Решение № 269 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 266/2009 г.

Решение № 269 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 266/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативната прокуратура против присъда № 40 от 18.III.2009 г. по в.н.о.х.д. № 30/2009 г. на Военно-апелативния съд, която е нова след отмяната на присъда № 108 от 3.III.2009 г. по н.о.х.д. № 108/2008 г. на Варненския военен съд. С първоинстанционната присъда, подсъдимият М. С. С. е признат за виновен в това, че от м. ХI.2003 г. включително до м.III.2008 г. е подавал ежемесечно до командира на под. 34960 молби-декларации за изплащане от М. на отбраната (МО) на парична компенсация затова, че във Варна ползва жилище при условията на свободно договаряне, които молби-декларации били с невярно съдържание, довело до получаването от С. без правно основание на 5 565 лева, собственост на МО, за което и на основание чл. 212, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 26 НК е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 4 години. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението, да е получил посоченото имущество въз основа още на договори за наем от 6.Х.2003 г., 14.IХ.2004 г., 1.Х.2005 г., 20.IХ.2006 г. и 24.IХ.2007 г., на молби-декларации и приложения към тях от същите дати. С протестираната въззивна присъда С. е оправдан, а уваженият от първата инстанция граждански иск за 5 565 лева в полза на МО - отхвърлен. Соченото в протеста касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е подкрепено с довода, че макар С. да не е осъществил престъпния съставна документната измама - за това правилно е бил оправдан - той многократно е декларирал липсата на родствени отношения с наемодателката си И. С. Венкова, която в действителност е негова майка, осъществявайки при условията на продължавана престъпна дейност състава на чл. 313, ал. 1 НК. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на Военно-апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия иска оставяне на въззивната присъда в сила. Протестът е основателен. Още при досъдебното разследване е било документално установено, че в инкриминираните молби-декларации, които подсъдимият е попълвал с цел да получи, по реда на Наредба за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилища при условията на свободно договаряне, приета с ПМС № 41 от 6.II.1997 г., парично компенсиране на заплащания от него наем за ползване на гарсониера в гр. В., С. е посочвал, че собственик на гарсониерата и негов наемодател е И. С. Венкова, с която не се намира в родствена връзка. Документално е било установено и това, че Ив. Ст. Венкова е рождена майка на подсъдимия. Макар горните две обстоятелства да не са намерили място в обвинителния акт, те са били приети за установени от първоинстанционния съд и отразени на л.3 от мотивите към присъдата му (л.118 от първ.дело). Оправдавайки подсъдимия по обвинението в престъпление по чл. 212, ал. 1, предл.първо във вр. с чл. 26 НК, което, заедно с частичното оправдаване на С. от първоинстанционния съд, изцяло го е оневинило за всички действия, извършени с цел получаване на парична компенсация по силата на цитираната Наредба, въззивният съд е постановил присъдата си в нарушение на чл. 304 НПК. Това е така, защото е налице безсъмнено лъжливо документиране, извършено от подсъдимия в удостоверителен документ с потвърждаването на неистината, че няма родствена връзка с наемодателката си И. Ст. Венкова (за същността на документа вж. т. 7 от обстоятелствената част на П.3-82 г., Пл.). Извършеното при всички случаи съставлява престъпление по чл. 313, ал. 1 НК (въпросната Наредба съществува и се прилага "по силата на... постановление на Министерския съвет), а подсъдимият може да бъде признат "за невинен" само тогава, когато извършеното от него деяние "не съставлява престъпление". При постановяването на въззивната оправдателна присъда е нарушен материалния закон, като не е приложен закона, който е следвало да се приложи съобразно установените факти - касационно основание по чл. 348, ал. 2, предл. второ НПК. Допуснатото нарушение налага отмяна на тази присъда и връщане делото на същия съд за ново разглеждане, поради което и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение