вече е начислен от дружеството с прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС, чрез издаване на протоколи по чл. 117 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, които протоколи са отразявани на месечна база в отчетните регистри по ЗДДС. Навежда доводи, че обжалваното решение противоречи на задължителното тълкуване на приложимите норми от правото на Общността, дадено от СЕС в Решение от 17.07.2014 г. по дело С-272/2013 г. Подробни аргументи излага в жалбата си. Моли за отмяна на решението на АССГ в обжалваната част и постановяване на ново по същество на спора. Претендира присъждане на разноски. Касаторът депозира и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС със следния въпрос: Следва ли Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че съгласно принципа на неутралитета на данъка върху добавената стойност не допуска национална правна уредба, в изпълнение на която държава-членка изисква заплащането на ДДС при внос върху разходи за транспорт на внасяните стоки в рамките на ЕС, който е начислен и взет под отчет от митническите органи при проверка в рамките на последващия контрол, при условие, че същият данък вече е бил начислен и погасен от вносителя по реда за обратно начисляване посредством издаването на протоколи съгласно изискванията на националния закон, както и с вписването на данъка и протоколите в дневника за покупки и продажби и справки-декларации за ДДС, представени от данъчнозадълженото лице – вносител пред данъчните органи? Ответникът по касационната жалба на "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД - Директор на ТД "Югозападна", в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Депозира писмено становище за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд счита, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество същите са неоснователни, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД срещу Решение № 9600-0337 от 24.09.2013 г. на началника на Митница Столична, с което в резултат от извършена корекция на подадени от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД ЕАД, е определена нова митническа стойност на стоките, определено е ново митническо задължение за доплащане и дружеството е задължено да заплати възникналото задължение за мито в размер на 97 371, 57 лв. и ДДС в размер на 748 821, 77 лв., заедно със законната лихва от датата на уведомяване. След проведено обжалване по административен ред, с Решение № 565/13.11.2013 г. директорът на Агенция "Митници", определените задължения за мито и ДДС са намалени съответно на мито в размер на 81 723, 71 лв. и на ДДС в размер на 621 867, 16 лв., в които размери установените задължения са предмет на съдебния спор. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила. По отношение на материалната му законосъобразност, от фактическа страна е установил, че на основание чл. 78, § 2 във връзка с чл. 13-16 от МК и чл. 84а, ал. 1 ЗМ от служители на Митница Столична е извършена проверка в рамките на последващ контрол на подадени от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД 1274 броя ЕАД от доставчик MGB НК, от които процесни са 1097 броя, описани в таблица 2 от приложение № 11 от Доклад № 20/14.05.2013 г. Установил е, че съгласно проверката декларираната в ЕАД митническа стойност на стоките се различава от общата фактурна стойност на фактурите, приложени към декларацията, като разликата представлява сумата от "Комисионни за покупка" и транспортни разходи на територията на ЕС, като последните са посочени като необлагаеми с данък транспортен данък. Съдът е установил, че мотивът за определяне на нова митническа стойност на декларираните стоки и доначисляване на мито и ДДС, съгласно констатациите в Доклада, е, че платените и декларирани като "комисионна за покупка" суми, не могат да бъдат приети, като отговарящи на определението на чл. 32, § 4 МК и ролята на MGB НК като агент по покупка не се счита за доказана, съответно тези суми са съставна част от митническата стойност на внасяните стоки, а разходите за транспорт на територията на ЕС и разходите за комисионни, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86 от Директива 2006/112/ЕО, са присъщи на вноса разходи и като такива са част от данъчната основа за облагане с ДДС при внос на стоки. Съдът е приел, че спорни по делото са два въпроса, първият - следва ли да се включва в митническата стойност на декларираните с процесните ЕАД стоки разходите, посочвани от дружеството като "комисионна за покупки", които заплаща на MGB HК във връзка с представения комисионен договор за покупка на стоки и вторият - правилно ли е вземането под отчет на допълнителни задължения за ДДС за транспортните разходи, впоследствие начислени и платени от дружеството и доначисленият ДДС в резултат на спорното увеличаване на данъчната основа за ДДС на стоките по ЕАД с комисионната за покупка. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено събраните писмени доказателства и доказателствени средства – приети заключения на единични и тройна съдебно-икономически експертизи и като е счел последните за компетентно изготвени, съответни с останалите събрани доказателства, несъдържащи противоречия в констатациите си. Приел е също, че следва да бъдат взети предвид при формиране на крайните изводи и представените разпечатки - потвърждение на клиентски поръчки, автоматично генерирани в системата на MGB HК, доколкото проверката на назначения експерт по делото - компютърен специалист - не е установила манипулиране. По първият спорен въпрос, по отношение на определеното за довнасяне мито, съдът е приел, че решението на митническия орган е незаконосъобразно и го е отменил в тази част. Съдът е обсъдил приложимите и действащи към момента на вноса правни норми, конкретно разпоредбата на чл. 29, чл. 32 и чл. 33 от Митническия кодекс на Общността, въз основа на които е приел, че комисионните за покупката не се включват към митническата стойност. Отнесено към спора, от заключенията на съдебно-икономическите експертизи съдът е проследил процеса на закупуване на стоките по спорните ЕАД и отношенията, съществуващи в групата МЕТРО по повод това, както и е обсъдил представения комисионен договор между МЕТРО Германия и MGB НК. Приел е, че на дружеството MGB HК е възложено да действа като агент с комисионни по покупките от свое име, но за сметка и риск на дружествата от групата МЕТРО, в това число и българският отдел, при извършването на процесните покупки, а съгласно експертизите, MGB HК представлява "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД пред производителите/доставчиците от Далечния изток и Турция при закупуване на определени стоки, поръчани от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, което очертава фигурата му на агент. Въз основа на установените от експертизите отношения между "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, MGB HК и производители/доставчици от трети страни, съдът е приел, че при осъществяване на своята дейност по изпълнение на комисионния договор MGB НК е действало именно като комисионер, а не като посредник, както са приели митническите органи, както и че не са налице две последователни покупко-продажби, защото има връзка между тях, основана на комисионния договор. При така установеното качество на MGB HК, съдът е приел, че възнаграждението, плащано от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД за възложената с договора роля на MGB HК, по своята същност представлява комисионна за покупка по смисъла на чл. 32, § 4 от МК, като съгласно експертизите е изпълнено изискването на чл. 33 § 1, б. "д" МК сумите, платени за комисионна при покупка, да са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена, поради което е приел, че възнаграждението не следва да се включва в митническата стойност на внасяните стоки. За да отхвърли жалбата на дружеството като неоснователна срещу останалата част на административния акт, съдът е приел, че фактът, че дължимия ДДС върху транспортните разходи в ЕС е начислен и внесен от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД след оформяне на вноса, не променя задължението на митническите органи по чл. 56 от ЗДДС в рамките на последващия контрол да формира нова данъчна основа на митните сборове и да вземе под отчет дължимите по ЗДДС суми, доколкото производство е свързано установяване на задълженията към момента на вноса, а безспорно към момента на подаване на процесните ЕАД, сумите за транспорта, извършен в рамките на ЕС не са били посочени и ДДС върху тях не е начисляван от митническите органи и не е вземан под отчет. Съдът е приел за законосъобразно начисленото ДДС върху платената комисионна за покупките, като се е мотивирал, че по силата на чл. 86 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС комисионната за покупки подлежи на облагане с ДДС, тъй като е изключена само от митническата стойност, но не и от данъчната основа. По жалбата на директора на ТД Югозападна към Агенция "Митници": Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е формулирал основния спорен между страните въпрос в тази част - какво е естеството на възнаграждението, което е било платено на MGB HК – дали е комисионно възнаграждение, или възнаграждение за посредничество и следва ли то да бъде включено в митническата облагаема стойност. Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, в това число сключения комисионен договор и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, съдът е формирал обоснован извод, съответен на безспорно установената фактическа обстановка, който се споделя от настоящия касационен състав. Правилно съдът е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност" в съответствие с относимите разпоредби като договорната стойност на стоките, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33. С оглед последните разпоредби правилно е приел, че те допускат по изключение от митническата облагаема стойност да бъдат изключени заплатените комисионни възнаграждения за покупката /чл. 32, § 1, б. "а", т. "I" и чл. 33, § 1, б. "д" от Регламент 2913/92, като условието за това сумите заплатени за комисионни при покупка да бъдат разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена. Обосновано е прието, че това законово изискване се явява изпълнено, при направено позоваване на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, според която разходите за комисионна за покупка, транспорт, застраховка и др., са посочени на отделни редове, като всеки разход е описан по основание и стойност. Правилен е изводът на административния съд, че в случая се касае за осъществявано от MGB HК представителство за дружествата от групата на МЕТРО и в частност за "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД при покупката на внасяните стоки, а възнаграждението, плащано от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД за възложената с комисионния договор роля на MGB HК на агент с комисионни по покупките, изпълва дефиницията на чл. 32, § 4 от Митническия кодекс, поради което последното не следва да бъде включено в митническата облагаема стойност. Този извод се подкрепя напълно от писмените доказателства и заключенията на експертите по единичните и тройната експертиза, които са проследили отношенията между "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, MGB HК и доставчиците от трети страни, както и всички документи, съпътстващи сделките между MGB HК и доставчиците от една страна и "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД и MGB HК от друга, и са дали заключение, че е налице съпоставимост между тях, като MGB HК е префактурирало придобитите стоки на същата цена, на която ги е закупило. Касационната инстанция намира, че отношения между "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД и MGB HК изпълват съдържанието на комисионния договор по смисъла, заложен от българския Търговски закон, въпреки че страните по комисионния договор са избрали към него да се прилагат разпоредбите на законодателството на Р Германия. За правната фигура на комисионера от съществено значение е да се установи, че лицето установява отношения с трети страни, в изпълнение на възложеното му от комитента и при сключване на сделките придобива правата и задълженията по тях, като действа от свое име, но за сметка на комитента. За да се приеме тази правна конструкция следва да са налице поне три сделки, като наличието на комисионен договор между "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД /сключен от Мetro AG, Германия, действащо от името и за сметка на свои дъщерни дружества, включително и "Метро Кеш енд Кери България"/ и MGB HК, безспорно установява първата, а от доказателствата и експертизите се установява наличието и на т. нар. изпълнителна сделка между MGB HК и доставчиците от Далечния Изток и Турция и т. нар. отчетна сделка между MGB HК и "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД. По делото са налични фактурите по изпълнителната сделка, с които MGB HК е придобило декларираните в ЕАД стоки, като фактът, че същите са станали собственост на MGB HК, както възразява касаторът, не променя горните изводи, доколкото както беше изложено, именно това е изискването на чл. 348 и сл. от Търговския закон. Съгласно коментираната правна конструкция комисионерът придобива правата и задълженията от изпълнителната сделка, но впоследствие има задължението да прехвърли придобитото към комитента, посредством отчетната сделка. Последното задължение е изпълнено с издаването на фактурите от MGB HК към "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, както правилно констатира съдът, а е установена и идентичност между стойността на придобитите и префактурирани стоки. Дадената възможност за разсрочено плащане на стойността на фактурите не променя качеството на MGB HК и не превръща дружеството в продавач или лизингодател, както неправилно твърди касаторът. След като са изпълнени съществените елементи на комисионния договор, допълнителните уговорки между страните не могат да променят ролята на комисионера. Същото се отнася и за възложените с комисионния договор действия, цитирани от касатора, които неправилно счита, че надхвърлят обикновената услуга по представителство при покупката. Макар и разделени и описани в отделни дейности, съдът обосновано е приел, че се касае за единна услуга. Касационната инстанция счита, че подготовката на офертите и маркетинговите проучвания са неразделна част от услугата по представителство, обратно на възраженията на касатора, тъй като при комисионния договор от съществено значение е комисионерът да изпълни поръчката в съответствие с възложеното му от комитента, а за това възлагане комитента следва да разполага с информация за пазара, в конкретния случай на покупка на стоки. В контекста на изложеното, също не се споделя разбирането на касатора, че се касае за общ договор за посредничество, тъй като съгласно експертизите, по делото са налични оферти от MGB HК към "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, както и направените въз основа на тези оферти поръчки от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, изпълнени на свой ред от MGB HК. Цялата тази последователност отново потвърждава ролята на MGB HК като комисионер по покупките. Не се споделя разбирането на касатора, че дружеството е действало като посредник, тъй като по нито една от процесните фактури не е установено да са възникнали преки търговски отношения между "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД и дружествата, от които са закупени стоките, от което следва, че MGB HK Ltd. е действал като комисионер, а не като посредник. Уговарянето на допълнителни дейности като посочените в договора, свързани със съдействие при изпращането на стоките и оформянето на документите е отражение на рутинни търговски практики и необходимостта от тези дейности логично се обяснява с отдалечеността на доставчиците и непознаването на обичаите и начина им на работа. Предвид изложеното, правилен е изводът на съда, че платеното от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД възнаграждение, посочено на отделен ред във фактурите, придружаващи декларираните със спорните ЕАД стоки, представлява комисионна за покупка, по смисъла на действащия към момента на сделките МКО /чл. 32, ал. 4/, поради което не следва да бъде включвано в митническата стойност. Решението в тази обжалвана част е правилно и следва да се остави в сила. По жалбата на "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД: Касаторът обжалва решението на АССГ в частта, в която е потвърдено решението на митническия орган, относно определеното за доплащане от страна на дружеството ДДС върху комисионната за покупки и ДДС върху транспортните разходи в рамките на Европейския съюз. Решението в тази част е правилно постановено. По спорния въпрос, касаещ вземането под отчет на допълнителни задължения за ДДС за транспортните разходи, впоследствие начислени и платени от дружеството и доначисленият ДДС в резултат на увеличаване на данъчната основа за ДДС на стоките по ЕАД с комисионната за покупка, съдът е изложил обосновани правни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос на стоки по чл. 16 ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗДДС предвижда, че начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове. Чл. 78, ал. 3 от Регламент 2913/92, съответно чл. 84, ал. 3 ЗМ, в приложимата към спора редакция ДВ, бр. 15 от 1998 г., в сила от 1.01.1999 г., задължават митническите органи да вземат необходимите мерки, когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, като се отчитат новите обстоятелства. В хода на извършената повторна проверка е установено, че декларираната в ЕАД митническа стойност на стоките се различава от общата фактурирана стойност, подлежаща на плащане, обосновало извършената с решението на началника на Митница Столична корекция. Законосъобразен е изводът на съда, че са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Правилно съдът е приел, че данъчната основа следва да се формира, като в нея се включат разходите за услугите, свързани с транспорт на стоките до първото им местоназначение на територията на страната. Обстоятелството, че дължимият ДДС върху транспортни разходи в ЕС е начислен и внесен от дружеството след оформяне на вноса не изключва приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС спрямо митническия орган и не обуславя извод за двойно начисляване на данък. Както правилно сочи съдът, дали тези суми са платени впоследствие или не е въпрос, който не касае установяването им, а тяхното събиране, изпълнение на възникналото при вноса задължение. Размерът на начисления данък за извършените транспортни разходи, може да се коригира съгласно чл. 36а, ал. 3, ЗДДС. В случая административният орган е имал задължение да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което е определил нова данъчна основа на стоките, предмет на вноса съобразно новите обстоятелства, установени в хода на повторната проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ. Началникът на митница Столична е действал в условията на обвързана компетентност и на него не му е предоставена възможност за избор между две или повече законосъобразни разрешения, за да избере по-благоприятното за дружеството. С оглед посочените по-горе правни норми настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на ДДС върху платената комисионна за покупки. Правилно съдът е посочил и приел за приложим член 86 от Директива 2006/112/ЕО, предвиждащ, че данъчната основа включва, сред посочените в нормата и съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса. В настоящия случай, както правилно е прието от съда, комисионната за покупките не следва да бъде включена в митническата стойност, предвид изключването й съгласно чл. 32, § 4 от МК, но такова изключване от данъчната основа спрямо комисионната за покупка в митническото законодателство липсва, с оглед на което същата правилно е била включена в данъчната основа от страна на митническия орган. Неоснователно касаторът счита, че съдът, както и останалите съдебни състави, които са се произнесли по предходни жалби на "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, с идентичен предмет, не са зачели задължителното тълкуване на относимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО, дадено с Решение от 14.07.2014 г. по дело С-272/13 на Съда на Европейския съюз. Посоченото решение е постановено във връзка с различна фактическа обстановка, като съдът се е произнесъл по допустимостта на национална правна уредба, с която държава членка изисква заплащане на ДДС при внос, който е бил погасен чрез обратно начисляване и впиване в дневника за покупки и продажби на задълженото дружество, като видно от т. 43 изискването да се заплати отново вече погасеният ДДС е част от санкцията, наложена на италианското дружество за нарушението да не депозира физически внесената стока в данъчен склад. Доколкото в тази хипотеза се стига до нарушение на данъчния неутралитет, залегнал в основата на общата система на ДДС, повторното плащане на данъка е прието за несъвместимо с Шеста директива. В процесния случай, с издаденото решение, предмет на съдебния спор, началникът на Митница Столична е изпълнил задължението си по чл. 56 от ЗДДС, в рамките на последващия контрол - да формира нова данъчна основа на митните сборове и да вземе под отчет дължимите по ЗДДС суми, като следва да бъде съобразено, че производство е свързано с установяване на задълженията към момента на вноса, а безспорно към момента на подаване на процесните ЕАД, сумите за транспорта, извършен в рамките на ЕС не са били посочени и ДДС върху тях не е начисляван от митническите органи и не е вземан под отчет. Издаденото решение в тази част има за цел да установи и определи размера на дължимия ДДС, а не да изисква заплащането му повторно. Обстоятелството, че ДДС е начислен и платен по друг ред от вносителя, и при положение, че платените суми съответстват на установените с решението на началника на Митница Столична, е противопоставимо на приходните органи в производството по събиране на задължението. По искането за преюдициално запитване: Настоящият състав намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредбата от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. За да възникне необходимост, респективно националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностите разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение, защото въпросът, формулиран в него, не касае тълкуването на конкретна разпоредба от правото на ЕС, а е формулиран общо относно приложението на Директива 2006/112/ЕО в цялост. На следващо място, по тълкуването и приложението на посочената в мотивите на искането разпоредба на чл. 86 от Директивата не се установява формирана противоречива практика, напротив ВАС е последователен в постановените решения, част от които са цитирани и от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, като смисълът на нормата не поражда колебания. Същата е ясно транспонирана, с идентично съдържание в чл. 55, ал. 1 ЗДДС и намира последователно тълкуване и приложение в националната практика /Решение № 9457 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3220/2016 г., II о, Решение № 13786 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 917/2014 г., I о., Решение № 9258 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2106/2017 г., II о., Решение № 4614 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2015 г., II о., Решение № 8534 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2015 г., II о/ Направената в изложението връзка между чл. 86 от Директивата и чл. 55, ал. 1 ЗДДС и чл. 117 ЗДДС също не обосновава необходимост от отправяне на преюдициално запитване, тъй като националните норми не подлежат на тълкуване от СЕС. По тези съображения искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение в своята цялост се приема от касационния съд за валиден, допустим и правилен съдебен акт, поради което се оставя в сила. При този изход на спора, предвид приетата неоснователност и на двете касационния жалби, страните не си дължат разноски.